Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 439 от 17.06.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 260/2024
Вид
Определение № 439
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Габрово, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500260 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 329/16.04.2024г. по гр. д. №135/2024г. на Севлиевски РС, подадена от адв. Е. Ф., САК в качеството й на пълномощник на Т. М. К., ЕГН **********.

Прави се искане за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В постъпилия в срок отговор на въззивната частна жалба от името на В. И. Б. и А. О.

Б. се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на Определение № 329/16.04.2024г. по гр. д. №135/2024г. на Севлиевски РС като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Видно от приложеното гр. д. № 135/2024г. на РС Севлиево, производството е образувано по молба на Т. М. К., ЕГН: ********** против В. И. Б. – баща на детето В. В. Б. и срещу А. О. Б. – съпруга на В. И. Б., за осъществени актове на домашно насилие.

След насрочването на делото за разглеждане в о.с.з. на 23.02.2024г., с молба вх. № 1032/22.02.2024г., молителката чрез адв. Ф. е оттеглила молбата си по чл.8 от ЗЗДН.

С протоколно определение по протокол № 90/23.02.2024г. в проведено открито съдебно заседание по делото, съдът е прекратил производството на осн. чл.232 от ГПК като е осъдил Т. М. К. да заплати на ответниците по молбата В. И. Б. и А. О. Б. направените по делото разноски в размер на 1 200.00 лева.

С молба вх. №1561/20.03.2024г. от страна на Т. М. К. е поискано на осн. чл. 248 от 1

ГПК съдът да измени постановеното протоколно определение за прекратяване на производството по делото в частта за разноските с мотив, че съгласно чл. 11 ал.3 от ЗЗДН при отказ от издаване на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и лица, които са в безпомощно състояние в следствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под запрещение.

С обжалваното Определение № 329/16.04.2024г. по гр. д. №135/2024г. на Севлиевски РС, е оставено без уважение и искането по чл. 248 от ГПК поради това, че в случая не се касае за разноски и такси по делото, а за направени от насрещната страна разходи за адвокатско възнаграждение, за които се прилага разпоредбата на чл. 78 ал.4 от ГПК.

Въззивният съд намира, че така постановеното определение по чл. 248 от ГПК е обосновано и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че лицата по чл. 11 ал.3 предл. 2-ро от ЗЗДН са освободени от заплащане на такси и разноски, които самите те дължат за водене на далото, но не и от задължението да възстановят на насрещната страна разходите, които е направила по неоснователната или оттеглена молба за издаване на заповед за защита. В случая е налице договор за правна защита и съдействие, видно от който, всеки от ответниците по молбата по чл. 8 от ЗЗДН е заплатил в брой сумата от 600.00 лева на пълномощника си адв. Т., поради което молителят правилно е осъден да им заплати направените разходи за адвокатска защита на обща стойност 1 200 лева. В този смисъл е и цитираната от съда и от ответниците по молбата по чл. 248 от ГПК практика на ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното Определение № 329/16.04.2024г. по гр. д. №135/2024г. на Севлиевски РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 329/16.04.2024г. по гр. д. №135/2024г. на

Севлиевски РС в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2