Решение № 2543 от 16.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2543 гр. София, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110119971 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД от Ц.

С. Н. и Б. С. Н., лично и в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса С.

Н. Н., срещу „Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД за осъждане на ответника да им заплати общо 30 000 лева /по 15 000 лева всеки/, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на това, че на 08.03.2024г. в електронното издание От упор с домейн „otupor.com“ била публикувана публикация със заглавие „Бомба!

Цеките са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б.“, съдържаща твърдения, представляващи клевета, а именно: „Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на „Е.“ Ц. и Б. Н.и (известни като Цеките) са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б., научи ПИК от високопоставени източници в МВР. Според оперативна информация поръчката е била дадена след завръщането на Б. от Дубай в края на лятото на 2023г. и след постановлението на съда за домашен арест. Установени са предложени оферти към килъри от съседна държава, които евентуално да поемат мократа поръчка“; „В същото време, според данни на медията ни, братя Н.и са в основата на разпитите на В.Б. по подозрение, че стои зад убийството на А.П.. (...) Както е известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В.Б. стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б.

Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.04.2024г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищците твърдят, че с гореописаната публикация ответникът е разгласил публично невярна, клеветническа информация, накърнила честта и достойнството им. Навеждат твърдения, че като издател на електронното издание „otupor.com“, ответникът е публикувал статия, в която се съдържат клеветнически твърдения по адрес на ищците, които твърдения съставляват противоправно деяние, тъй като същите не отговарят на истината, а са посочени като достоверни факти от обективната действителност. Твърдят, че вследствие на изнесените клеветнически твърдения в публикуваната от ответника статия в електронното издание „otupor.com“, които твърдения не се основават на проверени и доказани факти и 1 обстоятелства и с които твърдения на практика се цели ищците да бъдат оклеветени пред цялото общество, същите са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силни отрицателни емоции, както и интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост, емоционално изтощение и безсъние. Сочат, че последиците са особено силно изразени по отношение на единия от ищците, който е възрастен човек с крехко здраве. Поддържат, че вследствие на изнесените клеветнически твърдения в публикуваната от ответника статия, които твърдения не се основавали на проверени и доказани факти и обстоятелства, се целяло ищците да бъдат оклеветени пред цялото общество, пред което била скалъпена изключително невярна представа за техните личности. Твърдят, че статията била източник на претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в силни отрицателни емоции, както и интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост, емоционално изтощение и безсъние. Статията накърнявала чувството им за чест и достойнство, уронвала името им в обществото, тъй като нанасяла много трудно поправими вреди на цялостната обществена оценка за тях като личности и професионалисти на национално и международно ниво предвид множеството чуждестранни партньори, с които ищците били в редовни бизнес контакти. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Изложени са твърдения, че в исковата молба липсва конкретизация на иска. Сочат, че ищците правели взаимно противоречащи си твърдения и не пояснявали дали претенцията им произтича от качеството им на управляващи на компанията „Е.“ или на хазартния оператор „Е.“ или от всички тези качества в тяхната съвкупност или действат от свое име в личното си качество на физически лица. Оспорва предявените искове като неоснователни, неподкрепени с доказателства и незаконосъобразни. Оспорва „Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД да е автор и първоизточник на процесната публикация. Сочи, че агенцията е спазила всички законови, журналистически и етични изисквания. Твърди, че с хиперлинк връзка бил посочен източникът на публикацията в лицето на онлайн изданието ПИК. С оглед на което с изключение на думата „Бомба“ в началото на заглавието, нито една дума или препинателен знак от публикацията, не била твърдение на „Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД. Същите били твърдения на автора и източник на публикацията в лицето на онлайн изданието ПИК. Поддържат, че когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Считат, че съобразно правилата на добрата журналистическа практика носител на задължението да извърши проверка за достоверността на информацията е първоначалният издател/автор. Твърдят, че двама от ищците са знаели, че ответникът не е автор на статията, тъй като били внесли на 11.03.2024г. сигнал до седем институции. Поддържат, че било неоснователно твърдението на ищците, че били опозорени и наклеветени единствено от публикацията в „Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД, а не и от останалите сайтове, които били публикували същата статия. Твърдят, че не било поискано право на отговор в нито един момент. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа страна следното:

От приетия по делото препис от статия се установява, че на 08.03.2024г. на интернет а д р е с : http://otupor.com/bomba-cekite-sa-zapodozreni-v-porachitelstvo-na-atentat-sreshtu-vasilbozhkov/?fbclid=IwAR3ThU9tkrcvoqrV2gEbaTNfU3Sx6ifrY4hU8mxcLm6_oKQkZ-vZ7Ebf0-g е публикувана статия със заглавие „Бомба! Цеките са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б.“. Статията е със следното съдържание: „Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на „Е.“ Ц. и Б. Н.и (известни като Цеките) са 2 заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б., научи ПИК от високопоставени източници в МВР. Според оперативна информация поръчката е била дадена след завръщането на Б. от Дубай в края на лятото на 2023г. и след постановление на съда за домашен арест. Установени са предложени оферти към килъри от съседна държава, които евентуално да поемат мократа поръчка. В същото време, според данни на медията ни, братя Н.и са в основата на разпитите на В.Б. по подозрение, че стои зад убийството на А.П..

