Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 174 от 02.11.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
280/2026
Подписан
02.11.2026
В сила
02.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.306 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Росица Ж. Темелкова

Членове:Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20262000500280 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 240, ал. 1 ГПК.

Срещу постановеното по гр.д.№ 1365/25г. по описа на ОС-Бургас неприсъствено съдебно решение №478/24.06.26г. е постъпила молба за отмяна, с правно основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК, депозирана от ответника по горното-„Ню Медиа Плюс“ ЕООД, чрез адв.А. И. – САК.

В молбата за отмяна се поддържа наличието на процесуални нарушения, довели до пълно лишаване на страната от право на защита, вследствие нередовно връчване на преписи от исковата молба и доказателствата към нея и на нередовно призоваване на дружеството като ответник за първото по делото открито съдебно заседание.

Оспорват се като неверни отразените в разписките на призовкаря констатации за неуспешни посещения на адреса по седалището на страната. Сочи се, че в заетите от нея помещения, ползвани под наем, винаги има служители(назначила е на работа по трудов договор 38 такива), че седалището й се помества в административната сграда на ЦКС, която е с пропускателен режим-рецепция и охрана във фоайето на сградата, че всеки посетител бива питан кого търси и съответно упътван, че дружеството заема офиси на цели два етажа(десети и единадесети) и е известно на рецепцията, че на този адрес то е намирано от органите на НАП, контрагенти и призовкари по други съдебни дела, че залепване на уведомление по чл.47 ,ал.1 от ГПК на дата 23.03.26г.не е било извършвано, а описаното на трите посочени в документа дати не е конкретизирано, не е посочена самоличността на лицето, дало от рецепцията информацията, че такава фирма не съществува на този адрес, възразява срещу отразеното, че няма служители, на които да се връчат книжата; че не е посочено на коя врата е извършено залепването на съобщението; счита за невъзможно призовкар Т. да е оставил съобщение за делото на табло на десетия етаж от сградата, т.к. такова там няма и никога не е имало; че написаното в съобщението е в противоречие и с факта, че на дата 06.07.26г. е намерил главния счетоводител на дружеството – С. К. и й е връчил неприсъственото решение по делото. Ангажирани са писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията.

Предвид горното е отправено искане за отмяна на постановеното решение и връщане на 1 делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като производството започне от връчването на препис от исковата молба и приложенията й на ответното дружество.

По молбата за отмяна на решението е постъпил отговор от Т. Й. Я., чрез адв. П. В. – САК, в който молбата се оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи, че ответникът не е лишен от право на участие, а съдебните книжа са му връчени редовно. Оспорват се твърденията на дружеството – молител за фактическо присъствие на посочения адрес в релевантните дати, на които е отбелязано посещение на връчител във връзка с производството по гр.д. № 1365/ 2025 г. на Окръжен съд Бургас. Изтъква се, че надлежно оформените съобщения са официални свидетелстващи документи, изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Твърди се неотносимост на направените в молбата доказателствени искания. Моли се за оставяне на молбата за отмяна на неприсъственото решение без уважение.

Проверката на съда сочи производството за допустимо , защото молбата за отмяна е подадена на 31.07.26г., т.е. в рамките на визирания в закона едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, изтичащ на 06.08.26г.(актът е връчен на 06.07.26г. чрез служител на дружеството-Станимира Коцева).

Разгледана по същество молбата е основателна, поради следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Й. Я., ЕГН **********, чрез адв. П. В. - вписана в Софийска Адвокатска колегия с личен № **********, със съдебен адрес: гр.

С., ул. „Л. К.“ №*, уточнена с молба от 19.11.2025г., срещу „НЮ МЕДИА ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Г.С Р.“№*, ет.*, като е предявен иск на основание чл.49 във вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 40 000 лева, равняващи се на 20 451,68 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени му от служители на дружеството при изпълнение на възложена им от последното работа, съставляваща издаване на клеветническа публикация във вестник „Уикенд“, брой 31 (1130), 2025 г. с тираж за периода 2-8.VIII.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 40 000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба -08.08.2025г. до окончателното плащане.

