Определение № 3345 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3345 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503137 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му Е. К., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №8695/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №16588/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХXI гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: за разликата над присъдената главница – 213.08 лв. до претендираната – 506.96 лв.; 165.14 лева договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги фаст и флекси – 185.33 лв. и 308.75 лв.; такси 30 лв. и 400 лв.; лихви за забава – 109.84 лв. и 90.82 лв., както и разноски – за разликата над уважения до претендирания размер.

Разпореждането се обжалва в частта, в която е отхвърлено заявлението за следните суми: 293.88 лв. - разликата над присъдената главница – 213.08 лв. до претендираната – 506.96 лв.; 165.14 лева договорно възнаграждение за периода от 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; 109.84 лв. лихва за забава от 11.10.2022 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост, и 90.82 лв. законна лихва, дължима от 06.03.2024 г. до 26.09.2024 г.

1

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а и няма нарушение на добрите нрави, няма и неравноправни клаузи, като излага подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта, за разликата над присъдената главница – 213.08 лв. до претендираната – 506.96 лв.; 165.14 лева договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги фаст и флекси – 185.33 лв. и 308.75 лв.; такси 30 лв. и 400 лв.; лихви за забава – 109.84 лв. и 90.82 лв., както и разноски – за разликата над уважения до претендирания размер. Изложени са подробни съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Сумите за договорна лихва и разходи – такси по тарифата при забавено изпълнение и услуги, са недължими. На основание чл.23 ЗПК, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, за остатъка от която е издадена и заповедта за изпълнение.

Разпореждането е правилно и законосъобразно в атакуваната му част.

2

В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжник, по който същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо заповедният съд правилно е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И. Н. М. за няколко суми в общ размер на 1796.84 лева, както следва: неплатена главница в размер на 506.96 лева; 165.14 лева договорно възнаграждение за периода 10.03.2023 г. – 06.03.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст в размер на 185.33 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 308.75 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска договора за кредит в размер на 400 лв.; 109.84 лв. лихва за забава за периода 11.10.2022 г. – 06.03.2024 г.; 90.82 лева законна лихва за периода 06.03.2024 г. до 26.09.2024 г., законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично посочена в договора.

Настоящата инстанция прие, че между страните е сключен договор за кредит, като сумата от 600 лв. е предоставена на длъжника. Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Настоящата инстанция счита, че е налице обоснована вероятност клаузата за закупуване на пакет от услуги – Фаст и Флекси - да е 3 неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Двете са на стойност, надвишаваща стойността на отпуснатия кредит – в общ размер на 630 лв., заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от 600 лв. и посочена общо дължима – 1511.05 лв., със срок за връщане 24 месеца, посочения ГПР от 48.95% е отбелязан само формално.

Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Макар и да се твърди, че за тези услуги (фаст и флекси) е предоставена възможност за избор, на практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок размер на услугите, които са в размер на 105% от отпуснатия кредит. Това води до вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи. Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено. Правилно в този случай съдът е издал заповед за изпълнение единствено за неплатената част от главницата.

Доводите на жалбоподателя в обратната насока не се възприемат.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Изложените от него съображения са правилни и 4 законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди.

Следва да се отбележи, че не се възприема цитираната от жалбоподателя съдебна практика, която е и на по – нисък или равен на степен съд и няма характера на задължителна такава.

С оглед отхвърляне на жалбата не следва да се присъждат и поисканите разноски.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№8695/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №16588/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХXI гр. състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението за следните суми: 293.88 лв. главница - разликата над присъдената от 213.08 лв. до претендираната – 506.96 лв.; 165.14 лева договорно възнаграждение за периода от 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; 109.84 лв. лихва за забава от 11.10.2022 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост, и 90.82 лв. законна лихва, дължима от 06.03.2024 г. до 26.09.2024 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5