Решение № 40 от 28.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000223 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 86/24.07.2024г. по т.д. № 179/2022г. на Окръжен съд-Плевен, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 100/24.09.2024г., е отхвърлен предявеният от „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД, ЕИК 824104894, със седалище и адрес на управление град Плевен, ж.к. Западна индустриална зона, представлявано от управителя Х. В. Т. срещу З. Д. Л., ЕГН **********, с адрес град Плевен, *********, иск с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата от 121 750 лв., представляваща причинена от ответницата на ищцовото дружество в периода м.януари 2021г. до средата на м.юни 2021г. имуществена вреда, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ - 23.11.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД, чрез неговия пълномощник – адвокат И. А., с доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят излага, че всички годишни финансови отчети на двете дружества, с изключение на този за 2017г., да обявени след 15.04.2021г. датата, на която ответницата твърдяла, че е провела Общо събрание на съдружниците на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД, което потвърждавало съмненията, че оспорените от него документи вероятно са изготвени тенденциозно от св. Е.

Х. за целите на настоящото производство. Поддържа, че начина на представянето им по 1 делото – веднъж с един подпис, а впоследствие с два подписа – на изготвил и на представляващ, ведно с показанията на същия свидетел, обосновава същия извод. Счита, че неизяснен по делото е останал въпроса как представеният по делото Протокол от 15.04.2021г. от Общо събрание на едноличния собственик на капитала на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД се различава от намерения в базата на предприятието при посещението на назначените от съда експерти. Намира за неправилен извода на съда, че при съществуването на такъв документ не следва да бъде анализирано наличието на другите предпоставки за изплащане на дивидент. Излага, че формално позовавайки се на същия и взетото решение за изплащане на дивидент, ответницата заплатила на себе си и на брат си ликвидационни дялове, с което лишила останалите съдружници от възможността да получат дивидент поради изчерпване на средствата. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявената искова претенция бъде уважена изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането си, направено с нея. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник – адвокат В. И., оспорва въззивната жалба и развива подробни съображения за нейната неоснователност в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното производство разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Плевен е било образувано по искова молба на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД срещу З. Д. Л., в която са изложени твърдения, че едноличен собственик на капитала на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД е „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ“ ООД, че двете дружества имат основен предмет на дейност – извършването на строително-монтажна дейност, както и че в периода 10.10.2011г. – 14.06.2021г. управител на същите била ответницата. През м. септември 2021г. за управител на дъщерното дружество бил избран Х.

В. Т., който в качеството му на управител и на двете дружества, не намерил каквито и да било търговски книги в централния им офис в град Плевен, достъп до които имала единствено ответницата. След изпратена до нея нотариална покана, същата предала само отделни документи, касаещи дейността на дъщерното дружество за периода от м.януари 2021г. до средата на м.юни 2021г. Поради липсата на информация за финансовото състояние на дружеството била назначена независима /външна/ финансова проверка, в хода на която било установено, че касовата наличност е нула, в периода 19.04.2021г. – 07.05.2021г. ответницата превела без основание и без решение на компетентен орган сума в размер на 118 250 лв. чрез извършването на три превода с основание „дивидент“ и през м.май 2021г. с РКО от касата на дружеството е взета като „служебен аванс“ сума в размер на 3 500 лв., 2 след което същата била получена от ответницата – 3 000 лв. и счетоводителя Е. Х. – 500 лв., без основание за това. Твърди се, че така ответницата причинила имуществена вреда на дружеството в общ размер от 121 750 лв. В първото съдебно заседание по делото пълномощникът на ищеца е пояснил, че твърдението за липса на основание за изплащане на дивидент се основават на такива за липсата на необходимите условия от финансовосчетоводна и юридическа гледна точка.

