Решение № 3077 от 25.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 25.04.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 15743 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата С.В.Р. твърди, че съпругът й

Я.И.Р.починал вследствие на ПТП, настъпило около 12.00 – 12.10 часа на 20.04.2016 г., на околовръстен път гр. Добрич. Излага, че вина за настъпване на ПТП имал водачът на лек автомобил с марка „Ауди“, модел „А6“, рег. № *******, Д.Ж.Б., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД със застрахователна полица № BG/23/115003146821, валидна от 27.12.2015 г. до 26.12.2016 г. Сочи, че образуваното за така настъпилото ПТП досъдебно производство ДП № 339/2016 г. по описа на РУП – МВР – Добрич, пр.пр. 648/2016 г. на Окръжна прокуратура – Добрич, било прекратено поради настъпилата смърт на водача Д.Б..

Твърди се в исковата молба, че смъртта на наследодателя на ищцата, е в пряка причинна връзка с ПТП от 20.04.2016 г. Ищцата излага, че е претърпяла неимуществени вреди, вследствие внезапната загуба на съпруга си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК – З.“ АД да й заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от смъртта на съпруга й – Я.И.Р., настъпила вследствие на ПТП от 20.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП – 20.04.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че вина за настъпване на ПТП има не само водачът на лек автомобил „Ауди“ Д.Б.. Оспорва причинно следствената връзка между телесните увреждания получени от Я.Р.и ПТП.

Твърди, че телесните увреждания не са в резултат на удара между лек автомобил „Ауди А6“ и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, а са в резултат на удара между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и лек автомобил „Мерцедес“ и в тази връзка счита, че виновен за ПТП, от което е загинал наследодателя на ищцата, е водача на лек автомобил „Мерцедес“, който не е спазвал необходимата дистанция и така е създал предпоставки за ПТП, в резултат на което, е загинал Р.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата С.Р. - Я.Р., за когото твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан и като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ също е допринесъл за настъпването на ПТП, като не е реагирал своевременно на създалата се опасност на пътя. С оглед на твърдяното съпричиняване намира, че това е основание за намаляване размера на претендираното застрахователно обезщетение на основание чл. 51 от ЗЗД. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като за неоснователно завишена и несъобразена с икономическата ситуация в страната. Сочи, че за процесното ПТП била предявена претенция и от двете деца на починалия, с които било сключено споразумение за обезщетение в размер на 75 000 лева, която сума счита за справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски за производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно и се установява от надлежните писмени доказателства по делото (Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №

24001528 на л. 7 , Протокол за оглед на местопроизшествие на л. 8), че на 20.04.2016 г. около 12.30 часа на път II 97 на 50 м преди разклона за с. Богдан в посока КПП Владимирово – околовръстен път в гр.

Добрич, е настъпило ПТП с трима участника – лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ******* и водач Д.Ж.Б. – починал на място, лек автомобил „Фолксваген“ „Пасат“, рег. № *******, управляван от Я.И.Р.– починал, и лек автомобил „Мерцедес“, модел GLK 350, рег. № *******, управляван от Р.Д.Р..

Не се спори също, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/23/115003146821 за лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, рег. № *******, с начална дата на покритие от 27.12.2015 г. до 26.12.2016 г. Соченото обстоятелство се установява и от Справка от Информационния масив към Гаранционен фонд на л. 59 от делото.

Видно от Удостоверение за наследници от 26.04.2016 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при с. Стожер, Община Добричка

( л. 28 ), ищцата С.В.Р. е законен наследник в качеството си на негова съпруга на починалия Я.И.Р..

За установяване на конкретния механизъм на ПТП по делото са изслушани съдебна автотехническа – експертиза /САТЕ/ и комплексна съдебна – автотехническа и медицинска експертиза /КСМАТЕ/, чиито заключения не са оспорени от страните и съдът кредитира като обективни, компетентни и пълни. САТЕ и КСМАТЕ в автотехническата й част, установяват, че ПТП е настъпило на прав пътен участък. Пътя се състоял от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лекият автомобил

„Фолксваген”, управляван от наследодателя на ищцата Р., се е движил по пътя в дясната пътна лента с посока от гр. Силистра към гр. Варна със скорост на движение 65 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, върху пътната лента за насрещното му движение и в обратната посока се е движил л.а. „Ауди“ със скорост 100 км/ч. След л.а. Фолксваген и също в дясната пътна лента се е движил л.а. „Мер­цедес“. Непосредствено преди да се разминат автомобилите, водачът на л.а. Ау­ди, по неустановени причини е отклонил автомобила със завъртане на кормилното колело наляво и е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движе­ние. Реализирало се е ПТП. Лекият автомобил „Ауди“ с предната си дясна част челно, е ударил л.а. „Фолксваген“ в предната му лява част челно. В следствие на удара, който е бил ексцентричен, задната част на л.а. „Ауди“ се е завъртяла на дясно, като автомобила се е отклонил на дясно и движейки се странично с дясната си страна напред се е върнал върху пътната лента, по която се е движил първоначално. Виждайки настъпилия удар, водачът на л.а. „Мерцедес“, движещ се след л.а. „Фолксваген“ е отклонил автомобила в ляво, като е навлязъл в пътната му лента за насрещното му движение. Реализирал се е втори удар между предната част - челно на л.а. „Мерцедес“, със страничната дясна част на л.а. „Ауди“ в зоната на дяс­ната му задна врата. След удара задната част на л.а. „Ауди“ се е завъртяла наля­во и автомобилът плъзгайки се странично се е върнал отново върху пътната лен­та, където се е намирал л.а. „Фолксваген“ и със задната си част е ударил л.а. „Фолксваген“ в предната му лява част в зоната на предна лява врата. Като причина за ПТП вещите лица сочат субективните действия на водача на застрахованото при ответника МПС със системите за управление на автомобила, който се е отклонил наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение. Ударът за водача на „Фолксваген“ – а е бил непредотвратим, тъй като времето, което е изминало от момента на навлизане на лекият автомобил „Ауди“ в насрещната лента до момента на удара е било 2 секунди, поради което наследодателят на ищцата Р. не е имал техническа възможност да спре и да предотврати настъпването на удара. Ето защо и възражението за съпричиняване в частта, относно поведението на починалия Я.Р., е неоснователно, тъй като същият не се установява да има обективен принос, респективно с действията си да е допринесъл за реализиране на вредите от процесното транспортно произшествие. Вещите лица по

