Решение № 1425 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20235300100377 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 7 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. И. Р., ЕГН **********, от гр. ***********, със съд. адрес:

********************************* чрез адв. К. И., е предявил срещу ответника „Триера” ООД - Пловдив, ЕИК 115053497, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 89 021,05 лв. – възнаграждение ************, както и на сумата 20 145,57 лв. – мораторна лихва.

Твърди, че на 01.02.1993 г. сключил с ответното дружество, представлявано от *******я Ч. И. П. трудов договор на пълно работно време за длъжността „*******“, както и множество анекси към него. Постъпил на работа на 01.01.1993 г. и изпълнявал възложената му работа, съобразно изискванията за тази длъжност до 02.03.2022 г., когато трудовия му договор е прекратен.

Въпреки, че ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, ответникът не му е изплатил възнагражденията за общо 19 месеца, както следва: за периода м.10.2019 г. – м.02.2020 г.; за периода 1 м.07.2020 г. – м.12.202 г.; за периода м.08.2021 г. – 02.03.2022 г., подробно описани в ИМ по месеци и по размери, ведно с дължимите лихви за забава от падежа на всяко възнаграждение на 30-то число на месеца, следващ всеки отработен месец, до завеждане на иска.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати общо сумата 89 021,05 лв. – неизплатени 19 месечни нетни трудови възнаграждения за посочените периоди, както и сумата от общо 20 145,57 лв. – лихви за забава от падежа на всяко плащане до завеждане на иска, ведно със законната лихва до окончателното плащане и направените съдебни разноски, както и да се допусне на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертиза.

Ответникът „Триера” ООД - Пловдив, ул. Бяло море 2, с ******* Ч. И.

П. ЕИК 115053497, със съд. адрес: г*****************************, чрез адв. А. М. Д., е подал отговор, в който оспорва исковете като недопустими, а по същество – като недоказани и неоснователни.

Твърди, че ********* на дружеството – Ч. П. никога не е подписвал трудов договор с ищеца, а от справка в ТР е видно, че през посочените в ИМ периоди ищецът е бил ******* на ответното дружество. Според чл. 141, ал. 7 от ТЗ, обаче отношенията между дружеството и ******* се уреждат с договор за възлагане на управлението, сключен в писмена форма. В този смисъл оспорва изложените в ИМ фактически обстоятелства за наличието на трудово правоотношение между страните по делото.

Освен това твърди, че е налице разминаване между твърденията в ИМ за сключен трудов договор на 01.02.1993 г. и постъпване на работа на ищеца на 01.01.1993 г.

Ето защо, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноски.

Съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

2

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявенит е искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл.

235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че през периода 01.02.1993 г. – 02.03.2022 г. ищецът И. И. Р. е бил ******* на ответното дружество „Триера“ ООД и е изпълнявал задълженията си като такъв, видно от Справка от НАП за актуално състояние на трудови договори; копие от стр. 8 и 9 от трудова книжка № ******* на името на ищеца; Трудов договор № 01/01.02.1993 г., сключен между ищеца И. Р. за длъжността „*******“ и ответника „Триера“ ООД чрез И. Г. П. – ********** Допълнително споразумение към ТД № 1 от 01.01.2012 г., подписано за дружеството от И. Р. – *******, и Решение № 15282/09.12.1992 г. по ф.д.№ 11662/1992 г., ПОС, за вписване на ответника в ТР.

От последното се установява също, че *********-************** в „Триера“ ООД са били ищецът И. И. Р., притежаващ 17 000 лв. от капитала на дружеството, и И. Г. П., притежаващ 34 000 лв. от същия капитал.

Във връзка с оспорване на истинността на съдържанието на Допълнително споразумение към ТД № 1 от 01.01.2012 г., подписано само за дружеството от И. Р., в качеството му на ******* на същото, от страна на третото неучастващо в делото лице ********************“ АД е представено второ копие на споразумението, което е с идентично съдържание, поради което съдът намира, че направеното от ответника оспорване на Допълнителното споразумение, което е частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва – дружеството, е недоказано.

По делото са представени ведомости за заплати, изготвени от ответното дружество „Триера“ ООД, в които ищецът И. Р. фигурира с длъжността „*******“ и в които са му начислени различни по размер възнаграждения за различни периоди.

Въз основа на тях е изготвена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Т. С. Р., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея се установява, че за процесните периоди на ищеца са начислени заплати/възнаграждения в размер на общо 105 542,54 лв., от които чистата сума за получаване е в размер на общо 3

86 771,05 лв., като по делото няма данни тази сума да е изплатена.

