Решение № 854 от 27.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330115452 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 07.11.2023г. и молба от 26.02.2024г. от И. П. Л. срещу А. А. Б., а при условията на евентуалност – срещу „Аля-17“ ООД, ЕИК 204818096 се твърди, че на 15.06.2018г. между ищцата, в качеството на купувач и „Аля-17“ ООД, в качеството му на продавач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ***, със застроена площ от 46.30 кв.м., ведно с избено помещение № 4 с площ от 6.94 кв.м. – 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата. Договорената между страните обща продажна цена по договора е била в размер на 25 000 евро, от която сума ищцата била заплатила общо сумата от 11 500 евро. По неясни за нея причини ответницата е изисквала ищцата да заплаща всички суми на физическото лице, а не на продавача по предварителния договор - „Аля-17“ ООД. С разписка от 03.04.2019г. ответницата потвърждавала, че към онзи момент е получила сумата от общо 9 000 евро. В предварителния договор банкова сметка не била указана, ищцата не могла и да осъществи връзка с ответницата, поради което с покана, получена от последната на 28.08.2023г. чрез *** тя била поканена да възстанови заплатената от ищцата сума от 11 500 евро, от която да се приспадне сумата от 2 500 евро като компенсация за неосъществената сделка, или да възстанови общо 9 000 евро. До момента връщане на сумата от ответницата нямало. Твърди се, че предварителният договор е развален от страна на дружеството – продавач, с изпратено до ищцата по пощата уведомление от 23.08.2022г. Поради това е направено искане за осъждането й да заплати на ищцата сумата от 11 500 евро или в левова равностойност 22 1

492.04 лв., представляваща получена сума без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Във връзка със заявеното от ответницата, че всички извършени от нея действия са били в качеството й на управител на дружеството – продавач и че е внасяла платените вноски в касата на дружеството е направено искане при условията на евентуалност да се осъди „Аля-17“ ООД да заплати на ищцата сумата от 11 500 евро по развален предварителен договор от 15.06.2018г.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Договорът бил сключен с юридическото лице, на което ответницата била законен представител, а не като физическо лице, за да бъдела исковата претенция насочена срещу нея. Исковата претенция от 11 500 евро не отговаряла на действително платените парични суми. Общо по договора били платени 9 000 евро. Всички предприети действия ответницата вършила в качеството си на управител на дружеството – продавач, внасяла платените вноски в касата на дружеството.

Ищцата предпочитала да предава дължимите по договора суми на ответницата, като управител, за да избегне такси от банкови преводи. Страните водили постоянна връзка по вайбър.

С оглед заявеното от ищцата по молба от 26.02.2024г. препис от исковата молба и приложенията са изпратени на „Аля-17“ ООД, като по делото е постъпил писмен отговор, с който се поддържа изцяло посоченото по писмен отговор от 08.12.2023г.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2018г., сключен между „Аля-17“ ЕООД и И. П. Л., в качеството им съответно на продавач и купувач, по силата на който продавачът се е задължил да продаде на купувача недвижим имот – ***, със застроена площ от 46.30 кв.м., ведно с избено помещение № 4 с площ от 6.94 кв.м. – 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата, при продажна цена от 25 000 евро, в срок до 15 юни 2022г.

Представено е заявление на физическо лице за паричен превод за сумата от 2 000 евро, с наредител И. Л. и получател А. Б. от дата 24.10.2018г., както и за сумата от 2 000 евро от дата 23.10.2018г.

Представена е разписка от А. Б. от дата 03.04.2019г., според която същата потвърждава получаване на сумата от 9 000 евро от И. Л. в съответствие с договора за покупко-продажба на ***.

С покана от дата 15.05.2023г. чрез *** А. Б. е поканена от И. Л. за връщане на сумата от 9 000 евро. Представена е и разписка от дата 28.08.2023г. за връчване на поканата на адресата.

Според протокол от общо събрание на съдружниците в „Аля-17“ ООД от дата 26.06.2023г., взето е решение за внасяне по банкова сметка на дружеството на сумата от 9 000 евро, 2 получена от дружеството „Аля-17“ ЕООД, на което правоприемник се явявало дружеството „Аля-17“ ООД. Представено е и решение на едноличния собственик на капитала на „Аля-17“ ЕООД от дата 03.04.2019г., според което се внася платената от И. Л. вноска от 2 000 евро за покупка на имот в гр.*** по предварителен договор от 15.06.2018г., които са получени от едноличния собственик и управител на фирмата А. А. Б.. С решение от 24.10.2018г. на едноличния собственик се внася платената от И. Л. вноска от 4 000 евро за покупка на имот в гр.*** по предварителен договор от 15.06.2018г., които са получени от едноличния собственик и управител на фирмата А. А. Б.. Представени са още решение на едноличния собственик от 30.09.2018г. за сумата от 1000 евро и 15.06.2018г. за сумата от 2000 евро.

Представена е вносна бележка от 28.06.2023г. за внесена от А. Б. сума от 9 000 евро – авансова вноска от И. Л. по договор за покупко-продажба от 15.06.2018г. в „Аля - 17“ ООД.

