Решение № 1406 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502440 по описа за 2024 година

Производството е възивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на М. Ф. М. от град *****, с ЕГН ********** чрез адв.Д. З. против решение №2601/10.06.2024 г. по гр.д.№15762/2023 г. на Пловдивския РС, 1 бр.с., в частта досежно предоставяне ползуването на семейното жилище на съпругата, вината разстройството на брака и разноските. Счита, се че решението в обжалваната част неправилно, необосновано и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на друго, с което да му се предостави ползването на семейното жилище, а по отношение на вината за разстройството на брака съдът да приеме, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Счита, че РС не се е произнесъл по искането на двете страни за ползването на семейното жилище на страните, находящо се с.

*****. Жалба не е подадена по отношение на решението в частта на прекратяването на брака. В съдебно заседание пред ПОС, пълномощникът на въззивника е заявил, че не възразява по режима на лични отношения, като родителските права по отношение на момичето да се предоставят на майката; не възразява и по отношение на размера на издръжката, присъдена от първата инстанция, която се плащала и до момента от доверителя му; признава обстоятелтвото, че децата до м. януари 2024 г. са живели при бащата, а след това са отиили при майката и от м. януари досега да се плаща издръжка съгласно решението на съда.

В обжалваната част се иска решенето да бъде отменено и да се постанови друго 1 такова, с което да се уважи жалбата, като относно вината за прекратяване на брака съдът да приеме, че вина за прекратяването на брака и за дълбокото и непоправимо разстройство имат двамата съпрузи. По отношение на родителските права, счита, че няма данни дали майката да работи и какви доходи има, няма събрани данни за жилищните условия, при които живеят ищцата, непълнолетната дъщеря и непълнолетния син, липсва и социален доклад.

Въззиваемата З. Н. М. с ЕГН ********** чрез адв.М. Н. е подала отговор на въззивната жалба, с който се оспорва жалбата като неоснователна, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно изцяло във всичките му части. Правилно съдът е кредитирал показанията на ищцовия свидетел, който има преки наблюдения за семейния живот и проблемите на страните. Счита, че правилно съдът е приел, че бракът е непоправимо разстроен и че жената има основателни причини да не желае да живее при съпруга си с оглед на това че брачната връзка е изчерпана и жената е подложена на психически тормоз, както и децата. Счита се, че вина за разстройство на брака има мъжът.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК.

Решението на съда в частта, в която е прекратен брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, фамилното име на съпругата след прекратяване на брака -не е обжалвано и е влязло в сила.С оглед становището на въззивника пред въззвивния съд, че не няма възражение родителските права по отношение на детето Г. да се упражняват от майката, че не възразява и за размера на присъдената издръжка за детето от 235 лв. месечно, поради което съдът намира, че решението на РС е влязло в сила в тези части като необжалвано.

Обжалва се решението в частта за вината и ползването на семейното жилище след развода.

С обжалвано е решение ПРС е постановил, че вина за разстройството на брака има съпругът М. М.; отхвърлил е искането на всеки от двамата съпрузи за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в с.***** и е осъдил М. М. да заплати на ищцата сумата от 1225 лв., представляваща направените от нея разноски по делото, а на ПРС – 275,60 лв.- ДТ; постановил е предварително изпълнение на решението за издръжката.

Исковата молба е подадена З. М.. В нея се твърди, че с ответника са във фактическа раздяла от м.05.2023 година поради влошени взаимоотношения между съпрузите- съругът й станал агресивен, проявявал неоснователна ревност, правил й проверки всеки ден, гледал я дали има някакви „смучки“ по врата и упражнявал системен психически тормоз към нея; често злоупотребявал с алкохол, вселдствие на който ставал агресивен и я обиждал, като я наричал „*****“,случвало се да й удря шамари.

Ответникът М. М. е подал в срок отговор на ИМ, с който е оспорил изложените от ищцата негови брачни провинения; не оспорва, че от брака си имат две деца –син С. – 2 пълнолетен и дъщеря-Г. непълнолетна. Не оспорва датата на фактическа раздяла, когато жена му го напуснала и отишла да живее при брат си в гр.*****, а децата останали да живеят при него, но после тя ги настроила срещу него и през м.ноември 2023 г. ги взела и отишли да живеят в семейното им жилище в с.*****, където били и понастоящем.Пред РС ответникът не е навел брачни провинения на съпругата си.

