Решение № 46 от 18.05.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. ЛЕВСКИ, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20224410200036 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд Левски е постъпила жалба от К.К.Ф.. против НП № 220241-000001/17.01.2022 г. на Началника на РУ Белене.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати груби нарушения на процесуалния закон, че жалбоподателя не е извършил нарушението, което му вменено в НП. Твърди се, че след жалбоподателя негов познат е карал друга кола и е видял какво се случва и когато го спрели полицаите.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не е дал обяснения относно вмененото му нарушение.

Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Навежда доводи, че при съставяне на АУАН са допуснати груби нарушения на процесуалния закон и че издаденото въз основа на него НП е незаконосъобразно. Изразява твърдения, че жалбоподателя не е извършил нарушението, за което му е съставен акт. Направено е искане да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

1

Ответната страна по жалбата – РУ Белене към ОД МВР Плевен, не се представлява.

В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката в РС Левски, се изразява становище, че жалбата е неоснователна и е направено искане жалбата да се остави без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представения АУАН е, че на 06.01.2022 г. е съставен акт против жалбоподателя К.К.Ф.. затова, че на 06.01.2022 г. в 14:02 часа в гр.Б. на кръстовище образувано от ***** и ***** в посока *****, управлява собствения си лек автомобил ***** с рег. № *****, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, същият на десен завой, чрез форсиране на двигателя и презавиване на волана, извършва резки маневри, изразяващи се в преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми. Също така на горепосоченото кръстовище водача Ф. не съобразява поведението си с пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, не носи СУМПС, КТ от СУМПС и СРМПС част II. В акта е посочено, че Ф. виновно е нарушил чл. 104Б т.2 от ЗДвП – водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари; чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория; чл.

100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за управление и по чл. 6 т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак Б2.

В акта е посочено, че нарушителя се е запознал с акта и има възражения. В акта не са посочени конкретните възражения на водача, нито са представени писмени възражения към преписката и в последствие от самия жалбоподател.

2

Към делото е представен и обжалваното НП, от което се установява, че в същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази посочена в акта, посочени са конкретно извършените нарушения /идентични с тези посочени в акта/ и за същите нарушения на водача са наложени съответни наказания, а именно глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан Д.Б. – служител от РУ Белене, на длъжност автоконтрольор. От показанията на този свидетел се установява, че е съставил акт на К.Ф., че е било в началото на месец януари, ранен следобед около 1-2 часа, че с колегата му И.П. се движели по ***** за кръстовището й с *****. Установява се, че докато приближавали кръстовището по ***** видели автомобили и предприели маневри завиване наляво по *****, че до хранителен магазин имало паркиран автомобил и се наложило да изчакат, тъй като имало друг автомобил, който се движел насреща и бил с предимство. Свидетеля заявява, че след около малко повече от 10 секунди до 20 секунди /в тоя интервал/ чули силно форсиране на двигател. С колегата му веднага се обърнали назад и видели как лек автомобил ***** модел 320, описан в съставения от свидетеля акт не спира на пътен знак Б2 – стоп и отделно задницата на автомобила поднася, навлизайки частично в лентата за насрещното движение. Свидетелят обяснява, че това форсиране и поднасяне не продължило дълго, прави извод, че явно водача ги е видял. Свидетеля включил светлинен сигнал на служебния автомобил, излязъл и подал стоп палка. Обяснил на водача повода за проверката, а водача обяснил, че това негово действие било неволно и се дължало на някаква неизправност на автомобила, но свидетеля не приел това негово обяснение.

Свидетеля обяснява, че в близост имало и други паркирани автомобили на граждани, които карат предизвикателно и предполага, че водача е решил „да бъде интересен на тях“. Водача бил изпробван за наркотици и тестът бил отрицателен, след което му бил съставен акт за неспазване на пътния знак стоп, неизползване на пътя по предназначение и че не носи документите – контролен талон, шофьорска книжка и талона за регистрация на автомобила.

3

Свидетелят е категоричен, че водача е бил сам в автомобила, че автомобилът е бил извън контрол, че водача е форсирал двигателя на автомобила и презавива волана, че тази маневра я извършва чрез рязко отпускане на съединителя и още повече подаване на газта, с което поднася задната част на автомобила. Свидетелят заявява, че е видял поднасянето, затова го спрял, че има добра видимост и той заедно с колегата му се били обърнали и наблюдавали, че автомобила се е занесъл един път при завиване, в рамките на 3-4 секунди, както и че форсирането на автомобила е момент преди да влезе в самото кръстовище.

