Решение № 9603 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9603 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110135588 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от М. Г. П., ЕГН **********, пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.150 вр.чл.143, ал.2 СК за намаляване на месечната издръжка, дължима от ищеца като родител на ненавършилите пълнолетие негови деца - ответници по делото, от по 400,00 лв. месечно за всяко от децата М. М. П., ЕГН **********, и Г. М. П., ЕГН **********, на по 177,50 лв. месечно за всяко от тях.

Ищецът М. Г. П., ЕГН **********, твърди, че доходите му драстично са намалЕ. от определяне на предишния размер на издръжката с оглед претърпени от него травматични увреждания вследствие на пътно-транспортно произшествие, невъзможност да полага труд и нужди от лечение, поради което моли същата да бъде намалена от по 400,00 лв. месечно за всеки от ответниците на по 177,50 лв. месечно за всеки от тях.

Ответната страна в отговора си по чл.131, ал.1 ГПК оспорва иска.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е баща на децата Г. М. П., ЕГН **********, и М. М. П., ЕГН ********** /л. 28 от делото/.

Установява се, че децата учат в 73. СУ „Владислав Граматик“ /л. 39-40 от делото/.

С Решение №4936/20.12.2021 г. по гр.д. №65487/2021 г. по описа на СРС, 117 с-в, влязло 1 в сила на 20.12.2021 г. /л. 89 от делото/, е утвърдено сключеното между ищеца и майката на ответниците споразумение по чл. 50 СК, по силата на което същият се задължава да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на по 400,00 лв.

По делото се установява, че ищецът заема длъжността „ръководител движение подземна метростанция“ по силата на трудов договор, сключен с „Метрополитен“ ЕАД /л. 29 от делото/.

Между страните не е спорно и че на 22.05.2022 г. ищецът е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, в резултат на което е бил в непрекъсната временна неработоспособност за периода от 22.05.2022 г. – 15.02.2023 г. Нещо повече, в тази насока са представени и Епикриза по КП №211.1 от 10.06.2022 г., Епикриза по КП №220.1 от 22.06.2022 г. на УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Медицинско направление от 03.02.203 г. на „ДКЦ

ХХIХ

София“

ЕООД,

Болнични листове

№Е20230129706/16.02.2023,

Е20230129583/17.01.2023,

Е20212733493/08.12.2022,

№20212733260/24.10.2022,

Е20212733147/26.09.2022, Е20212732976/27.07.2022, Е20222234249/22.06.2022 /л.104-112 от делото/, както и данните, удостоверени в приетото по делото писмо от Национален осигурителен институт ТП – София град /л. 113 от делото/, както и в Удостоверение, издадено от „Метрополитен“ ЕАД /л.122 от делото/. Видно от представената медицинска документация, в резултат на претърпяната злополука ищецът е получил увреждания, което се потвърждава и от констатациите на вещото лице по допусната по делото СМЕ, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че вследствие на трудовата злополука от 22.05.2022 г. ищецът е претърпял следните травматични увреждания: голям подкожен хематом на главата в ляво фронто-парието-темпорално, Фрактура денс аксис /счупване на зъбчатия израстък на втори шиен прешлен/, фрактура на С2, ангажираща тялото на аксиса и към основата на денс аксис – с лекостепенна дислокация на фрагмента от тялото към спинални канал, фрактури на ребра и на корпус стени, многофрагментна фрактура на тибията /кост на подбедрицата/ в дистален /долен/ край интраартикуларно /вътреставно/, двустранни плеврални и перикардни изливи, субплеврални ограничени колекции. За същите е проведено оперативно лечение. Вещото лице е констатирало, че към момента на извършване на експертното изследване походката на ищеца е нарушена – ходи с патерица, с провлачване на левия крак, наличието на цикатрикси с дължина около 6 см. по задна страна на шията, по плантарната страна на долна трета на лява предмишница и по колянната става, деформация в областта на процесус стилоидеус в ляво, оток на левия долен крайник със зачервена кожа, както и зачервена стъпална повърхност с кръвонасядане в областта на сгъвката на левия палец. Установява се, че засегнатите области – шия, лява китка, лява глезенна става, са с намален обем на движение, като е намалена и силата на мускулния захват на лявата ръка. Изяснява се, че ищецът е вертикализиран и раздвижен до степен да се самообслужва, но здравословното му състояние не позволява изпълнение на трудовите му задължения на пълен работен ден. В тази насока е и Експертно решение №0146/024/15.02.2023 г., издадено от ТЕЛК-I-ви състав към Втора МБАЛ – София ЕАД, с 2 което на ищеца е поставена водеща диагноза: Последици от счупване на ниво китка и длан /Т92.2/ и общо заболяване:Състояние след фрактура денс аксис – м. 05.2022 г.- състоянието не е стабилизирано, като ЛКК следва да продължи временната неработоспособност.

Последното е сторено, видно от представения по делото Болничен лист №Е20230129706/16.02.2023, като временната неработоспособност е продължена до 17.03.2023 г. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че прогнозата за възстановителния период е неясна.

Установява се, че във връзка с провеждането на лечението на травматичните увреждания, получени в резултат на злополуката, ответникът е заплатил сумите от 956,00 лв., 3 760,00 лв., 900,00 лв., 4600,00 лв., и 1377,00 лв. /л. 9-15 от делото/.

Представени са и два броя договори за безлихвен паричен заем /л.84 и 85 от делото/, сключени съответно на 25.06.2022 г. и 20.06.2022 г., платим в срок от 1 година от сключването на всеки от договорите, по силата на които ищецът е получи сумите от 5 500,00 лв. за провеждане на процедури по рехабилитация, закупуване на инвалидна количка и медикаменти, и от 8000,00 лв. за лечение и заплащане на медицински консумативи, необходими за операциите на заемополучателя.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 10 месеца – от настъпване на трудовата злополука 22.05.2022 г. до 15.02.2023 г., ищецът е получавал от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, възлизащо на общо 17 162,85 лв. /л.114 от делото/. Ищецът е получил и помощи съгласно действащия колективен трудов договор, сключен от работодателя, в размер на 900,00 лв., във връзка с продължително боледуване, на 710,00 лв. във връзка с направени разходи за лечение и на 350,00 лв. за покриване на разходи за очила /л. 122 от делото/. Изяснява се и че за период също със продължителност от 10 месеца, предхождащ настъпването на осигурения социален риск - от м. юли 2021 г. – м. април 2022 г., ищецът е реализирал средномесечен осигурителен доход от около 2143,17 лв. /л.113 от делото/.

Видно от Удостоверение рег. №433200-15536 на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР /л.115 от делото/, ищецът притежава 3 МПС-та: товарен автомобил рег. № СА 2805 НН, лек автомобил рег. № С 0536 НС и лек автомобил СА 4125 КМ, последните два от които са със служебно прекратена регистрация.

Като писмени доказателства по делото са приети и договор за покупко-продажба на МПС от 02.04.2019 г. рег. №6510/02.04.2019 г. на Нотариус №617 на НК /л.87 от делото/, съгласно който ответникът Г. М. П. е придобил собствеността върху лек автомобил рег. № СВ 7102 АХ срещу задължение за плащане на сумата от 650,00 лв., както и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №74, том 1, рег. №8599, дело №67/26.05.2021 г. на Нотариус № 617 на НК, видно от който ответникът Г. М. П. е придобил безвъзмездно правото на собственост върху апартамент №19, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ж.к.

„Красно село“, кв. „Борово“, бл.214, вх. „Б“, ет.1 с площ от 59,80 кв.м.

Видно от Запорно съобщение по изпълнително дело №1317/2018 по описа на ЧСИ рег.

3

№921 на КЧСИ /л.86 от делото/, е наложен запор върху сумите по банковите сметки на ищеца до размера на сумата от 134 952,40 лв., което се подкрепя и от данните, удостоверени в Справката за банкови и платежни сметки и банкови сейфове от 23.01.2023 г. на БНБ /л.8384 от делото/. Установява се, че наложеният на 20.03.2018 г. запор е вдигнат на 24.04.2018 г.

По сметките на ищеца са наложени запори и на 03.11.2022 г., вдигнат на 09.01.2023 г., на 02.11.2022 г. вдигнат на 13.01.2023 г., както и на 12.10.2018 г., на 10.05.2019 г. и на 10.10.2018 г.

Установява се и че ответницата М. М. П. страда от сколиоза /л.41-47 от делото/.

Останалите представени по делото доказателства – фискални бонове и извлечения от имейл кореспонденция, съдът не обсъжда, доколкото те не са годни да установят по безспорен начин направата на описаните разходи, от посочените в тях лица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родитЕ.те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две вЕ.чини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увЕ.чена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

От представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.

№1555/13.10.2022 г. на СО се установи, че ищецът е баща на ответниците и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно Решение №4936/20.12.2021 г. по гр.д.

№65487/2021 г. по описа на СРС, 117 с-в, влязло в сила на 20.12.2021 г., ищецът е задължен да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на по 400,00 лв.

От определяне размера на издръжката на ответниците е изминала 1 година и 5 месеца, като към датата на устните състезания същите са съответно на 17 и на 14 години. От събраните по делото доказателства се установява, че в този период е настъпило изменение във възможностите на ищеца да заплаща издръжка на децата си Г. М. П. и М. М. П.. По делото безспорно се установява, че след влизане в сила на решението, с което първоначално е определен размерът на дължимата издръжка, ищецът е претърпял трудова злополука на 22.05.2022 г., в резултат на която същият е бил временно нетрудоспособен, не е изпълнявал 4 трудовите си задължения, съответно не е получавал трудово възнаграждение, а обезщетение за временна неработоспособност. За периода от претърпяване на трудовата злополука м.05.2022 г. до м. 02.2023 г., същият е получил обезщетение в общ размер на 17 165,85 лв., или средно по 1 716,29 лв. на месец. Във връзка с боледуването на ищеца в същият период от работодателя му са изплатени и помощи в общ размер на 600,00 лв., ведно с които ищецът е реализирал средномесечен доход от около 1 776,59 лв. По делото се установи и че за същия период, предхождащ настъпването на трудовата злополука, ищецът е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на около 2 143,17 лв., или получаваните от ищеца средства са намалЕ. с около 366,60 лв. на месец.

Така констатираното намаляване на трудовите доходи от страна на ищеца представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 150 СК, даващо основание да се приеме, че бащата не е в състояние да заплаща издръжка на ответниците в първоначално определения размер.