Пред ПОС в с.з. е изразил становище също желае прекратяване на брака, който счита, че е дълбоко и непоправимо разстроен, но счита, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи; че поведението на ищцата било свързано с имотна измама – имал жилище, подарено от сестра му, което впоследствие продали и тя взела парите без негово знание и закупила с тях имот в с.***** .

Не се спори по делото, че от началото на 2024 г. жената с децата са живеели в семейното жилище, закупено по време на брака в с.*****, а мъжът е отишъл да живее при роднини.

По делото са разпитани свидетелите С. Н. И. –сестра на ищцата и А. Ф. Ч. –сестра на М..

Свидетелката С. Н. И., установи, че М. започнал да ревнува З., която й се оплаквала, че била психически тормозена, не можела да спи цяла нощ, тъй като се карали с М.; станало й лошо, но не я взели в болница, защото нямала осигуровки; тогава тя казала, че иска да се раздели със съпруга си и не може да търпи повече този тормоз; като напуснала М., свидетелката е виждала, че той идвал в работно време да я притеснява; свидетелката не е присъствала, когато са се карали и знае за случките от сестра си, която й се оплаквала; свидетелката изпращала сестра си до спирката , за да не я бие М..

Свидетелката А. Ч. установи, че сестрата на М. им подарила апартамент, в който живеели с децата; последните години продали апартамента и отишли да живеят в с.*****.През м.май 2023 г. съпрузите се разделили като З. отишла да живее при родителите си в *****, а М. с децата останали на квартира още 5-6 месеца, а когато го изгонили хазаите, М. дошъл при свидетелката, а децата отишли при майка си; твърди, че М. много рядко пие и че не е посягал да бие З.; проблемите им започнали когато продали апартамента, тогава започнали да се карат; когато били на квартира имали дрязги.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното по отношение на брачната вина:

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки като достоверни и убедителни и приема, че отношенията между страните са се влошили от непрекъснатите кавги; че съпругът е тормозил психически съпругата си и че тя се страхувала от него да не й посегне да я бие и затова го е напуснала.

По делото съпругът не е навел брачни провинения на съпругата, не се доказаха твърденията на въззивника, че ищцата е извършила имотна измама като е взела парите от продажбата на жилището, подарено от сестра му без негово знание и е закупила с тях имот в с.*****.

3

Въззивникът не е ангажирал доказателства и за твърденията за брачна изневяра на съпругата, от което следва, че твърдяната от него брачната вина на жената е останала недоказана, поради което въззивният съд намира, че вина за разстройството на брака има само съпругът. До същият извод е достигнал и РС, поради което решението в чази част следва да се потвърди.

По отношение ползуването на семейното жилище:

Не се спори по делото, че семейното жилище на съпрузите, находящо се в с.***** е придобито по време на брака, както и поради нетърпимите отношения между страните, не може да се ползва съвместно от двамата. И двамата съпрузи претендират да им се предостави ползуването.

Според разпоредбата на чл. 56 ал. 5 от СК, когато съпрузите са съсобственици на семейното жилище, при решаване на въпроса относно ползването му следва да се вземат предвид интересите на непълнолетните деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Страните имат 1 непълнолетно дете – Г. и 1 пълнолетно дете-С., които живеят с майката. Упражняването на родителските права по отношение на непълнолената Г.

РС е предоставил на майката, а пред въззивната инстанция въззивникът е взел становище да се потвърди решението в тази му част; съдът приема, че вина за разстройството на брака има мъжът.

Тъй като вина за разстройството на брака има само мъжът, а родителските права върху непълнолетното дете са предоставени на майката, при която живее и пълнолетния син на страните, при съвкупна преценка на всички обстоятелства, съдът намира, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на жената.

Като е стигнал до други изводи по отношение на ползването на семейното жилище, РС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част, а в останалата част – да се потвърди.

Съгласно изхода на делото – частично уважаване на въззивната жалба, разноски за възивната инстанция не се присъждат, а остават както са направени от страните.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2601/10.06.2024 г. по гр.д.№15762/2023 г. на Пловдивския РС, 1 бр.с., в частта, с което е отхвърлено искането на съпрузите за предоставяне ползуването на семейното жилище в с.***** и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище в с.***** на З. Н. М. с ЕГН ********** и непълнолетното дете.

ПОТВЪРЖДАВА решение №2601/10.06.2024 г. по гр.д.№15762/2023 г. на Пловдивския РС, 1 бр.с. в останалата му част.

4

Решението в необжалваната част относно родителските права и режима на лични отношения е влязло в сила.

Решението в останалата обжалвана част не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5