Лихвата за забава върху начислените чисти суми за получаване за съответните периоди е в размер на общо 19 785,72 лв.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 7 от ТЗ е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно чл. 280 и чл. 286 от ЗЗД, с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, като доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само, ако е уговорено.

На свой ред новата ал. 6 на чл. 141 от ТЗ, (ред. ДВ, бр. 58/2003 г.), а сега ал. 7, предвижда, че отношенията между дружеството и ******* се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

Правоотношението, което се създава между ******* и управляваното от него ООД, възниква от избора на *******. То не е трудово правоотношение, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право, като съществена характеристика на този мандатен договор за поръчка е равнопоставеността на страните по него, поради което ******* няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.

Тъй като основните правомощия на ******* да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, за което няма спор по делото, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен "трудов", както е в случая.

Независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл.

141, ал. 6 от ТЗ през 2003 г. (сега ал. 7), този договор, уреждащ отношенията 4 между ******* и ООД, е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с посочената правна норма, в който смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 306/25.06.2012 г. по гр.д.№ 1387/2011 г., IV ГО, ГК, … и др., а възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

Възнаграждението на *******, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен спор, а предявеният осъдителен иск за заплащането на възнаграждението на ******* е облигационен - с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 , вр. чл. 286 от ЗЗД.

В случая договорът за ****************** (Трудов договор № 01/01.02.1993 г.) е подписан за възложителя „Триера“ ООД от другия ******** - И. Г. П., който притежава 2/3 от капитала на дружеството, съгласно Решение № 15282/09.12.1992 г. по ф.д.№ 11662/1992 г., ПОС, а за *******, който също е съдружник, договорът е подписан от ищеца И. Р..

Доколкото страни по процесния договор за ************** са търговското дружество и *******, то сключването му от другия съдружник в дружеството, притежаващ 2/3 от капитала му, от една страна, и от ******* от друга страна, го прави сключен от името на дружеството и поражда действие за него.

Ето защо, съдът намира, че през 1993 г. е налице валидно сключен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД в предвидената от закона писмена форма, който е породил правните си последици и обвързва страните по него със силата на закон, като според посочената правна норма доверителят е длъжен да заплати на довереника уговореното с този договор възнаграждениеот 1 800 лв. месечно, а приемането през 2003 г. на изричната норма на чл. 141, ал. 6 от ТЗ (сега ал. 7) няма никакво отражение върху действителността на договора.

На 01.01.2012 г. при действието на чл. 141, ал. 7 от ТЗ е подписано от ищеца И. Р., в качеството му на ******* на ответника „Триера“ ООД, Допълнително споразумение към „Трудов договор № 1“, в предвидената от закона писмена форма за действителност, с което се изменя уговореното 5 възнаграждение на ******* на ********* лв. месечно.

Според чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ Общото събрание на дружеството избира ******* и определя възнаграждението му, а съгласно чл. 136, ал. 1 от ТЗ Общото събрание се състои от съдружниците, като всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в договора е предвидено друго - чл. 137, ал. 2 от същия закон. От служебна справка в Търговския регистър е видно, че считано от 15.02.2008 г. до 02.03.2022 г. съдружници в ответното дружество са били ищецът И. И. Р. с внесен капитал от 1 700 лв., Ч. И. П. - с ***** лв. и С. И. П. - с ******лв., като първите двама са били ******* на „Триера“ ООД в посочения период с право да представляват дружеството заедно и поотделно.

Въпреки, че не се установява наличието на взето към 31.12.2011 г. от Общото събрание на ответното дружество решение за промяна на възнаграждението на единия от ******* му (ищеца), съдът намира, че ищецът е бил оправомощен да представлява дружеството, в т.ч. и да сключва сделки от негово име, а вътрешните отношения на ******* с дружеството следва да се уредят съгласно чл. 145 от ТЗ, като ******* отговаря спрямо дружеството за всички имуществени вреди, които му е причинил в резултат на умишлени действия.

Освен това, разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ предвижда, че "страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението", като по делото няма данни в обратния смисъл. Напротив, самото дружество е изготвило ведомости, в които на ищеца са начислени възнаграждения за работата му като *******, част от които не са изплатени, съгласно ССЕ.

Ето защо, съдът намира, че искът е доказан по основание и следва да бъде уважен в размер на общо 86 771,05 лв. за исковите периоди м.10.2019 г.