Решение № 650 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Ю.я С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100510538 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Ю. К. С., подадена чрез пълномощника адв.Е. К. срещу решение № 1017 от 18.01.2024 г. постановено по гр.дело № 50189/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 88 състав, в частта, с която е признато за установено, че Ю. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул.“******** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Ястребец“ 23Б, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 във вр. с чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 254, 22 лв. - главница за топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, находящ се гр.София, ул.“********, с абонатен номер 30782, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 20.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 27, 55 лв. обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. - 14.04.2022 г., както и сумата 20,33 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.04.2022 г. до окончателното изплащане, за 1 които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 21216/2022 г. по описа на СРС, 88 състав. Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Директ” ООД, гр.София.

В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

Жалбоподателят излага доводи, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, както и че не е налице валидно договорно отношение между страните по делото. Твърди, че няма доказателства по делото учреденото право на ползване върху процесния недвижим имот да е било погасено по надлежния ред. В тази връзка се моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в обжалваната част, като неправилно, и да постанови друго, с което предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец “Топлофикация София” ЕАД, гр.София чрез своя процесуален представител юрк.Филиз Ибрямова оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Третото лице- помагач на страната на ищеца-„ДИРЕКТ” ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:

Спорният по делото въпрос се свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна 2 енергия и по-конкретно - кой е страна в договорното облигационно отношение с ищеца в случаите на учредено вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот - дали собственика или титуляра на това ограничено вещно право. Настоящият въззивен състав намира, че в настоящия случай не е доказано от страна на ищеца по делото, съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, поради следните съображения:

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съдът приема, че в настоящия случай ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове, тъй като върху процесния имот е учредено/запазено/ пожизнено вещно право на ползване в полза на трето лице, видно от протокол от проведено публично съдебно заседание от 31.05.1975 г. за одобрена съдебна спогодба- делба по гр.дело № 178/1975 г. по описа на СРС, Ленински район- М.П.П., поради което и същата се явява и задължено лице за заплащане на разходите за топлинна енергия за имота.

Т.е спорен по делото е въпроса кой е страна в договорното облигационно отношение с ищеца в случаите на учредено вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот - дали собственика или титуляра на това ограничено вещно право. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Според настоящия въззивен състав след учредяването на вещно право на ползване “потребител на топлинна енергия” по смисъла на цитираните разпоредби е единствено титулярът на правото на ползване.

Това следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като потребител на 3 доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата уредба на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл.57 ЗС. Съгласно последната разпоредба, ползувателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. Той дължи и заплащането на данъци и такси за имота, както и да застрахова имота за своя сметка в полза на собственика - ал.4 на чл.57 ЗС. От тези норми е ясно, че законът предвижда ползувателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота, тъй като това вещно право му дава изключително право да владее и ползва имота, като юридически лишава от същите правомощия собственика, който остава притежател само на т.нар. гола собственост, поради което не е юридически оправдано в тази хипотеза той да бъде потребител на топлинна енергия. В конкретния случай върху процесния имот е учредено/ запазено/ пожизнено вещно право на ползване в полза на лицето М.П.П. - видно от представения протокол от проведено публично съдебно заседание от 31.05.1975 г. за одобрена съдебна спогодба- делба по гр.дело № 178/1975 г. по описа на СРС, Ленински район. От друга страна, по делото няма данни за прекратяване на така учреденото/ запазеното/ пожизнено вещно право на ползване по силата на предвидените в закона прекратителни основания по отношение на М.П.П..

Ето защо това лице, а не ответникът като собственик на имота, е потребител на топлинна енергия за топлоснабдявания имот за исковия период от време и страна по облигационното отношение с ищеца. Ищецът не е ангажирал други доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответникът е страна по облигационното отношение, като например - представен писмен договор за топлоснабдяване, поради което това обстоятелство се явява недоказано, а следователно - недоказано е и наличието на договорно отношение между страните по доставка на топлинна енергия. Ето защо исковете са изцяло неоснователни.

С оглед на изложено ответникът Ю. К. С. не се явява пасивно материално правно легитимиран да отговоря по предявените искове. Ето защо, атакуваното решение, като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната от ответника част, включително и в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, като вместо него да бъде постановено друго, с което установителните искове по чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По разноските по делото:

При този изход на спора на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно поисканите и направени разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на сумата о т 75,00 лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване. От друга страна, с оглед на обстоятелството, че процесуалното представителство на ответника Ю. К. С. по делото е осъществено от адв.Е. К. при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, поради което, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед 4 решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, на същата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. за въззивното производство.

На следващо място с оглед изхода на спора и на обстоятелството, че процесуалното представителство на ответника Ю. К. С. по делото в първата съдебна инстанция е осъществено от адв.М.Л. при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, поради което, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, на същия с въззивното решение следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на сумата от още 100 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в съответствие с чл.2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента.

С оглед на което въззивният съд следва да превалутира всички суми от лева в евро.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1017 от 18.01.2024 г. постановено по гр.дело № 50189/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 88 състав, в частта, с която е признато за установено, че Ю. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул.“******** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 във вр. с чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 254, 22 лв. - главница за топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, находящ се гр.София, ул.“********, с абонатен номер 30782, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 20.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 27, 55 лв. обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. - 14.04.2022 г., както и сумата 20,33 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.04.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 21216/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както и в частта, с която е осъден Ю. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул.“******** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” № 23Б, сумата от 258,30 лв. - разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 38,36 лв. - разноски в заповедното производство по съразмерност, и вместо това постановява: