Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 04.06.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 1313/2022
Вид
Решение № 164
Подписан
04.06.2023
В сила
08.12.2023
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • ал. 4 на същия член · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 62 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Кюстендил, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20221520201313 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

С. Н. С., с ЕГН – ********** от гр.Свиленград , чрез адв. А. Г. от АК-Хасково, със съдебен адрес – гр. Свиленград, ул.“Димитър Благоев“№4Б обжалва наказателно постановление № 22-1139-001376/18.07.2022 г.,издадено от началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и се оспорва НП по същество. Иска се отмяна на НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна:

1

На 14.01.2022 г. със стационарно техническо средство Sitraffic Ly ERS400, с № 10752DA010800ВВ, позиционирано на ВП 2-62, км. 4+730, на територията на с.Багренци, обл. Кюстендил е установено и заснето превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. с лек автомобил м. „Ауди“, , модел „А4“, с рег.№ **********. Посоката на движение на МПС е от гр.Кюстендил към гр.Дупница, а скоростта, с която МПС се е движело е 83 км/ч. / след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача/.

Към АУАН е приложена снимка от видеоклип, в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 23:08ч. Измерената скорост на движение на превозното средство от 86 км/ч, е редуцирана с приспаднат толеранс от 3% в полза на нарушителя – или наказуемата скорост е 83 км/ч, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.

С Декларация по чл. 188 от ЗДвП , на 12.05.2022г. С. С. депозирал в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Кюстендил Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която удостоверил, че на посочената дата – 14.01.0222 г. той е управлявал собственото си МПС.

Въз основа на подадената Декларация на 31.05.2022 г. св. Б. С. съставил АУАН с бл.

№132097, , в който като нарушител е било вписано името на С. С. . В АУАН е описано установеното нарушение и е дадена правна квалификация на същото – чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Приложен е и видеоклип , в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 23:08ч. Измерената скорост на движение на превозното средство е 86 км/ч. , като същата е редуцирана на 83 км/ч. с приспаднат толеранс в полза на нарушителя, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено от С. в условията на системност, като са цитирани два ЕФ за сходни нарушения.

АУАН е връчен на нарушителя на 23.06.2022 г. срещу подпис, като липсват 2 възражения, както в самия АУАН, така и депозирани в законовия 3-дневен срок, предвиден в ЗАНН.

Въз основа на акта, на 18.07.2022 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№ 22-1139-001376/2022г.

Недоволна от санкционирането му с това наказателно постановление останал жалбоподателя С. С., който го обжалва, в рамките на дадения му от ЗАНН срок.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима. Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, че не са допуснати съществени нарушения на правилата по съставянето им.

На първо място неоснователно е възражението на жалбоподателя, за това че е нарушен предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок за образуване на такова производство. Според изр.2 на чл. 34, ал.1 от ЗАНН „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“.

В конкретния случай нарушителят е станал известен на актосъставителя в деня в който е депозирана декларацията по чл. 188 от ЗДвП , изготвена от собственика на МПС. Едва от тази декларация може да се установи дали МПС е било управлявано от собственика му или от друго лице. Декларацията носи дата 12.05.2022 г., от който момент започва да тече и 3 – месечния срок за съставяне на АУАН. Доколкото същият е съставен на 31.05.2022 г., то процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на конкретно лице е започната законосъобразно.

Извършването на нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП съдът намира за доказано по несъмнен начин.

От друга страна обаче съдът счете, че в случая по делото липсват доказателства за това нарушението да е било извършено в условията на системност.

Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДП " Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото нарушение, съответно ЕФ с.К№4239435, влязъл в законна сила на 22.01.2022 г. и ЕФ с. К№4597777, влязъл в законна сила на 28.05.2021г.

Нарушението предмет на настоящото производство е единственото такова извършено след влизане в сила на тези електронни фишове, поради което и системност не е 3 налице. За да е налице системност по смисъла на посочената по-горе разпоредба следва въззивникът да е бил санкциониран поне веднъж след влизане в сила на посочените по-горе ЕФ за същото нарушението, преди да е извършил настоящото нарушение, като и двете нарушения (предходното след влизане в сила на двата ЕФ и настоящото следва да са били извършени в едногодишния срок от влизане в сила на първия ЕФ (в случая двата посочени в НП доколкото са влезли в сила на една и съща дата). В настоящия случай това не е така.

Както бе посочено нарушението предмет на настоящото адм. наказателно производство е първото такова след влизане в сила на ЕФ за същото деяние.

Доколкото обаче нарушението предмет на настоящото адм. наказателно производство е било извършено от въззивника в едногодишен срок от наказването му по адм. ред за същото нарушение с влязъл в сила ЕФ (цитираните по-горе два ЕФ) то същото е извършено повторно по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДП. И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от това за което на въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП в нормата на ал. 4 на същия член от закона е предвидено само наказание глоба в двойния размер (в случая 800 лв. - 2х400), а за системно такова в нормата на ал. 5 е предвидено наказание глоба в двойния размер както и кумулативно наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение на фактическото обвинение, касае се за едно и също деяние, то съдът съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР № 8/16.09.2021 год. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 1/2020 год. счете, че няма пречка да преквалифицира деянието за което въззивника е привлечен към адм. наказателна отговорност и да измени НП като му наложи санкция съобразно нормата на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДП, а именно глоба в размер на 800 лв. (двойния размер на санкцията предвидена в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП).

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като на въззивника бъде наложено наказание съобразно нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДП за нарушение извършено в условията на повторност.

Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.

При този изход на делото (НП подлежи на изменение и то без промяна в размера на наказанието глоба) искането на въззивника се явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда.

4

По искането на въззиваемата страна: С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати такова на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал.

1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Съдът счете, че с оглед липсата на правна сложност възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя С. С. в полза на Областна Дирекция на полицията – Кюстендил.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1139-001376/18.07.2022 г.,издадено от началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Н. С., с ЕГН – ********** от гр.Свиленград , на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв., както и адм. наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца като НАЛАГА на същия адм. наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДП за нарушение извършено повторно.

ОСЪЖДА С. Н. С., с ЕГН – ********** от гр.Свиленград да заплати в полза на Областна Дирекция на полицията – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

5