В срока по чл.376 ГПК ответната страна е подала писмен отговор на ИМ, в който е заела становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че е предала част от исканата документация на дружеството, но твърди, че е изразила готовност в отговор на нотариална покана да предаде тази, свързана със собствеността и протоколните книги с взети решения на ОС на „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ“ ООД и решенията на едноличния собственик на капитала на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД, а счетоводната документация за целия период да бъде предадена от счетоводителя на дружествата Е. В. Х., по чието сведение същата се намира в сграда, разположена в базата на ООД в град Плевен, Западна индустриална зона, владението върху която се осъществява от ищеца и за целта е необходимо да бъде осигурен достъп. Твърди, че на 15.04.2021г. било проведено ОС на съдружниците на „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ“ ООД, на което било прието на основание чл.137 ал.1 т.3 от ТЗ да се изплати дивидент на съдружниците от дейността на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД в общ размер от 118 000 лв., съобразно притежаваните от тях дялове в капитала на ООД. Посоченото дружество било създадена като дружество на работническо-мениджърската приватизация, не осъществявало дейност и единствените му приходи били от разпределен дивидент от дейността на дъщерното му дружество. В изпълнение на посоченото решение, с три броя платежни нареждания от ЕООД в ООД била преведена сума в общ размер от 118 250 лв., както следва: на 19.04.2021г. – 40 000 лв., на 22.04.2021г. – 25 500 лв. и на 07.05.2021г. – 52 750 лв. Твърди, че сумата от 250 лв. била предвидена за заплащане на банкови такси по последващите преводи по сметки на съдружниците, както и за покриване на ежемесечни банкови такси за поддържане сметката на дружеството. От постъпилата по сметка на ООД сума от 118 000 лв. по сметка на всеки от посочените десет съдружника била изплатена общо сума от 45 288.40 лв. – чиста сума за получаване след приспадане на данък дивидент в размер на 5%, удържаният данък в размер на 2 383.60 лв. бил преведен на 07.05.2021г. по сметка на НАП, а с платежни нареждания от 12.05.2021г. по нейна сметка и сметка на И. Д.

Л. била изплатени суми съответно в размер на 62 134.36 лв. и 3 151.74 лв. с посочено основание – ликвидационни дялове, с което е покрито задължението на дружеството към двамата напуснали съдружници съобразно размера на дяловете им по баланса към 30.04.2021г. След заплащане и на данък върху ликвидационните дялове и възнаграждение за оказана правна помощ по провеждане на ОС на „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ“ ООД общата сума за извършени плащания и заплатени банкови такси възлиза на 118 186.62 лв.

Оспорва сумата от 3 500 лв. също да е разходвана без основание, като твърди, че същата представлява изплатен на нея и на Е. В. Х. аванс от дължимо трудово възнаграждение за м.май 2021г. срещу издадени РКО от 20.05.2021г., съответно приспаднат от полученото от всеки от тях трудово възнаграждение.

Ищецът е представил допълнителна искова молба, в която оспорва да са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за изплащането на дивидент. Оспорва истинността на представените от ответницата хронологични регистри на двете дружества и на разчетно-платежна ведомост поради липсата на подпис върху таблично оформения текст в документите.

В отговора на допълнителната искова молба ответницата оспорва твърденията на ищеца, че за да се изплати дивидент следва да са налице множество кумулативно предвидени в закона предпоставки. Твърди, че на 15.04.2021г. е проведено ОС на едноличния собственик на капитала на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – 3

СМП“ ЕООД за превод на сумата от 118 000 лв. за изплащане на дивидент съгласно решение на ОС на „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ“ ООД. Пояснява, че представените с първоначалния отговор на ИМ хронологични регистри на двете дружества представляват извлечение от програмния продукт, с който са работили счетоводствата им.

Своевременно, в предоставения от съда на ищеца срок, същият е представил писмено становище, в което твърди, че всички ГФО на двете дружества, с изключение на тези за 2017г., са обявени в ТР след 15.04.2021г. – датата, на която се сочи да е проведено ОС на съдружниците на ЕООД. Изложеното затвърждавало съмненията, че оспорените документи са изготвени тенденциозно от св. Е. В. Х., осъществявал функцията на счетоводител и в двете дружества без каквато и да било облигационна или трудовоправна връзка с едното от тях. ГФО за 2015г. и 2016г. липсвали данни да са обявени в ТР. Поддържа, че представеният от ответната страна Протокол от ОС на едноличния собственик на капитала на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД е създаден за целите на процеса.

С молба с вх. № 3955/19.04.2023г. ищецът твърди, че ГФО за 2015г. и 2016г. на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД са заявени за обявяване със заявление обр. Г2 с вх. № 20170516102005, по което е постановен отказ поради неизпълнение на дадени указания. ГФО за 2017г. сочи, че е заявен за обявяване със заявление обр. Г2 с вх. № 20180531095859, а обявяването му в ТР е извършено на 19.01.2021г. ГФО за 2018г. е заявен за обявяване със заявление обр. Г2 с вх. № 20190326150138, а обявяването му в ТР е извършено на 09.06.2021г.

Със събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Не е било спорно по делото и се установява след справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на „СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМП“ ЕООД е „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ“ ООД, както и че в периода 10.10.2011г. – 14.06.2021г. управител на двете търговски дружества е ответницата З. Д. Л.. На 14.06.2021г. същата е заличена като управител на първото от тях, а на 08.09.2021г. е вписан новия му управител – Х. В. Т.. На 14.06.2021г. ответницата е била заличена и като управител на „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ“ ООД. На 26.08.2021г. е вписан нов управител - Х. В. Т..