Решение № 1498 от 18.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100502009 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от М. С. С. против Решение № 2889/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1959/2023г. на ВРС, с което е уважен предявеният иск за приемане за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С. С. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 6810.40 лв. – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № **** г. и Приложение № **** към договора, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника М. С. С., като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл С.А., клон България“ в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 г.; сумата 976.79 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2017 г. – 12.05.2022 г., както и сумата 368.85 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 13.05.2022 г. – 28.11.2022 г., които суми са предмет на заповед № 7684/09.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС.

Процесуалният представител на М. С. С. развива доводи за неправилност на решението. Поддържа направените възражения за недействителност на клаузите на чл.12 и чл.21 от договора за кредит и че размер на договорна лихва от 35% противоречи на добрите нрави като надвишаващ трикратния размер на законната лихва. В клаузите от т. 12 до т. 21 от договора за револвиращ кредит липсвало конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори. В разрез с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. т. 9, 10, 11 ЗПК не бил посочен общият размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т. н.

1

Счита, че договорката по чл. 21 от договора е нищожна, доколкото позволявала само и единствено на кредитора едностранно да предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителя, като определи параметри на договора по Свое собствено усмотрение.

Възразява, че приложението с условията по договора не било подписано от кредитополучателя, поради което не му били известни и съответно липсвали данни за индивидуално уговаряне на постигнатите договорки. Уговорката относно размера на договорната лихва „35 % / 44,90%“ противоречала на добрите нрави, защото не бил ясен механизмът на определянето му. Приложението към договора било съставено в шрифт помалък от законоустановения, което обуславяло неговата нищожност на основание чл. 10, ал.

3 ЗПК.

Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва възражението за противоречие на добрите нрави на уговорката за размера на възнаградителната лихва. Посочва, че по въпросите за нищожността на договорната лихва макар да е налице съдебна практика на ВКС, според която за горен праг на договорната лихва се приема трикратния размер на законната лихва, следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждаща, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което изискване било спазено.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа изложените в жалбата доводи.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено писмено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на обжалваното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

ВРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу М. С. С. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **** г. и Приложение № ****, за които е издадена заповед № 7684/09.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. Д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.05.2022 г. между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., по силата на което вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **** г. и Приложение № ****, са му прехвърлени изцяло с 2 всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Поддържа, че ответникът М. С. С. е надлежно уведомен за извършената цесия. Поддържа, че на 25.01.2017 г. ответникът, в качеството си на кредитополучател, е сключил посочения погоре договор, при спазване на ЗПК. Твърди, че съгласно Приложение № ****, БНП Париба Пърсънъл Файненс е предоставила на ответника револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер на 4000 лв., за усвояването на който кредиторът е издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта „****“ с персонален идентификационен номер при годишен лихвен процент в размер на 35 % върху усвоения размер на кредитния лимит. Поддържа, че ответникът е извършвал транзакции чрез терминални устройства POS и тегления в брой от АТМ. Уговорено било и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. С. С. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е възниквало договорно отношение между него и БНП Париба за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта. Оспорва получаването от негова страна на кредитна карта. В условията на евентуалност оспорва размера на исковите претенции. Оспорва твърденията за настъпване на предсрочна изискуемост. Възразява, че в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта липсват съществените елементи на договорите – общ размер на отпуснатия кредит, лихвен процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т. н., каквото е изискването на чл. 10, ал. 1, т. т. 9, 10 и 11 ЗПК. Оспорва клаузата на т. 14 от договора като счита, че въвеждането на ПИН не следва да се тълкува като съгласие за приемане на неизвестни към датата на подписване на договора условия за предоставяне на кредит. Твърди, че договорката по чл. 21 от договора е нищожна, т.к. позволява на кредитора едностранно да предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителя, като определи евентуално параметри на договора по свое собствено усмотрение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че на 25.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и М. С. С. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****. Съгласно условията на договора /чл. 12/ кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв. В раздел Удостоверявания кредитополучателят изрично е декларирал, че е получил екземпляр от договора за кредит и преддоговорна информация по ЗПК. Представено е Приложение към договора /****/25.01.2017 г./, съставено в съответствие с посочения договор за кредит и е неразделна част от него. Съгласно това приложение /чл. 1/, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 4000 лв., при ГЛП – 35% и ГПР – 44.90%. В чл. 2 е уговорено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира /чл. 6/. Съгласно чл. 14 за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

От представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1 от 13.05.2022 г. към него се установява, че ищецът в качеството си на цесионер е придобил от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., 3 клон България“ КЧТ вземанията по процесния договор *****, на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е уведомен за извършената цесия с връчването на отговора на исковата молба, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като ищецът в качеството си на цесионер е изрично упълномощен от цедента да извърши уведомяването.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, според което кредитната карта е активирана, като е осъществена първата трансакция по нея на дата 08.06.2017 г. – теглене в брой на сума в размер на 200 лв., като е начислена такса в размер на 6 лв. Последната трансакция с картата е извършена на 28.02.2021 г., до която дата, видно от изготвената от вещото лице таблица, картата е била активно използвана. С последователни месечни извлечения от м. декември 2017 г., м. юни 2018 г., м. септември 2019 г. и м. юли 2020 г. кредитополучателят е бил уведомен, че кредитният лимит е увеличен, съответно на 4500 лв., 5000 лв., 7000 лв. и 9000 лв. Общата стойност на начисленията по картата за времето на ползването и́ възлиза на сумата 25867.19 лв. /вкл. главница, такси и възнаградителни лихви/, като извършените плащания по същата възлизат на 18080 лв. /за главници по кредита са отнесени 10799.96 лв., а за договорни лихви 7280.04 лв./. Остатъкът за плащане се равнява на сумата 7787.19 лв., като дължимата главница е в размер на 6810.40 лв., а дължимата договорна лихва се равнява на 976.79 лв. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че прилаганият лихвен процент от кредитора е един и същ и е върху теглената сума. Лихвеният процент не е променян.

Първият спорен въпрос във въззивното производство е за действителността на клаузите на т. 12 и т. 21 от договора за кредит.

Съгласно т. 12 от договора, освен предоставения размер на потребителски кредит, кредиторът може да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит – 10 000 лв., която карта кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя.

Понятията „размер на кредита“ и „кредитен лимит“ не са равнозначни. Размерът на кредита представлява предоставената в заем сума, а кредитният лимит е максималния размер на сумата, която кредиторът се е съгласил да предостави на кредитополучателя при изпълнение на определени условия. Наред с това, няма пречка в договора за кредит да са посочени граници, в рамките на които кредиторът да определи кредитен лимит след оценка на кредитоспособността на кредитоискателя. В договора е посочено, че кредитният лимит се определя от банката до максимален размер от 10 000 лева и това е допустим начин за посочване на размера на кредита (арг. от Приложение № 1, т. 3, б. „к“ от ЗПК). Размерът на кредита зависи от усвояването на средства в рамките на предоставения лимит.