Решение № 14740 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14740 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110143057 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Й. Г., ЕГН: **********, с адрес:

********************** и А. Й. З., ЕГН: **********, с адрес********************* съдебен адрес: **********************, чрез адв. А. Д., срещу В. М. И., ЕГН:********** и М. С., ЕГН:********** и двамата с адрес: *********************************, с искане да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор **************************, находящ се в град ***************************************************************************************

Ищците твърдят, че въз основа на влязло в сила Решение на

*********************************************

Установили, че в

Имотен регистър има вписан

Нотариален акт******************************************************************* Ищците сочат, че познават само първата ответница, защото тя живее в кв.“***********“ в съседство на процесния имот, но не поддържат контакт с нея.

Поддържат, че имотът е празен, незастроен. През последните няколко години не е засаждан със зеленчуци. Причината е че след реституцията имотът е бил засаждан с картофи и царевица и боб, но живеещите в близост цигани често са обирали реколтата както на този имот, така и на всички съседи. Това е отказало хората да засаждат земята си. Ищците в последно време садели само люцерна, трева, която те самите са косили или са преотстъпвали на свои съседи да косят за храна на зайци и други животни. Имотът не е ограден, но са ясни неговите граници. За да се възпрепятстват набезите на живеещите наблизо цигани, ищците са провели трасиране от геодезическа фирма. Поддържа се, че имотът е деклариран в Отдел „***********“ към Столична община- ****************на името на ищците, видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка.

Твърди се, че В. И. и М. С. не са ползвали имота и с никакви фактически и/или правни действия не са обективирали нито фактическата си власт, нито намерението си за своене.

1

Сочи се, че ответниците са недобросъвестни доколкото са знаели за проведената земеделска реституция и са се снабдили с копие на преписката от *********** но въпреки това са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Иска се да бъде отменен на основание чл.

537, ал.

2

ГПК*********************************************

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.

Поддържа се, че ответниците продължават владението и своенето на имота от повече от 30 години, като първоначално същият е бил владян от бабата В. М. И., в последствие след нейната смърт в края на 2008 г. и до днешна дата от В. М. И. и съпругът й М. С.

(**********).

Сочи се, че ответниците са владели и своили имота необезпокоявано. Същите са установили фактическа власт върху имот е идентификатор **************************, като върху имота през годините са гледани животни, овце, крави, садили са овощни дървета и са облагородявали имота, многократно са го ограждали, но поради набези от роми, дръвчетата и оградата е била открадната неведнъж.

Твърди се, че процесният имот е съседен с имота собственост на ответниците, който е наследствен, и в който те живеят, а именно имот е идентификатор************* както и че между него и процесния имот не е имало ограда. Към 2023 г. нямало данни за собствеността на имота, същия не бил деклариран в Местни данъци и такси, нито в АГКК била налична информация за собственост на имота. Сочи се, че решението за възстановяване не било вписано, нито бил съставен КНА за собственост и по този начин наследниците по закон са се дезинтересирали от собствеността си върху процесния имот. За горепосоченото време нито ответниците, нито съседи на имота са виждали ищците да се появяват, да манифестират, че са собственици или да препятстват владението на ответниците.

Предявява се насрещен иск ответниците да бъдат признати за собственици на поземлен имот с идентификатор ************************** по силата на давностно владение (по време на сключения им граждански брак в режим на СИО) продължило повече от 19 години, от 1990 г. до днешна датата (или самостоятелно след смъртта на праводателя им от 2009 г. до днешна дата.

Иска се да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК

********************************************

Препис от насрещната искова молба е изпратена и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва.

Поддържа се, че давност не тече до приключването на процедурата по земеделска реституция с влязло в сила решение за възстановяване на собствеността.

Оспорва се твърдението давност да е изтекла в полза на бабата на В. И., както и в полза на В. И. и М. С., тъй като те не са осъществявали никаква фактическа власт върху имота през годините. Поддържа се, че владението върху целия недвижим имот-предмет на настоящото производство е било упражнявано само от Ц. Г. и А. З. непрекъсното и необезпокоявано.

Оспорва се изцяло твърдението на ищците по насрещния иск, че процесният имот е съседен на имот, в който твърдят, че живеят

****************************************************. Последният е собственост на общината и не може да се придобива по давност.

2

На**********г. ищецът А. Й. З. е починал, като на основание чл. 227 ГПК на негово място е конституирана другата ищца- Ц. Й. Г., в качеството на единствен негов наследник.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците Ц. Й. Г. и А. Й. З., следва, при условията на пълно и главно доказване, да докажат основанието, на което почива правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор **************************- успешно приключила земеделска реституция и наследствено правоприемство.

По делото е изискана административната преписка, приключила с постановяване на ******************************************

По делото е представено удостоверение за наследници на********************************************.

Решението на поземлената комисия /ОСЗ/ за възстановяване правото на собственост в стари реални граници има конститутивно действие, тъй като с него възниква правното качество на обособеност на обекта на собствеността чрез индивидуализацията му, което действие важи и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.

Производството по ЗСПЗЗ е административно и постановеното решение поражда конститутивно действие само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт за възстановяването на правото на собственост.

Действието на решението на органа по поземлената собственост е за в бъдеще и се разпростира, както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта (титулярите на правото на собственост).

Така в настоящото производство се установява, че с приключване на реституционната процедура и влизане в сила на *********************************** Без значение за правото на собственост е дали решението на ОСЗГ е вписано и ищците са декларирали имота в данъчната служба. Неподаването на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот също само по себе си не лишава собственика от неговото право нито установява извършено от страна на собственика разпореждане с имота.

Ако е установено, че към определен момент едно лице е притежавало право на собственост върху недвижим имот и липсват данни за осъществяване на юридически факт, който да има за последица промяна в титуляра на правото на собственост /извършване на разпоредителна сделка,отчуждаване по предвидения в закона ред или придобиване на имота по давност от друго лице/, следва да се приеме, че това лице притежава правото на собственост и към релевантния за спора момент /Решение № 31/28.10.2010 г. по гр.д. № 3244/2008 г., II г.о./ Издадения Нотариален ******************, доколкото е издаден въз основа на документи- именно приключила реституционна процедура.

Ответниците и ищци по насрещния иск В. М. И., и М. С. противпоставят собственически права, като твърдят, че са придобили имота по давност , за което са се снабдили с************************

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по 3 реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

Така в настоящото производство В. М. И., и М. С. следва да установят, че лично и чрез бабата на В. М. И. са упражнявали фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато за твърдените периоди – от 1990 г. до предявяване на исковата молба, с намерението да своят имота, т. е. да придобият собствеността върху него.

Придобивната давност, като способ за придобиване на вещни права, е уредена в чл. 79 ЗС. Нормата регламентира фактическия състав на придобивната давност при добросъвестно и недобросъвестно владение, включващ като елементи – изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС - в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.

Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик - /*************/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.

Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС/.

Разглеждайки спорове, по които на реституирания собственик се противопоставя възражение за придобивна давност ВКС последователно прилага принципа, че давност не тече срещу този, който не може да се защити, затова при реституция по административен ред, срещу възстановения собственик давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. /Решение № 383/2.11.2011 г. по гр.д. № 1388/2010 г., ВКС, I г.о/В процесния случай това е 29.03.2005 г.