Свидетели, близки до тях, дали показания в тази насока пред следствените власти. Войната между Н.и и Б. не се е разминала, напротив, ескалира, донасят източниците на ПИК. Както е известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В.Б. стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство. След като бе отнет лицензът на „Е.“ на В.Б..

На практика цялата дейност по залозите мина в ръцете на империята на „Е.“ на семейство Н.и. Те се движат с бронирани мерцедеси и тежък охранителен ескорт. Превърнали са жилищата си на столичната улица „Златовръх в „Лозенец“ в истински крепости. Наскоро фирма от орбитата на „Е.“ се сдоби с букмейкърски лиценз. Хора от хазартния бизнес разказват, че Ц. и Б. Н.и се чувстват абсолютно недосегаеми в бранша. И парадират с връзките си с Б.Б. и Д.П.. От чието име твърдят, че действат. Те се хвалели, че могат да издействат дори законодателни промени от ГЕРБ и ДПС. В полза на бизнеса си, ако щракнат с пръсти. ОЧАКВАЙТЕ ГОРЕЩИ ПОДРОБНОСТИ. Източник: ПИК“.

От приетите по делото удостоверения от Национална следствена служба и СГП се установява, че към 11.03.2024г., респ. към 13.03.2024г., срещу Ц. С. Н., С. Н. Н. и Ц. С. Н. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

От показанията на свидетеля С. Н.а, съпруга на Б. Н., се установява, че свидетелят е запозната със статията, както и че същата е била публикувана на празник, на семейно събиране като Ц. и Б. били изключително афектирани, гневни и притеснени. Не знае от къде са разбрали за статията. Спомня си, че като се събрали вместо да празнуват и да се забавляват трябвало да дискутират и да вземат решение как да се процедира, защото обхватът на това нещо бил голям. Сочи, че били обвинени в организация на покушение срещу човека, който на тях им бил причинил голяма жестокост и от който се пазели години наред, това за нея било много жестоко, обезпокоително. Не знаела как може да се сътвори подобна клевета. Въпросната вечер и свекър й- С. Н., бил там, тя се грижила за него и децата им. Твърди, че много се отразило на здравословното състояние на свекър й, на мъжа й и брат му. Било много тежко, особено след като били потърпевши и години наред се справяли с нещо толкова страшно, такава статия била нелепа и жестока. Децата им ги питали „Няма ли български съд, не можем ли да се защитим“, единият им син искал да става адвокат да защитава семейството им. Твърди, че била свидетел на непрестанни сбирки, като отивала в офиса присъствала на такива обсъждания. Влезли в обяснителен режим пред колеги, служители, партньори. Нея като майка и жена я притеснявало състоянието на съпруга й. Искала като се прибере вечер да е спокоен, щастлив и да го обгрижва, да има време да споделя хубавите емоции с децата им и техните постижения, а не да се обсъждат такива статии. Твърди, че имало повече от една статия, медията ОТУПОР била публикувала статията два пъти. Имало и други издания. До ден днешен се отразявало на семейството им, ядосвали се, притеснявали се. Вместо да работят се налагало да обсъждат какви дела и адвокати да се ангажират, за да се защитят от въпросните лъжи. Сочи, че разбрала за статията 2024г. късно вечерта. Не била чела статията от сайта отупор.ком, съпругът й и Ц. Н. й разказали. Дискутирали били, че ПИК имало статия с подобно съдържание. Сочи, че е чувала в офиса да се коментират статиите. Твърди, че не знае друга медия да е публикувала една и съща статия два пъти.

Въз основа на така събраните доказателства и доказателствени средства, съдът приема от правна страна следното.

3

По предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат, че са претърпяли твърдените от тях неимуществени вреди от публикуваната статия, вследствие на противоправното деяние по разпространяване чрез електронно издание на клеветнически твърдения по техен адрес, осъществено от лица, на които ответното дружество е възложило тази дейност и ответното дружество в качеството му на издател, отговаря за претърпените от него вреди.

В конкретния случай между страните не е спорно обстоятелството, че на 08.03.2024г. в електронното издание на интернет страница, собственост на ответника, е била публикувана процесната статия с гореописаното съдържание.

Не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че издадел на „OTUPOR.COM“ е „Информационна агенция „Отупор.ком“ ЕООД.

Т.е. ответникът се явява възложител на работата на автора на процесната статия по смисъла на чл. 49 ЗЗД.

Относно противоправността на деянието, съдът намира следното. Съгласно чл. 39, ал.

2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ.