Акт от 11.05.2018, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И E 106/11.5.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: Мариела Иванова при участието на секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид докладваното от съдия Иванова гр.д. № 1573/2017г. по описа на КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от ЗКПУ против Б.Х.Б. ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че с протокол от 13.06.1996г. /раздел II т.6, т.9 и т.11 / ищцовата кооперация е закупила на търг част от недвижимите имоти нa заличената е, общ.Сунгурларе, които имоти са описаникато „

Във фактура № 2/2 от 02.08.1996г., издадена от Общото събрание на правоимащите на заличената ЗK "" и подписана от представител на ищцовата кооперация е отбелязано, че първите два недвижими имота са продадени на последната и ca платени от нея.

Във фактура № 3/2 от 02.08.1996г., издадена от Общото събрание на правоимащите на заличената ЗK "" и подписана от представител на ищцовата кооперация е отбелязано, че третият недвижим имот е продаден на нея кооперация и е платен от нея.

Понастоящем две от посочените три недвижими имота се индивидуализират, както следва:

1.1.

След провеждане на тьрга на., подписване на двете цитирани фактури Кооперация

"" през 1996г. е влязла във владение на сградите и ги е ползва по предназначение. Сградите са декларирани в община Сунгурларе като собствени на ищцoвaтa кооперация, записани са на нейно име и тя заплаща местните данъци и такси.

Сградите представляват „търпими строежи" по смисъла на § 127 aл. 1 от ПЗP на ЗИД на ЗУТ, видно от приложените Удостоверения за търпимост

№., издадени от Главния архитект на Община

Сунгурларе, област Бургас.

Твърди се още,че ищцовата кооперация не притежава документ съгласно чл.18 от ЗЗД, който да я легитимира за собственик. При подготовка на документите на кооперацията за снабдяване с нотариален акт за собственост по давност чрез обстоятелствена проверка ответникът представил договор зa покупко-продажба от

Според ищеца договорът от

12.05.2004г. не му е бил известен и не се е намирал в негово държане.

Същият договор е нищожен поради липса на предписаната от закона форма и не е годен да прояви прехвърлителен ефект на правото на собственост върху ответника. Освен това, липсвал и елемент от фактическия състав на сделката покупко-продажба, тъй като няма решение на ОС на Кооперация ЗКПУ "" за извършване на сделката и за основните й параметри.

Също така ответникът Б.Б. никога не е демонстрирaл собственическо отношение към имотите, нито е упражнявaл фактическа власт върху тях, не ги е декларирал на свое име в община Сунгурларе и не е плащaл местни данъци. Ищцовата кооперация е упражнявала фактическа власт с намерението на собственик и е установила владение върху процесните недвижимости по смисъла на чл.68 от ЗС. Владението й, продължава явно, спокойно, непрекъснато и ненарушавано от 1996 година до момента, поради което са налице условията на чл.79 aл. 1 от ЗC и ищцовата кооперация е придобила процесните недвижимости пo давност.

Поради оспорване на правото й на собственост от страна на ответника ищецът е направил искане да се постанови решение, с което да се обяви договорът за покупко-продажба от 12.05.2004г., пo силата на който ЗКПУ " е продала на ответника с EГH ********** недвижими имоти, находящи се в с. нищожна на основание чл.26, aл.2, предл.3 от ЗЗД поради липса на предписаната форма от закона - чл.18 от 3ЗД, и при условията на евентуално за нищожна на основание чл.26, aл.1, предл.l от ЗЗД, тъй като е сключена в противоречие със закона - чл.15, aл.4, т.10 от ЗК - без решение на OC на ищовата кооперация за извършване на продажбата. Направено е и искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на с EГH **********, че ЗКПУ " е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имoти:

В с.з. процесуалният представител на ищците поддържа исковата претенция.

В законния едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Заявено е възражение за придобивна давност.Представя доказателства.

В с.з. процесуалният представител на ответната страна поддържа заявения отговор.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

С протокол от

13.06.1996г. /раздел II т.6, т.9 и т.11 / ищцовата кооперация е закупила на търг „" с. общ.Сунгурларе. Във фактури № 2/2 от 02.08.1996г. и № 3/2 от 02.08.1996г, издадени от Общото събрание на правоимащите на заличената ЗK

"" и подписани от представител на ищцовата кооперация е отбелязано, че недвижимите имоти са продадени на последната и ca платени от нея.

Съгласно Удостоверения за търпимост

., издадени от Главния архитект на Община Сунгурларе, област Бургас градите представляват „търпими строежи" по смисъла на § 127 aл. 1 от ПЗP на ЗИД на ЗУТ.

На 12.05.2004г. ответникът Б.Б. *** сключват договор зa покупко-продажба на процесните недвижими имоти

„". Договорът е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на продавачите. На 12.05.2004г. е издадена фактура цената по договора.

Видно от заключението на назначената и изслушана СТЕ описаните в протокол от 13.06.1996г. в т.9 () и т.11 () са идентични с приложените по делото скици, издадени от ОСЗ Сунгурларе. При извършения оглед на сградите вещото лице е констатирало, че сградата на е в много лошо физическо и техническо състояние-няма покрив, няма дограма, няма ел. инсталация. Част от първия етаж се използва за отглеждане на животни.

Сградата на трансформаторния пост е в добро състояние.

