Решение № 18934 от 21.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18934 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110132493 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, предл. 1 КЗ за осъждане на М. К. С. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сума в размер на 281,66 лв., представляваща заплатеното обезщетение за имуществените вреди по л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ..., претърпени от настъпило на 24.08.2020г. ПТП, в гр. Бургас, по вина на М. К. С., управлявала МПС „Форд Фиеста“ с рег. № А ..., която напуснала мястото на ПТП, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -19.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищецът ЗД „Бул Инс” АД твърди, че на 24.08.2020г., в гр. Бургас, на ул.

„Рилска“ до № 21 в посока ул. „Оборище“, е реализирано ПТП с участието на л.а.

„Форд Фиеста“ с рег. № А ..., управлявано от М. К. С. и л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ..., собственост на П. Г. Г.. Поддържа, че съгласно Протокол за ПТП № 1704467/08.11.2020г., съставен от органите на КАТ, произшествието се дължи по вина на водача на „Форд Фиеста“ с рег. № А ... - М. С., която загубила контрол над управляваното МПС и реализирала ПТП с материални щети в паркирания л.а.

„Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ..., собственост на П. Г. Г., след което напуснала ПТП. Ищецът твърди, че „Форд Фиеста“ с рег. № А ..., е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица № BG/02/119003000972, която е валидна към момента на събитието. В ЗД „БУЛ ИНС“ АД е заведена щета под № 2010033743 от собственика на увреденото МПС- П. Г. Г.. След направена оценка на щетата е изплатено застрахователно обезщетение за причинените 1 по увредения автомобил щети в размер на 256,66 лв. С писмо ответникът бил уведомен за заплащане на претендираната сума, но такова не последвало. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като осъди ответника М. С. да заплати на ищеца сума в размер на 281,66 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв.

Ответникът М. С., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че обстоятелството, че виновният водач е напуснал местопроизшествието не е достатъчно основание за ангажиране на регресната отговорност, тъй като, съгласно нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ се изисква и посещението на органите за контрол на пътното движение да е задължително по силата на закона. Сочи, че в настоящия случай не са налице хипотезите на чл. 125от ЗДвП. Излага съображения, че съгласно чл. 6, т. 3 от Наредба №13-41 от 01.01.2009 г. за документите и реда на съставянето им при ПТП, не се съставя протокол за щети на МПС при ПТП, възникнали в паркирано състояние. Поддържа, че отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно и главно доказване от страна на застрахователя. Оспорва механизма на ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който е паркирал на забранено място, в нарушение на чл. 94, ал.

3 ЗДвП. Оспорва причинно следствената връзка между описаните от ищеца щети и извършеното от ответника деяние. Оспорва наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Форд Фиеста“ с рег. № А ... към датата на събитието. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника, с доводи ответникът да е причинил увреждане на имуществото на трето лице при реализиран застрахователен риск, при което е напуснал мястото на произшествието.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и ответника по отношение на процесния лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № А ...; 2/ настъпване на покрит застрахователен риск в срока на застрахователното покритие твърдяното ПТП 2 между посочените МПС-та; 3/ претърпени от пострадалото лице имуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП, настъпило вследствие на противоправното поведение на ответника и по негова вина; 4/ изплащане от застрахователя-ищец в полза на увреденото трето лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди и 5/ застрахованият водач да е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е задължително по закон. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на посочените обстоятелства е в тежест на ищеца.

Въз основа на представения по делото констативен протокол за ПТП № 1704467, изготвен от служител при Отдел „Пътна полиция“ на СДВР на 08.11.2020г. (л.

6), както и на кредитираното от съда заключение на съдебноавтотехническата експертиза (САТЕ/л. 86-90) се установява, че на 24.08.2020г., в гр. Бургас е реализирано пътнотранспортно произшествие със следния механизъм: око л о 07:25 часа (на 24.08.2020г.) водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № А ... - М. С. се движи по бул. „Рилска“, с посока от към *** губи контрол над управляваното превозно средство и реализира ПТП с паркирания отдясно лек автомобил „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ .... Въз основа на заключението на САТЕ се установява също, че в резултат на посочения механизъм на произшествието са настъпили увреждания по паркирания лек автомобил „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ..., изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от представители на ищеца в качеството му на застраховател

(л.

9).

От представената от ОДМВР – Бургас, Сектор „ПП” преписка, образувана във връзка с процесното ПТП се установява, че сведение по случая е дал собственикът на увреденото МПС „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ... – П. Г. Г. – л.78, в което е заявила, че увреденият автомобил „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ... е бил паркиран на дата 23.08.2020г. на ул.”Рилска” № 21. На следващата сутрин Г. установила автомобила със спаднала предна лява гума, както и следи от удар по джантата, бронята, и калника и вратата. В допълнение е посочила, че забелязала на адреса наличие на охранителна камера и след изискване на запис и снимки, се установило, че ударът е настъпил по вина на лек автомобил с рег. № А .... Обстоятелствата около настъпилото ПТП изложени от собственика П. Г. пред органите на КАТ се потвърждават от показания на същата дадените в хода на настоящото производство.