САТЕ и КСМАТЕ, установяват още, че водачът на лекият автомобил „Мерцедес“ могъл да предотврати удара с лек автомобил „Ауди“ като не навлиза в неговата лента за движение, когато е възприел удара между другите двама участника и е отклонил автомобила си в ляво. Имал е също така възможност да спре преди мястото на удара с лекият автомобил „Ауди“, ако е спазвал по – голяма дистанция от движещият се пред него „Фолксваген“, управляван от наследодателя на ищцата Я.Р.. Не се установява от изслушаните експертизи с поведението си водачът на това МПС – „Мерцедес“ с рег. № ТХ 1608 ХР да е допринесъл за настъпване на ПТП и стоящите с него в причинна връзка неблагоприятни последици. Според САТЕ тежката деформация на „Фолксвагена“ –а е следствие на първия удар с лекият автомобил „Ауди“. При това положение възраженията на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, в посока, за наличие на обективен принос от страна на този участник в процесното ПТП, също са неоснователни.

Като съобрази заключението на вещите лица по САТЕ и КСМАТЕ съдът намира, че поведението на водача на лек автомобил „Ауди“ Д.Ж.Б. е противоправно – същият се е движел по път в извън населено място със скорост от 100 км/ч, при максимално допустима 90 км/ч – чл.

21, ал. 1 ЗДвП за МПС категория В, каквото е управлявал, а презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена обратно и пълно от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.

Изслушани са по делото и СМЕ и

КСМАТЕ за установяване на причините за смъртта на водача Я.И.Р.. Заключенията не са оспорени от страните и съдът ги възприема като компетентни, безпристрастни и пълни. Вещите лица установяват, че причината за смъртта на Я.Р.е остра вътрегръдна и вътрекоремна кръвозагуба от получената вследствие на ПТП съчетана травма. При полученото разкъсване на черния дроб смъртния изход е бил практически неизбежен. Контретните травматични увреждания, според СМЕ и КСМАТЕ в медицинската й част са следните: Закрита гръдна травма: охлузвания по гръдния кош в ляво, счупвания на ребра в ляво (пето и шесто ребро в ляво по предна мишнична линия, шесто и седмо и в близост до гръбначния стълб. Установявало се и отделяне на ребрата от гръбначния стълб в ляво от осмо до единадесето ребро); разкъсване на левия бял дроб, контузия на белите дробове в хилусите, излив на 1500 мл. кръв в лявата гръдна кухина. Закрита коремна травма: разкъсване на черния дроб и далака, излив на 2000 мл. Кръв в коремната кухина. Налична била и травма на крайниците: рана на левия глезен, кръвонасядане по долните крайници, счупване на лявата бедрена кост, костите на лявата подбедрица и големия пищял на дясната. Рани и кървонасядане на главата на Я.Р.. Закритата гръдна травма била получена при притискане отпред и отляво назад и надясно, а закритата коремна травма е получена при силно притискане отпред назад между твърди тъпи предмети - части от интериора на автомобила- волана и седалката. При установените конкретни деформации на автомобила на пострадалия вещите лица дават заключение, че уврежданията по починалия Я.Р.могат да се получат както с, така и без правилно поставен предпазен колан. Следователно, съдът намира възражението на застрахователното дружество – ответник по иска, за съпричиняване на вредоносния резултат и в тази му част за неоснователно, тъй като смъртта на наследодателя на ищцата е била неизбежна и изпълнението на вмененото му по закон задължение с чл. 137а ЗДвП да бъде с поставен инерционен колан е без значение за настъпилия тежък резултат.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Я.П.Р.. Свидетелят Р.установява, че ищцата С.Р. и починалият Я.Р., сключили брак през 2008 г., който бил втори за всеки от тях и заедно построили къща през 2010 г., в която живеели съвместно с децата на С.Р.. Свидетелят излага, че между двамата нямо скандали и са били в прекрасни отношения. Починалият съпруг на С.Р. се грижел за децата й от предишен брак. След катастрофата ищцата Р. била в окаяно състояние – давали й успокоителни и не можела да обясни какво е станало. Ходела на психолог оттогава. Настоящият състав на съда дава вяра на тези показания тъй като същите не са противоречиви вътрешно, не се опровергават от останалия доказателствен материал и са непосредствени.