Във връзка с упражняването на фактическата власт по отношение на двамата имота са събрани гласни доказателства. Св. твърди, че през 1991-1992г. ремонтирал трансформатора, понеже там се произвеждали дървени въглища. Сега не знае в какво състояние е този трансформатор. По това време кооперацията сключила договор с турски гражданин и му предоставила имотите. Отв. Х. бил работник при този турски гражданин и той се занимавал с производството им до 2006-2008г. След това до 2010г. се сушало царевица.Според този свидетел към момента никой не ползва сградите.

Според св. Р.К след 1996г. хората от кооперацията имали градинки в имота, сеели царевица, рязали шума. През 2006- 2008г. там се произвеждали дървени въглища от някакъв млад човек, непознат на свидетеля. След този период кооперацията се „разтурила“ и към момента ситуацията е като „след бомбардировка“-покривът на е паднал. Имало някои хора,които ползвали сградата, за да вкарват вътре животни. Ветеринарният лекар също вкарвал вътре животни, за да ги ваксинира. Сградата се ползвала само за животни.

Св. Г е работил в кооперацията.Председател е бил до г., а към г. кооперацията е била замразена. До г. бил в селото и „от край време“ живее в гр..

Според свидетеля кооперацията има два двора-горен и долен. Процесните имоти се намират в долният стопански двор. През 2002-2003г. кооперацията отдала имота на пловдивска фирма, която произвеждала дървени въглища, като ответникът работел там.

Св. от 2011г. Твърди, че през периода 2006-2008г. отв.. му предоставил сградата на о, за да отглежда в нея крави.С предоставеният от отв.. договор за покупко-продажба регистрирал животновъдния обект в по. След това си закупил имот и се преместил там. След това ответникът предоставил имота на св.М.Преди там имало трафопост, ответникът го ползвал, тъй като имало работници, фургони.

Преди имало ток с сградата, сега вече не.

Св. твърди, че от 2009-2010г. се разбрали с ответника, да му предосатви под наем сградата на срещу сумата от 200лв. Понеже св. М щял да гледа крави в нея уговорено било освен наема да гледа и кравите на ответника. И до момента св. отглежда кравите в сградата, която е заградена с електропастир и има брезент.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

I.

По отношение на иска с правно основание чл. 26,ал.2 ЗЗД Искът с правно основание чл.26, aл.2, предл.3 от ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба от 12.05.2004г. поради липса на предписаната форма от закона - чл.18 от 3ЗД съдът намира за основателен.

Съгласно цитираната разпоредба от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Изключение от това правило е предвидено в чл. 18 ЗС относно договори за придобиване и разпореждане с имоти - частна държавна или общинска собственост, които следва да се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма за тях не е необходима. В отношенията между частноправните субекти тази облекчена форма обаче е неприложима.

Нарушението на разпоредбата на чл. 18 ЗЗД влече след себе си нищожността на договора за покупко-продажба от 2004г. поради липса на изискуемата от закона форма.

Предвид изложеното с настоящото решение съдът следва да прогласи констатирания порок.

II.

II.По отношение на иска с правно основание чл. 124,ал. 1 ГПК.

Доколкото нито едно от страните не се легитимира с валиден титул за собственост и съгласно общите правила на доказване при положителен установителен иск ищецът следва да проведе главно пълно доказване, за установяване на твърденията си. Ответникът е този, които следва да докаже твърдението си относно направеното възражение за придобивна давност.

Настоящият съдебен състав намира, че ищцовата страна не успя да проведе такова доказване по делото обаче. Това е така, тъй като разпитаните трима свидетели не доказаха кооперацията да е упражнявала фактическа власт по отношение на двата имота в период от 10години. От една страна св. твърди, че имотите са отдавани под наем на турски гражданин, а св. М -от друга, че са отдавани под наем на пловдивска фирма. И от показанията на двамата свидетели не става ясно за какъв период от време и кои точно имоти са отдавани под наем-терена или сградите, или и двете. Св. твърди, че до 2006-2008г. дървените въглища са „изчезнали“, а св. Р твърди, че е имало производство на дървени въглища 2006-2008г. Св. М, който е бил председател на кооперацията до 2003г., твърди, че след 2004г. кооперацията е замразила дейността си, докато св. Ст. твърди, че 2009-10г. сградата се е ползвала за сушене на царевица, като в този случай не става ясно от кого се е ползвала сградата-от кооперацията или от хората в селото. Св. пък твърди, че сградите са се ползвали само за добитък и то от различни хора.

Нито един от свидетелите не излага твърдения относно трансформаторния пост, изключая св. относно един извършен ремонт през 1991-1992г.

Представените доказателства за заплатен общински данък не променя горния извод, тъй като еднократно на 27.09.2017г. (три месеца преди завеждането на исковата молба) е заплатен данъкът за периода от 2012-2017г. или пет години назад.

Предвид липсата на категорични доказателства за владеенето на имотите и начините по които това се е осъществявало, процесният иск следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от показанията на свидетелите се доказва, че от 2006г. до сега ответникът е владял имота, като го е предоставял под наем на двамата свидетели. Дори св.А е регистрирал животновъден обект в сградата на посредством договора за покупко-продажба.

Двамата свидетели дават ясни, последователни и кореспондиращи помежду си показания за имота-пе.

При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сторените от нея разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 163.52лв. държавна такса и 650лв.адвокатско възнаграждение или общо 813.52лв. Ищецът пък дължи на ответната страна разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 250лв.

Така мотивиран Районен съд - Карнобат

Р Е

Разпечатката съдържа 60 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3f94202-633a-48fb-9a70-c1017713eb48