Решение № 12648 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12648 гр. ., 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110168807 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на „.“ ЕАД срещу ответниците Б. Л. П. и И. А. П..

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 90-и, находящ се в град ., ., аб. номер ., през периода 01. 10. 2018 г. – 30. 04.

2020 г. Поддържа, че ответниците са потребявали доставяната топлинна енергия през съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно отношение с тях като собственици или вещни ползватели на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на срока, за който се отнасят. Като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Отричат да са били в договорни отношения с ищеца за доставяне на топлинна енергия за процесния имот. Отричат също така да са налице договорни отношения между етажната собственост и „.“ ООД, съответно между ищеца и „.“ ООД. Поддържат, че след 1 прехвърлянето на собствеността върху имота старият собственик е трябвало иска прекратяване на договора с писмено заявление до топлопреносното предприятие съгласно чл. 41 от Наредба № 16-334/ 06. 04. 2007 г. Освен това оспорват твърденията на ищеца, че реално им е доставил топлинна енергия в съответните количества.

Намират, че той не е представил необходимите доказателства за установяването на твърденията си, като излагат подробни доводи относно представените с исковата молба документи. Твърдят, че никога не са приемали общите условия на ищеца.

Позовават се на чл. 62 ЗЗП, като изтъкват, че протоколът от решението на етажната собственост не отговаря на нормативната уредба. Искат от съда да отхвърли предявените искове.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК осем субективно и обективно кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С тях се иска от съда да признае за установено, че ответниците дължат солидарно следните суми: 286.57 лв., представляваща цена на доставената топлинна енергия до имот в гр. ., ., аб. номер ., за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 44.16 лв. за периода от 15.09.2019г. до 21.09.2021г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 44.93 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 9.61 лв. за период за 01.10.2018г. до 21.09.2021г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 56249 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ е в тежест на ищеца да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден имот, както и че през процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и в нея е била реално извършвана услугата дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищец е да докаже възникването на главните дългове и поставянето на ответниците в забава, както и периодите на забавите им и размерът на обезщетенията за забава.

В тежест на ответниците по делото е да докажат, че са възразили срещу общите условия на „.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от град . от 2016 г.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или 2 вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с ответниците автоматично по силата на закона.

Във връзка с доказването на правото на собственост на ответниците като доказателство по делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 09.06.1987 г. между Б. Л. П. и Главна дирекция за изграждането на . при Софийския народен съвет, представлявана от инж. И.н Т. и Е.А., с който договор Главна дирекция за изграждане на . продала на Б. Л. П. новопостроено жилище № 90, находящо се в жилищна сграда блок № 523, вх. В, етаж 8, ж.к. Надежда, част V.

Като доказателство по делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том II, рег. № ., дело № 204, от 2004 г., с който И. А. П. и Б. Л. П. са учредили в полза на „.“ ЕАД договорна ипотека върху апартамент № 90, находящ се на 8-ми етаж, вход В, в жилищна сграда на блок № 523, в район Връбница, гр. ..

Като доказателство по делото е представено удостоверение за сключен граждански брак между И. А. П. и Б. Л. П., от което се установява, че двамата са сключили брак на 30.08.1981 г.

След преценка на така събраните доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния недивим имот като същия е съпружеска имуществена общност. Процесният имот е придобит през 1987 г. чрез договор за покупко-продажба сключен между Б. Л. П. и Главна дирекция за изграждането на . при Софийския народен съвет. Към този момент в сила е бил Семейният кодекс от 1985 г., като съгласно чл. 19, ал. 1 от него вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. С оглед на това процесният имот е придобит и от двамата съпрузи, въпреки че при сключването на сделката е участвал единствено Б. Л. П.. А че двамата ответници са сключили граждански брак се установява от съдържанието на нотариалния акт за учредяването на договорната ипотека, с чието подписване те извънсъдебно са признали, че са съпрузи.

Оттук се налага и изводът, че между ответниците и топлопреносното предприятие се установява наличието на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия, възникнало по силата на закона съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното 3 заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално издържано, процесният недвижим имот се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена чрез абонатна станция до топлопреносната мрежа. Абонатната станция топлозахранва само вход В. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. В имота на ответниците е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/. Показанията на уредите са отчетени на 14.05.2019г. и 19.05.2020г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице. За двата отчетни периода всички уреди са отчели нулеви стойности. Така за целия процесен период няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот. През процесния период топлинната енергия за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 200 куб. м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представена на вещото лице. За процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 05.11.2002г. В процесния имот няма ползване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, което е отразено в отчетните формуляри, представени на вещото лице. През процесния период във фактурите изготвени от „. - .” ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06. 2006 г. От фирма „.“ ООД са изготвени изравнителни сметки за 18/19г. и 19/20г. посочени в т.4 в раздел „изчислени суми“: изравняване по периоди: 05.2018-04.2019г. сума за доплащане + 8.53лв. и за 05.2019-04.2020г сума за връщане -3.35лв. или общо за периода 05.2018-04.2020г. сума за връщане -8.87лв.

Вещото лице е изчислило, че общо дължимата сума за процесния период (която е дължима единствено за сградна инсталация) е 286,55 лв.

Вещото лице посочва, че топломерът се състои от разходомерна част, електронен блок и датчици. Метрологичната проверка се прави на всеки две години, като се демонтира уреда и се проверява в метрологична лаборатория лицензирана от ДАМТН. Поставят се холограмни лепенки на електронния блок и на двата датчика /единия включен към подаващата гореща вода от ТЕЦ, а другия включен към връщащата вода към ТЕЦ/удостоверяващи от кога до кога важи метрологичната проверка. От ТР „Люлин“ са представени свидетелства от метрологични проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж при проверките. Вещото лице посочва, че от документите е видно, че топломерите през процесния период са преминали през метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

При това положение ищецът доказва частично реалното доставяне на топлинна енергия през процесния период. Що се отнася до настъпването на изискуемостта на задълженията за заплащането на стойността на топлинната енергия, предвид процесния период приложение намират общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.“ АД на потребители от град . от 2016 г. Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от 4 топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. С доклада по делото съдът е указал на ответниците, че не сочат доказателства за това, че са възразили срещу общите условия на „.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от град . от 2016 г., като такИ. доказателства не са представени впоследствие, поради което ответниците не доказват това обстоятелство и общите условия са влезли в сила по отношение на тях.