Решение № 23639 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23639 гр. София, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110140991 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по подадена искова молба от А. Г. А. с ЕГН **********, чрез адв. Д. М., против "Ф" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от С С Н, с искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № 6003350/14.02.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща императивните разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК.

Със същата искова молба, се предявява като частичен за сумата от 5 лв. от общия размер от 25 лв., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК, представляваща заплатена при изначална липса на правно основание, сума по договора за потребителски кредит от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че на 14.02.2023г., сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 6003350 за сума в размер на 500 лева, платима на осем месечни вноски, като лихвен процент не бил посочен. Поддържа, че на основание чл.11 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или застраховка, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 110,96 лв., която неустойка се начислявала ежемесечно към всяка една от погасителните вноски, съгласно погасителния план. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй като било предвидено същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит начин оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна поради 1 противоречие с добрите нрави. Отправя се и искане в мотивите на съдебното си решение, съдът да се произнесе по действителността на целия договор за потребителски кредит.

Моли, да бъде уважен и предявеният като частичен, осъдителен иск за недължимо платени от ищеца суми по договора за кредит. Претендира и заплащане на разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е посочено, че не се оспорва нищожността на посочената клауза от договора за потребителски кредит, сключен с ищеца. Твърди, че на 11.11.2024г., по банков път заплатил на ищеца сумата от 50 лв., като надплатена над чистата стойност на кредита, като с платежно от 14.11.2024г., същата му била върната обратно, като било посочено, че се касае за грешен превод поради извършена цесия, за която ответникът твърди, че не е бил надлежно уведомен. Заявява готовността си за доброволно уреждане на настоящия правен спор, като заявява че с действията си не е станал причина за образуване на производството по настоящото дело.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че на 14.02.2023г., ищеца сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 6003350, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че ищецът е усвоил сумата по договора.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 ЗЗП– 147б , в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Уговорката по чл. 11.4 от договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 11.1 е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно 2 обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя.

Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Макар и с оглед на горепосочените изводи за недействителност на целия договор за потребителски кредит, спазвайки принципа на диспозитивно начало, съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив единствено по иска за недействителност на клаузата за неустойка, като прогласи нищожността на същата.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че същия следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим. Преди приключване на съдебното дирене по настоящото производство, по делото се приеха доказателства за извършено прехвърляне на вземането на ищеца срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит в размер на 50 лв. /сума, заплатена от ищеца над чистата стойност на договора/, в полза на друго физическо лице, като съдът намира, че на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, осъщественото прехвърляне на вземането на ищеца е породило своето правно действие за ответника по настоящото дело, едва към 27.10.2025г., когато ищецът, съобразно указанията на съда е представил договора за цесия и потвърждение към нея, като липсват доказателства за надлежно уведомяване на ответника по настоящото производство към по-ранен момент. С оглед обстоятелството, че съдът приема, че извършената цесия е съобщена на ответника на 27.10.2025г., както и предвид задължението му да следи за наличието на предпоставките за допустимост на производството до приключване на устните състезания по делото, то намира, че с оглед извършената цесия, ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за сумата от 50 лв., заплатена по договор за потребителски кредит № 6003350 от 14.02.2023г.

3

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, съдът намира, че разноските по производството следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Съображенията на съда са свързани с обстоятелството, че от една страна още с отговора на исковата молба, ответникът е признал основателността на предявените искови претенции, както и е представил доказателства за осъществено плащане към ищеца на сумата в размер на 50 лв., която сума му е била последващо върната обратно, преди образуване на настоящото производство. Доколкото от събраните по делото доказателства, съдът прие, че липсват такива за надлежното съобщаване на ответника по делото за извършената цесия на вземането в размер на 50 лв., преди представените доказателства с молбата на ищеца от 27.10.2025г., подадена в хода на настоящото производство, то намира, че ответникът действително с процесуалното си, а и с извънпроцесуалното си поведение, не е станал причина за образуване и водене на настоящото производство, поради което следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № 6003350/14.02.2023г., сключен между А. Г. А. с ЕГН ********** и "Ф" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от С С Н, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща императивните разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация, предявения от А. Г. А. с ЕГН **********, срещу "Ф" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от С С Н, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за сумата в размер на 50 лв., заплатена по Договор за потребителски кредит № 6003350/14.02.2023г., при изначална липса на правно основание, КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.

ОСЪЖДА А. Г. А. с ЕГН **********, да заплати на "Ф" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от С С Н, сумата в размер на 400 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната си част - в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4