Определение № 1476 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1476 гр. София, 04.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Величка Борилова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501330 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. П. А., срещу определение № 3744/25.02.2025 г., постановено по гр. д. № 4725/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Окръжен съд - Видин по подсъдност. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като още с исковата молба е обосновал подсъдността на делото пред Софийски градски съд на основание чл.113 ГПК и по аргумент от Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г., постановено по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че решаващият съд е взел предвид единствено направеното от ответника възражение за местна подсъдност, без да съобрази обстоятелството, че в случая се касае за потребителски спор и за него следва да намерят особените правила на чл.113 ГПК. Тази норма е специална спрямо общата подсъдност по чл.105 ГПК.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „АЛМА АТА“ ЕООД.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

СГС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от И. П. А. срещу „Алма Ата“ ЕООД, за заплащане на сумата от 13 121, 80 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 31.12.2020 г. до 09.04.2021 г., дължима на основание чл.18 от сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е заявил отвод за местна неподсъдност на делото, тъй 1 като седалището му е в гр. Видин.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд-Видин, на основание чл.118, ал.2 ГПК вр. с чл.105 ГПК. Съдът е съобразил своевременно заявения от ответника отвод за местна неподсъдност на делото, както и обстоятелството, че седалището на ответното дружество е в гр. Видин.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно правилата на общата местна подсъдност, регламентирана в нормата на чл.105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

В чл.113 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр.

100/2019 г.) е регламентирана специална подсъдност по исковете на и срещу потребители, които се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Тази специална, изборна местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически по - слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност, като предяви иска в най - удобния и близък за потребителя съд.

Жалбоподателят поддържа, че в случая приложение следва да намери подсъдността по чл.113 ГПК, тъй като има качеството на потребител.

На основание § 13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, след изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019 г., дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела.

След постановяване на цитираното тълкувателно решение последователно в практиката на ВКС е възприето, че възложителят по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изграждането му има качеството на потребител. Сделките с недвижимо имущество и извършването на строителните дейности не са изключени от приложението на ЗЗП, но с оглед спецификата на техния предмет част от разпоредбите на ЗЗП спрямо тях са изрично неприложими.

В случа договорът, предмет на иска, има комплексен характер, тъй като съчетава предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изграждане на недвижимия имот с поетото от възложителя общо облигационно задължение за заплащане на цената на вещното право и цената на услугата за строителство. Постигнатите между страните уговорки за изграждане и строителство на недвижимите имоти кореспондират с понятието „услуга“ по смисъла на § 13, т. 14 ДР на ЗЗП. По силата на договора за 2 ответника са възникнали самостоятелни права и задължения във връзка с възложената изработка - изграждането на апартамент и гараж, предмет на договора, и урежда самостоятелни правни последици при тяхното неизпълнение. Тъй като възлагането на изработката не е осъществено във връзка с извършвана от ищеца търговска или професионална дейност, а е за задоволяване на нужди, които не попадат в рамките на осъществявана дейност по занятие, а дружеството – изпълнител, който е ответник по делото, е приело работата в рамките на търговската си и стопанска дейност, следва да се приеме, че ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. В тази насока са решение № 96 от 04.04.2025 г., постановено по к. т. д. № 1040/2024 г на ВКС, ТК, II ТО.; решение № 213 от 13.12.2024 г., постановено по т. д. № 1175/2024 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 16 от 08.02.2024 г., постановено по т. д. № 434/2023 г.на ВКС, ТК, I ТО и др.).

По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът има качеството на потребител. С оглед на това са налице предпоставките на чл.113 ГПК, поради което искът, предмет на делото, се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, който е в град София. Ето защо местно компетентен да разгледа спора, предмет на делото е СГС.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като делото следва да се изпрати на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3744/25.02.2025 г., постановено по гр. д.

№ 4725/2023 г. по описа на СГС, I ГО,27 състав.

ВРЪЩА гр. д. № 4725/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 27 състав, за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3