Решение № 4832 от 12.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4832 гр. София, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100113558 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124 ГПК

Производството е образувано след изпращането му по подсъдност от СРС по искова молба на А. И. С. и Л. С. А. против Столична община.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване правото на собственост върху следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор *** с адрес на сградата, град София, район „Възраждане“, ул. „********, със застроена площ 193 кв.м., разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, брой етажи 2, предназначение: Друг вид сграда за обитаване;

Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 277 кв.м., адрес на поземления имот: град София, район„Възраждане“, ул. „********, при съседи на имота: ***, ***, ***, 868134.303.285 и част с площ от около 75 кв.м., находяща се в западната част на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 508 кв.м., адрес на поземления имот: град София, район „Възраждане“, ул. ********, при съседи на целия имот: ***, ***, ***, 868134.303.290, а само на частта от около 75 кв.м.: ***, ***, ***,868134.303.288.

Така описаните имоти са владяни явно, трайно и необезпокоявано повече от 30 години от ищците. Собствеността върху сградата с идентификатор *** ищците твърдят да са придобили като завладяли построената npeдu 1970 г. сграда, ремонтирали я, и я присторили и надстроили и в този вид са я владяли явно, трайно и необезпокоявано повече от 30 години, понастоящем живеят в нея, ползват я и я поддържат.

И към настоящия момент никой не нарушава тяхното владение, нито оспорва техните права. На тях им е станало известно обаче, че ответникът е започнал административно производство срещу сина им А. А. И. и неговата съпруга И. А. И. за премахване на частта от сградата с идентификатор ***, която попада в поземлен имот с идентификатор *** и че ответникът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** и на поземлен имот с идентификатор ***. Тези имоти няма основание да са общинска собственост, но дори да са били такива, собствеността върху тях е придобита от ищците чрез давностно владение в периода от 01.06.1996 до 31.05.2006г. и след 1

08.03.2022г. до датата на предявяване на исковата молба, като дори предявяването на исковата молба не прекъсва владението на ищците.

Предвид изложеното ищците искат правото им на собственост да бъде установено по отношение на ответника, който го отрича, като съда признае за установено, че ищците са собственици на процесните имоти в режим на СИО, въз основа на давностно владение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално – неоснователен.

Налице са издадени актове за общинска собственост. Освен това оспорва да е могло да тече придобивна давност за имотите, позовавайки се на забраната да се придобива по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост съгл. чл. 86 ЗС. Ето защо счита, че не би могла да е изтекла придобивна давност в полза на ищците. На следващо място оспорва ищците да са владяли имота по заявения тях начин.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

Налице е правен интерес за ищците от предявяване на положителен установителен иск. Съгласно Решение № 384 от 27.06.2025г. на ВКС по гр. д. № 1787/2024 г., I г. о., ГК, снабдяването на дадено лице с констативен акт за собственост върху конкретен имот /нотариален акт по чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК или акт за общинска или държавна собственост/ представлява правно действие, с което се оспорва правото на собственост на действителния собственик на имота, тъй като с издаването на такъв акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в констативния акт за собственост, да се разпореди с имота.

По основателността:

Съгласно представинея от ответника Акт за общинска частна собственост № 1045/02.03.2006г. и последВащ АОС № 1524/12.12.2018г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 17209, акт 19, том XLII, дело № 13025, Столична община се легитимира като собственик на незастроен поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 508 кв.м., представляващ по действащия подробне устройствен план УПИ V-31, кв. 166, м.

„ЗонаБ-18“, с административен адрес: гр. София, бул. ********. Съгласно представения Акт за общинска частна собственост № 1680/03.08.2021г., вписан в Служба по вписванията с вх.

№ 61743/26.08.2021г., акт № 140, том CLX, дело № 47874, Столична община се легитимира като собственик на поземлен имот с идетификатор ***, с площ от 227 кв.м., представляващ реална част опо действащия подробен регулационен план УПИ V-31,32, кв.

166А, м. „Зона Б-18“, по действящия регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50-0921/25.01.1993г., с административен адрес гр. София, бул. „********.

С Решение на Столичен общински съвет № 118/12.05.2003г. и последваща Заповед № РД-562-351/15.12.2004г. на кмета на Столична община е извършена замяна между Столична община и А. А. И. и И. А. И., Ж.А.И. и И.А.И. на следния недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с АОС № 703/31.05.2001г. на район „Възраждане“, находящ се в гр. София, бул. „********, представляващ дворно място - имот с пл. №33, с площ от 248 кв.м., застроен с двуетажна сграда със ЗП 71 кв.м., съставляващ част от УПИ V-32,33, целият с площ от 478.50 кв.м., м. „Зона Б-18“, срещу следния недвижим имот, собственост на А. А. И. и И. А. И., Ж.А.И. и И.А.И., а именно: апартамент № 47, находящ се в жилищен блок № 24, етаж 4, Вх. А, ж.к. „Хаджи Димитър“, състоящ се от една стая, дневна стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56.48 кв.м. Сключен е Договор за замяна на недвижими имоти между Столична община и А. А. И. и И. А. И., Ж.А.И. и И.А.И., вписан в Служба по вписванията с вх. № 12401, том VII, № 196 от 04.04.2005г.

2

Със Заповед № РА-30-885/11.11.2021г. на Главния apxumekm на Столична община е наредено А. А. И. и И. А. И. да премахнат незаконно построен строеж: Двуетажна сграда с идентификатор ***, разположен в дънот о на УПИ VI- 32,33, кв. 166А, м. „Зона Б-18", по плана на гр. София. Констатирано е, че описания строеж навлиза В ПИ с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, koumo са част на общинска собствВеност, съгласно описаните по-горе актове за общинска собственост. В акта за общинска собственост № 703/31.05.2001г. за бул. „Димит ър Петков“ № 58, в т. 13 се посочВа, че Жилищнат а сграда на два етажа в дъното на имот а е незаконна.

В Заповед № РА-30-885/11.11.2021г. е отразено, че строежът е извършен в периода 19982001г. без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж.

Заповедта на главния apxumekm е обжалвана по административен peд пред АССГ, като жалбата срещу нея е отхвърлена, а решението е потвърдено от ВАС.

По делото са разпитани трима свидетели на ищците:

От показанията на свидетеля Н. Д. се установява, че свидетеля знае имота. Познава А. и Л. от 35 – 40 години. Той живеел на Д.П. № 60, а те на № 58. Къщата е на два етажа, около 200 кв.м. на етаж, намира се срещу входа на оградата. Дворът, може би 8 на 10-12 метра, е ограден, асфалтиран целия, в него седят колите им. От ляво е пристроен на входа един навес.

От ляво са посадени лозички и има скеле, върху което са лозите. Отдясно с ламаринена ограда. В дъното до къщата има тясна врата, която е според свидетеля е излаз за другия имот, където никой не живее. Свидетелят живял на № 60 от 1951 г. до 1978 г. Сега там имал железарска работилница, където ходел периодично и досега, без събота и неделя. А. и Л. постоянно живеели там, били там, когато свидетеля отишъл да живее там. Не знае някой друг да живее в имота. Не са настанявани други хора или някой да им е пречил да живеят там. Не е чувал някой да им е плащал наем.

От показанията на свидетеля М.М. се установява, че познава А. и Л. повече от 25 години. Били добри познати и семейни приятели, познавали се покрай сина им - С..

Свидетелят знае за къщата им, където живеят. Намира се на пазара Д.П.. Сградата е на два етажа, около 200 кв.м. на етаж. Като площ е 500 кв.м. Вътре си държат колите. Направили са си градинки с цветя. Често се събирали навън да си правят барбекю. Според свидетеля имотът е ограден отвсякъде. Като се влезе в двора на къщата отдясно е метална ограда, отляво има и ограда, и фасада на къща. Откакто ги познава ищците все там са живели. Не знае да е имало наематели там. Не знае кой е построил къщата, според него може би С. С. /Л. мъжа й/, но не е сигурен. Никой не е настанявал други хора там, доколкото му е известно, или някой да ги е гонил оттам.

От показанията на свидетеля С.Г. се установява, че познава А. и Л. от около 20 – 24 години. Знае имота им, намира се на Д.П.. Познават се чрез приятели. Къщата се намира на Д.П. в зоната, където се намират цветята. На два етажа е, около 200 кв.м. на етаж. Цялото място е около половин декар. Имотът се поддържа, добре го стопанисват, ограден е със стабилна метална ограда. Доколкото знае свидетеля пречки никой не им е създавал да живеят в този имот или да е настанявал други хора. Конфликт не са имали с никой.

Непрекъснато са там, откогато ги познава, не са отсъствали повече време от имота. Там живеят С., баща му и майка му – възрастния С. и Л., децата на С. от време на време идват, синът му С. също идва. Всички живеят там. И съпругата на С. живее там. Не са напускали имота за по-дълго време, винаги са си там.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

За да бъде основателен с правно основание чл. 124, ГПК, вр. чл. 79, ал. 2 ЗС ищците следва да докажат, че са собственици на процесния имот на заявеното придобивно основание, а именно придобивна давност за периода от 1993 г. до предявяване на иска /от 30 години преди подаване на исковата молба - 26.07.2023 г./

3

Фактическият състав на придобивната давност включва доказване от ищеца на две предпоставки:

-владение върху процесната вещ, което включва два елемента: обективен елемент на упражнявана фактическа власт (corpus) и субективен елемент вещта да се държи като своя намерение за своене (animus). Обективният елемент на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта, което трябва да е явно, непрекъснато и необезпокоявано.

Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот с намерението да се свои вещта. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, но представлява изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.

-срок на владението към момента на осъществяване на правното основание, който е петгодишен за добросъвестното владение и десетгодишен в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Ответникът е длъжен да докаже възражението си, че процесният имот е общинска собственост на основанието, посочено в процесния АОС, а именно: чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищците не са доказали фактическите предпоставки на иска с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗС.

Предмет на делото е положителен установителен иск, с който ищците следва да докажат, че са придобили правото на собственост в резултат на придобивна давност.

Предмет на делото е правото на собственост на ищците, а не правото на собственост на на ответника.