Посочените от свидетеля Б. факти се установяват и от показанията на свидетеля И.П. – който също работи в РУ Белене на длъжност младши полицейски инспектор и е бил заедно с колегата си Б. в служебния автомобил и заедно са изпълнявали служебните си задължения. Свидетеля П. също заявява, че на въпросния ден и час, посочени в акта с колегата му Б. се движели по *****, че чули рев от двигател, че веднага се обърнали, като преди това били спрели, за да изчакат един автомобил, който се движел срещу тях, че в последствие било установено, че К. с неговия автомобил ***** на кръстовището на ***** и ***** не спрял на стопа, завъртял гумите и продължил да се движи по ***** като задницата на автомобила се изнесла силно за него наляво, след което колегата му Д.Б. спрял водача и му съставил съответния акт. Свидетеля е категоричен, че водача е взел завоя с висока скорост и задницата се изнесла силно наляво, на десен завой, че водача въобще не е спрял на стопа, а задните гуми на автомобила, които са задвижващите колела на въпросния автомобил се превъртели, като целия автомобил се преместил рязко наляво, като задницата е влязла в насрещното платно. Свидетеля заявява, че били с гръб, но като чули рева от двигателя се обърнали и веди автомобила още преди да стигне до знака стоп, че кръстовището е т-образно и е имало идеална видимост към знака.

Показанията на двамата свидетели са идентични. Свидетелите дават показания, които са и в съответствие с представената по делото справка /л. 78/ изготвена от инспектор Д. Б. непосредствено след случилото се и с поставен входящ номер от РУ Белене на 07.01.2022 г. Показанията на свидетелите са в съответствие и с представения по делото АУАН.

Въпреки заявеното в жалбата, че на случилото се е имало и други свидетели и въпреки нееднократно дадената възможност на жалбоподателя да 4 доведе в съдебно заседание за разпит поисканите от него лица като свидетели, други свидетели не са доведени в съдебно заседание, нито е поискано да бъдат разпитани.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. Показанията им са еднопосочни, последователни, логични и безпротиворечиви в съществените си елементи. И двамата свидетели към момента на установяване на нарушението са изпълнявали служебните си задължения, били са на близко разстояние от кръстовището и лично са възприели случилото се, непосредствено след което са предприели съответните действия за спиране извършителя на нарушението и съставяне на акт по ЗДвП. И двамата свидетели обясняват, че не се касае за нормално използване на пътя по предназначение, като свидетелите са категорични, че на посоченото кръстовище водача е подал газ и е завъртял автомобила. Двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на делото. Същите са възприели факти, които възпроизвеждат логично и последователно и с оглед професионалния си опит правят изводи относно опасното поведение на водача. При установяване на нарушението актосъставителя е изпълнявал служебните си задължения.

Водача е узнал всички обстоятелства за допуснатото нарушение, след което му е съставен АУАН.

Възприетото от свидетелите поведение от водача е било по-скоро демонстративно управление на МПС, по начин широко известен и разпространен сред младите хора, които желаят да покажат т.н.

„майсторство“ при управление на МПС. Без съмнение е, че ефекта на „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, не може да настъпи при нормално управление на автомобила и същото в никакъв случай не е използване на пътя в съответствие с неговото предназначение.

Предвид изложеното, по горе, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява отразената в акта и НП фактическа обстановка. Няма спор, че пътя на който е възприето и извършено нарушението /на кръстовище на улици в населено място/ представлява път, както и че този път е отворен за обществено ползване. Няма спор и относно предназначението на пътищата, а именно „за превоз на пътници и товари“.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила /каквото е възприето от двамата свидетели/, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в 5 съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП както актосъставителя, така и наказващия орган, ясно са описали в АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението. От външно проявените действия може да се направи извода, че е налице умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством завъртане на автомобила, демонстриране на „майсторство“, че автомобила може да бъде овладян от водача, въпреки завъртането му и въпреки обстоятелството, че се намира на кръстовище в населено място, при което водача вместо да шофира внимателно, рязко е подал газ и е увеличил скоростта на движение, в резултат на което е завъртял автомобила и, което в никакъв случай не представлява използване на пътя за обществено ползване с основната цел на пътищата.

Съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното НП на това основание.

Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.