Представено е и писмо от ищцата до дружеството „Аля - 17“ ЕООД, с искане за прекратяване на действието на сключения между ищцата и юридическото лице предварителен договор за покупко-продажба и възстановяване на сумата от 9 000 евро от общо заплатените от ищцата 11 5000 евро по договора.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в счетоводството на „Аля-17“ ООД сумата от 11 500 евро не е осчетоводена. В счетоводството е отразено едно плащане на дата 28.06.2023г. на 9 000 евро, с вносна бележка от А. Б. с основание „авансова вноска“ от името на И. Л.. На база извършената вноска е издадена фактура № 1000000001 от 28.06.2023г. в размер на 17 640 лв. с основание неустойка по договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.***. Вещото лице е констатирало нередовно водено счетоводство. Сумата от 9 000 евро не е осчетоводена за 2019г., като в Търговския регистър „Аля-17“ ООД е подало декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗС, тоест дружеството за 2019г. не е упражнявало дейност. Годишни отчети за 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. не са отразени в Търговския регистър. Фактура № 1000000001 от 28.06.2023г. не отговаря на извършената вноска и основанието за издаването й.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е срещу А. А. Б., а при условията на евентуалност – срещу „Аля-17“ ООД, ЕИК 204818096.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата И. П. Л. и „Аля-17“ ЕООД, ЕИК 204818096 е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2018г., по силата на който дружеството продавач се е задължило да продаде на купувача недвижим имот – ***, със застроена площ от 46.30 кв.м., ведно с избено помещение № 4 с площ от 6.94 кв.м. – 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата, при продажна цена от 25 000 евро, в срок до 15 юни 2022г. Договорената между страните по договора цена възлиза на сумата от 25 000 евро, като в чл.2.2. от договора е предвиден начинът на изплащане на цената на вноски – резервационна такса от 2 000 евро в брой в деня на подписване на договора, 1 000 евро в брой до 30.09.2018г., 4 000 евро в брой до 01.12.2018г. и четвърта окончателна вноска от 18 000 евро е предвидено да се 3 заплати по банков път до 15.06.2022г. наведнъж или на части.

От представената по делото разписка от дата 03.04.2019г., издадена от А. А. Б. се установява, че от страна на ищцата е заплатена до момента на издаването й сумата от 9 000 евро в съответствие с договора за продажба на недвижим имот.

По делото не е спорно, че нотариален акт и окончателен договор не е подписан между страните. От съвпадащите фактически твърдения на страните, както и от полученото от ищцата уведомление от дата 23.08.2022г., изпратено от А. А. Б., в качеството й на управител на „Аля-17“ се налага извод, че предварителният договор е развален от продавача на основание чл.5.2 от договора – поради неизпълнение на задължението от страна на купувача за заплащане на договорените суми с повече от 60 дни. Съгласно чл.5.2. от договора в случай, че забавата продължи повече от 60 дни, продавачът има право писмено едностранно да развали договора. Доколкото по делото не се установява след посочената по-горе дата 03.04.2019г., на която от страна на А. А. Б. е издадена разписка за получената сума от 9 000 евро, да са заплащани други суми по договора от купувача И. Л., следва да се приеме, че са налице предпоставките по посочената клауза от договора за едностранното му разваляне от продавача с отправяне на писмено изявление до купувача по договора. Принципът, установен в разпоредбата на чл. 88 ЗЗД е, че развалянето има обратно действие. Това правило осигурява защита както на кредитора, така и на длъжника по разваления договор.

Последица на обратното действие на развалянето, по аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, че всяка от страните следва да върне всичко, което е получила във връзка с отпадналото основание.

Съгласно закона отпадането на основанието за даване на престацията по договора не е обусловено от вината за неговото неизпълнение, поради което обратното действие на развалянето на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, настъпва независимо по инициатива на коя от двете страни е настъпило развалянето. Вината е от значение за упражняване на правото за развалянето му, но не и за отпадане на основанието да се задържи получената вече престация, поради което и съдът приема, че в полза на купувача е възникнало материалното субективно право да иска обратно даденото в изпълнение на задължението му.

Основен спорен въпрос по делото е от кого са получени паричните средства, дадени от ищцата по договора – дали от физическото лице – ответник А. А. Б. или от същата, но в качеството й на законен представител на юридическото лице – ответник „Аля-17“ ООД.

Както вече се посочи, с разписката от 03.04.2019г. А. Б. е удостоверила получаването на сумата от 9 000 евро по договора, като същата не е оформена да е издадена от това физическо лице, като законен представител на юридическото лице – продавач по договора.

Изводът, че сумите са получени от физическото лице, се подкрепя косвено от изпратената покана от И. Л. до А. Б. с искане за връщане на платената сума от 15.05.2023г., връчена на А.

Б. на 28.08.2023г., според която покана средствата не са постъпили в дружеството – продавач. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на „Аля-17“ ООД сумата от 11 500 евро /която се твърди да 4 е платена от ищцата, макар и да е претендирано връщане само на сумата от 9 000 евро/ не е осчетоводена. В счетоводството е отразено едно плащане на дата 28.06.2023г. на 9 000 евро, с вносна бележка от А. Б. с основание „авансова вноска“ от името на И. Л.. На база извършената вноска е издадена фактура № 1000000001 от 28.06.2023г. в размер на 17 640 лв. с основание неустойка по договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.***. Вещото лице е констатирало нередовно водено счетоводство. Сумата от 9 000 евро не е осчетоводена за 2019г., като в Търговския регистър „Аля-17“ ООД е подало декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗС, тоест дружеството за 2019г. не е упражнявало дейност. Годишни отчети за 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. не са отразени в Търговския регистър, а фактура № 1000000001 от 28.06.2023г. според вещото лице не отговаря на извършената вноска и основанието за издаването й.