Като същевременно описания механизъм намира подкрепа и в схемата към докладната записка на посетилия произшествието дежурен екип на ОПП. Приложено е и сведение от ответника М. К. С., в което заявява, че при инцидента тя е управлявала увреждащото МПС и признава, че при излизане на автомобила след успоредно спиране, настъпва съприкосновение между дясната му гума и другият спрял 3 автомобил. Като последица от така установените обстоятелства е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН № 20-0769-004574/08.11.2020г.) на водача М. К. С. за допуснати от нея нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е настъпило произшествието, а именно: на чл. 5, ал. 1, т.

1 ЗДвП с твърдение, че при движение губи контрол над управляваното МПС и причинява имуществени щети на другия автомобил, и на чл. 123, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП за това, че не е останала на произшествието за установяване на последиците от ПТП. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление (НП № 20-0769004574/10.12.2020г.), с което на водача е била наложена глоба и административно наказание лишаване от правоуправление за един месец.

Видно от съдържанието на полица № BG***/24.10.2019г. (л. 54), гражданската отговорност на водачите на автомобил Форд Фиеста“ с рег. № А ... е била застрахована при ищцовото дружество към момента на произшествието.

Ето защо, гражданска отговорност за репариране на настъпилите при произшествието увреждания на л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ... носи водачът на лекия автомобил Форд Фиеста“ с рег. № А ..., а ищецът като застраховател на тази гражданска отговорност има задължение да заплати обезщетение на увредения собственик.

Установява също, че въз основа на представеното по делото платежно нареждане о т 01.06.2021г., ищецът като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на лекия автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № А ... е обезщетил собственика на лекия автомобил „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ... за реализираната щета със застрахователно обезщетение в размер на 256,66 лв. (л. 13).

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция срещу пасивно легитимираните водачи по чл. 500 КЗ възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл. 500, ал. 1 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на ремонта по пазарни цени на части и труд възлиза на 795,12 лв., която сума надвишава заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 256,66 лв. Предвид това, дължимото регресно обезщетение възлиза на сумата от 281,66 лв., представляваща сбор между фактически платеното обезщетение на увреденото трето лице, собственик на автомобила „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ... и сторените ликвидационни разноски - 25 лв., чиито размер не е оспорен и се явява обективно обоснован.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване 4 настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № РВ ....

В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл.154, ал.1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява да е налице съпричиняване.

Напротив, от събраните по делото гласните доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Г. еднозначно се установява, че същата е паркирала увредения автомобил на обозначено за целта паркомясто, отдясно по посока на движението, като вината за настъпване на произшествието, съобразно обсъдената доказателствената съвкупност, е изцяло на ответницата С..

От друга страна, съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП (в действащата към датата на ПТП редакция) органите за контрол на движението по пътищата (служители при МВР) посещават задължително пътното произшествие при наличие на разногласие между участниците в него. Тази разпоредба следва да се тълкува систематично с чл. 123, ал.

1, т. 3, б. „Б“ от ЗДвП, съобразно която норма ако при ПТП са причинени само имуществени вреди и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.

Следователно,наличието на съгласие между участниците може да се обективира единствено чрез попълването на двустранен констативен протокол, като непопълването му представлява липса на съгласие (разногласие) и налага задължителното посещение на местопроизшествието о т органите на МВР (в този смисъл също Р. № 502 по гр.д. № 7610/2018 г. на СРС, 48 състав; Решение № 71 от 3.02.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1179/2021 г. и др.). В настоящият случай не е спорно между страните, че увреденият при процесното ПТП лек автомобил е бил паркиран и към момента на настъпването му водачът не е бил на местопроизшествието. Следователно съгласие от страна на собственика/водача на увредения автомобил обективно няма как да е било дадено, съответно да е постигнато такова между страните относно обстоятелствата свързани с ПТП, поради което липсата му обуславя приложението на чл.123, ал.1, т.3, б. в“ ЗДвП, съгласно която разпоредба ответникът без да напуска мястото на произшествието е следвало да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Липсата на постигнато съгласие е достатъчно основание, за да се приеме, че в случая ответникът е бил длъжен да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на МВР, на територията на която е настъпило ПТП /арг. чл. 123, ал. 1 , т. 3, б. „б“ и чл.125, т.7 ЗДвП. Следователно като е напуснал мястото на настъпване на произшествието, ответникът е предотвратил всяка възможност за контакт с увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на съгласие между тях относно обстоятелствата, свързани с произшествието, като е недопустимо с това си поведение ответникът да черпи благоприятни за себе си последици.