Видно от книжата по делото е, че след направеното уточнение по идентификацията на ответника по делото с молба от 19.11.25г., сезираният съд е постановил разпореждане №4225/04.12.25г. да му се връчи препис от исковата молба с приложенията при дадена възможност за представяне на отговор в срока по чл.131 ГПК, като са посочени процесуалните права, които може да осъществи с него и последиците от неупражняването им.

Според съобщение с разписка на л.93 и уведомление с разписка – на л. 92 от делото на ОС- Бургас, връчване на горепосочените книжа чрез лице от служителите на дружеството на посочения по делото адрес не е било осъществено от ангажирания с това призовкар към СГС- В. Б. Т., въпреки извършените от него неколкократни посещения на следните дати:

09.02.26г.,16.02.26г.,25.02.26г.,09.03.26г. и въпреки че е оставял съобщения на адреса( никой не се бил отзовал), като е отбелязано още, че фирмата няма пощенска кутия, няма оповестени фирмени знаци, не е откриван служител, на когото да се връчат книжата, на адреса се намира Централен кооперативен съюз и от рецепцията връчителят е получил информация, че на този адрес няма такава фирма. На втората разписка с уведомление извън горното е добавено, че на 09.03.26г. предвид изложените обстоятелства е извършено лепене на уведомлението на видно място на табло за съобщения.

Съдът по делото е приел на 03.04.26г., че с оглед горното е налице редовно връчване на съдебните книжа на основание чл.50, ал.4 от ГПК, осъществено на 24.03.26г., т.е. след изтичането на двуседмичния срок за получаването им от канцеларията на СГС, която не е била посетена от представител на адресата, въпреки дадените в уведомлението указания.

Призоваването на страната за проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.06.26г. от 10,30 часа е осъществено съгласно върнатата в цялост призовка при условията, отразени в разписката й от призовкар Т., а именно: след посещение на адреса на дружеството на 29.05.26г.,06.06.26г.,08.06.26г., когато фирмата не е била открита на адреса, оставени са били 2 съобщения на табло за съобщения на ет.10 в сградата на ЦКС, фирмата нямала пощенска кутия или фирмени знаци, не били открити служители, на които да се връчат съдебните книжа, а от рецепцията на ЦКС информирали призовкаря, че няма такава фирма на адреса.

БОС е приел това призоваване също за редовно извършено на 09.06.26г., при условията на чл.50, ал.4, предл. второ от ГПК.

Проведено е едно открито съдебно заседание по делото- на 19.06.26г., в което представител на дружеството- ответник не се е явил и поради наличието на предпоставки за това, ищцовата страна е отправила искане за постановяването на неприсъствено съдебно решение, което съдът е намерил основателно и се е произнесъл с такова, уважаващо изцяло предявената в процеса претенция.

Неприсъственото решение е връчено на ответника на адреса, посочен по делото, на 06.07.26г.,чрез главен счетоводител Станимира Коцева.

Предвид оспорването на предпоставките за прилагането на чл.50, ал.4 от ГПК и твърдението, че изобщо не е било извършено залепване на уведомление на адреса на молителя, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От първите – вж. договор за наем на недвижим имот от 07.01.22г. и анекс към него с дата 17.12.25г. е видно, че дружеството е наело и заема, включително в периода на връчване на съдебните книжа и призоваването му като ответник по гр.д.№1365/25г. на БОС- шест стаи на ет. 10 и единадесет стаи на ет. 11 в сградата на ЦКС, находяща се на административния адрес, посочен по делото.От представените копия от трудови договори е видно, че в дружеството са ангажирани като работници пет лица, едно от които е главен счетоводител Станимира Коцева, разпитана и като свидетел пред БАС.

Служебна справка на АС-Бургас сочи, че адресът на ответника, обявен по делото, съответства на този, който е вписан по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ.

От събраните гласни доказателства се установява следното:

Свидетел К.- работеща като гл.директор на ГД „Правен“ към ЦКС, потвърждава пред съда сключването на договор за наем между ЦКС и „Ню Медиа Плюс“ ЕООД и ползването на офиси в същата страда на ет.10 и ет.11.Заявява, че достъпът до сградата е 24/7 контролиран чрез бюро“Информация“(с дежурен служител на ЦКС) и охранител от външна фирма. Посетителите биват питани от служителя къде отиват, той се обажда на фирмата или долу слиза човек, който да посрещне посетителя и се качват заедно, или пък лицето бива пуснато, ако се получи разрешение и тогава го упътват къде да отиде. Дежурните служители на рецепцията разполагали със списък на наемателите в сградата с телефони и така се свързвали с тях, когато някой ги търси.В сградата имало над 80 наематели на ЦКС.Някои от тях имали и стационарни вътрешни телефони.Така се действало и когато дойдат призовкари,т.к. като наематели в сградата имало и много адвокатски дружества. Обикновено се обаждали на тези, които имат за получаване призовки и те слизали долу да си ги получават. Така се процедирало и по отношение на ЦКС. Ако някой не можел да слезе долу, молил призовкаря да се качи горе и от информацията го насочвали къде да отиде.Свидетелката заявява, че нямат практика да се лепят в сградата съобщения на табло, защото такова нямало никъде по етажите, нито във фоайето- не било разрешено-а вратата на сградата била голяма и от стъкло- върху нея нямало как да се лепят съобщения.Нямало случаи, когато търсят молителя някой от служителите да не вдигне, защото е най-големият им наемател. Ако все пак някой от потърсените не бил на място, призовкарите били връщани, казвали им пак да дойдат, т.к. не знаели кога ще се върне адресатът. Свидетелката не е виждала залепени в сградата съобщения.

Свидетелката К.- гл.счетоводител на дружеството- молител-потвърждава адреса на юридическото лице, посочен по делото, това, че под наем то ползва от години без прекъсване и досега части от ет. 10 и от ет.11 в сградата на ЦКС, че в офиса на служителката и в счетоводен отдел има хора от 9,30-10.00 часа до 18.30-19-00 часа, че за процесния по делото период не си е пускала отпуск или болничен, не е отсъствала, че получава и дотук е получавала кореспонденцията и призовките за дружеството, че сградата е с непрекъснат контролиран достъп, че призовкарите, повечето от които я познават, биват напътени към нея още от рецепцията, че ако не знаят къде се помещават, им обясняват отдолу къде се намират,че на десети и единадесети етажи не е виждала 3 залепени уведомления,че там няма табла и никой няма разрешение да лепи уведомления на сградата, че призовкар Т. й е връчил само неприсъственото решение, че досега друго неприсъствено решение не е било връчвано на дружеството, че на вратите на офисите му няма табелки с логото на фирмата, че няма табели по етажите, т.к. не е разрешено поставянето им.В сградата имало ред, който се спазва от наемателите.

Свидетелят- призовкар – Т.- признава, че е връчил неприсъственото решение за дружеството на св. К. на 06.07.26г., но не е връчвал на служител други съдебни книжа по повод делото. Сочи, че е издирвал фирмата на рецепцията още през м. февруари 2026г.,когато имало за връчване препис от искова молба, а после и някаква призовка за съдебно заседание, че от рецепцията му казвали, че няма такава фирма на адреса. Заявява, че съвсем случайно е открил офиса на счетоводството на ет.10, където връчил решението, защото бил напътен от адвокат, на когото носел съдебни призовки, че на офисите на „Ню медиа плюс“,включително и на стаята, където оставил съобщението за решението, нямало опознавателни табели за дружеството, нито телефони за връзка. Признава, че дружеството наистина нямало табло, на което да се лепи, нито пощенска кутия, поради което оставил уведомлението за исковата молба на рецепцията и на другия ден го нямало.Не може да посочи името на служителя от рецепция, който му казал, че няма такава фирма на адреса.Признава, че не е лепил уведомлението, приложено на л.92 от делото на ОС, т.к. няма определено място за това на адреса на дружеството и не е разрешено в тази сграда, както и че собственоръчно е изписал ръкописния текст в разписката към призовката за заседанието по делото и към съобщението с уведомление за връчване на исковата молба.