Определение № 373 от 19.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Ловеч, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500212 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл.410 ГПК вр. с чл.

279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба с вх.№ 4197/11.05.2023 г. подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт Михаил Караколев против разпореждане № 586 от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. № 325/2023 г. по описа на РС – Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжник С. ПЕТРОВ В., ЕГН **********, гр. Л., ул. „Христо Ботев“ № 31 за сумите: 825.25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане; 202.03 лева, представляващи мораторна лихва върху претендираната неустойка от 17.04.2020 г. до датата 21.01.2023 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Твърди се, че в сключения договор страните се договорили, че в случай на забава от страна на длъжника за повече от 124 дни, договорът счита едностранно прекратен от страна на A1. Счита, че съдът неправилно е приел, че за кредитора възниква задължение за уведоми длъжника за прекратения договор. Счита, че с неплащането, договорът се е прекратил по 1 право, съгласно разпоредбите на договора и общите условия (ОУ). Моли съда да разпореждането в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Михаил Караколев, с надлежно учредена представителна власт (л.5-6 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 03.05.2023 г. ( л.17 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 10.05.2023 г.

Жалбата е подадена чрез ССЕВ на 10.05.2023 г. ( л.7 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК. Заплатена е необходимата държавна такса в размер на 12.50 лева (л.11 от делото). Ето защо жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Съдебният акт е мотивиран, издаден е в писмена форма. Налице са всички положителните предпоставки и липсват всички отрицателните предпоставки за съществуване и надлежното упражняване на правото на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо 2 обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.

От фактическа страна

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт Петър П., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник С. ПЕТРОВ В., ЕГН **********, гр. Л., ул. „Христо Ботев“ № 31 за сумите:

1779.36 лева, представляващи неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и лизингови услуги, както следва:

481.55 лева, представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, по описани фактури в заявлението;

472.56 лева, представляващи неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на мобилен апарат;

825.25 лева, представляващи начислена неустойка по прекратен договор по вина на абоната от 14.03.2020 г.;

443.38 лева, представляващи мораторна лихва върху по-горе цитираните вземания от датата на просрочие на всяка вноска до датата на подаване на заявлението, а именно 06.02.2023 г.; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, а именно 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

В заявлението е посочено, че паричното задължение, произтича по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане № 505100572 от 19.09.2019 г. и договор за изплащане със същия номер от 23.01.2020 г., сключени с С. ПЕТРОВ В. и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Посочено е, че за периода от 19.03.2020 г. до 06.10.2020 г., длъжникът не е платил процесните суми, съгласно издадени документи – фактури. Претендира разноски – държавна такса в размер на 44.45 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

С разпореждане № 408/06.03.2023 г. по ч. гр. д. № 325 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, заповедният съд е оставил без движение заявлението като е указал на заявителя да посочи – цена на услугите, цена и вид на устройството на изплащане, срок на договорите, начин на плащане, как е 3 формирано вземането за неплатените суми за устройство по договора за лизинг и кои вноски не са заплатени, момент на прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и на какво основание е настъпила твърдяното предсрочно прекратяване, момент на прекратяване на договора за продажба на изплащане, по кой договор е начислена неустойка и на какво основание, как е формирана тя и какъв е базовият размер за начисляването й, как е изчислена лихвата за забава, като се посочи поотделно размера й върху всяко от главните вземания и началната дата на забава, от която се претендира.

В указания срок, е постъпила молба с вх. № 2493/16.03.2023 г. от заявителя, с която е посочено, че претендираната сума е по общ рамков договор № 505100572 от 19.09.2019 г. Заявителят е посочил как е формирана сумата от 481.55 лева като е посочил фактурите, мобилния номер, периода на задължение и мораторната лихва за това вземане. Същото е посочено и за сумата от 472.56 лева, представляващи суми по договора за лизинг. Посочено е модела, марката на устройството, периода на задължението, задължението по двете устройства, датата на договора за изплащане, както и мораторната лихва за това вземане. Посочил е как е формирана неустойката в размер на 825.25 лева и размерът на мораторната лихва върху нея от 17.04.2020 г. до 20.01.2023 г. – 202.03 лева. Посочено е, че дружеството няма задължение да уведоми длъжника, тъй като съгласно чл.54.12 от ОУ, при неплащане на дължими суми в срок от 124 дни, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1.

С разпореждане № 586/31.03.2023 г по ч. гр. д. № 325 по описа за 2023 година, заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумите, както следва:

825.25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане;

202.03 лева, представляващи мораторна лихва върху претендираната неустойка от 17.04.2020 г. до датата 21.01.2023 г.

С цитираното разпореждане съдът е присъдил разноски в заповедното производство (държавна такса и юрисконсултско на база 50.00 лева ) съразмерно с уважената част от заявлението.

За останалата сума, съдът е

4 издал заповед за изпълнение.

Разпореждането не е обжалвано и същото е влязло в законна сила. Същото не е предмет на проверка в настоящото инстанция, с оглед липсата на жалба от страна на длъжника, на този етап.

За да отхвърли заявлението в тази част, съдът е приел, че длъжникът не е уведомен за прекратяване на договора, поради което същият не е прекратен на основание чл.87 ЗЗД и не се дължи неустойка. По отношение на претендираната лихва, съдът е приел че след като не се дължи неустойка, то не се дължи и лихва, която е акцесорна по своя характер.

От правна страна

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и т.2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

По отношение на неустойката – чл.92 ЗЗД

За да се издаде заявлението за сумата от 825.25 лева, представляваща неустойка по двата договора следва да са налице следните предпоставки: 1) наличие на клауза за уговорена неустойка (договорна); 2) договорът е прекратен едностранно от доставчика на електронни/мобилни услуги.

Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 14 от Договора за продажба на изплащане и т. 7. 1 от Приложение № 1 към този договор, както и т.5-6 от Приложение № 1 към договора за ползване на мобилни услуги. Там е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси по стандартен абонамент.

5

Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, заявителят се позовава на клауза от ОУ (чл. 54.12), даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на заявлението по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма.

Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора.

Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство преди изтичане на уговорения срок. Ето защо претенцията да дължимата неустойка следва да се отхвърли.

По отношение на мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД

Претендираната мораторна лихва в размер на 202.03 лева е начислена върху цялата сума от 825.25 лева, която представлява неустойка. Лихвата за забава е акцесорно вземането на кредитора, което зависи от главното, в случай неустойката. След като не е прекратен договора, респективно не е възникнало правото на неустойка, то не следва да се присъжда и лихвата върху тази неустойка.