Разпореждане № 65355 от 19.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 65355 гр. София, 19.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско дело № 20221110136494 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от ***, ЕИК ***, срещу М. Ц. ЯК. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания по договор за потребителски кредит № 40002855390 от 25.01.2021 г.

Съдът намира, че следва да откаже издаване на заповед за следните суми: неплатени такси в размер на 30,00 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 240,00 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 480,00 лв. по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

Съгласно сключения между страните договор и чл. 15 от общите условия към договора за потребителски кредит таксата за допълнителен пакет услуги, която е незадължителна за сключването на договора, се прилага при следните условия, като: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за отлагане на вноските по кредита. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска.

В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно няма. В частта по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в 1 забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. В частта относно таксата за събиране на кредита следва да се посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на „потребител“, затова съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.

Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.

С оглед изложеното, подаденото заявление е неоснователно в посочените по-горе части.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ***, ЕИК ***, срещу М. Ц. ЯК., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания по договор за потребителски кредит № 40002855390 от 25.01.2021 г., а именно: неплатени такси в размер н а 30,00 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 240,00 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 480,00 лв.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от 2 връчването му пред СГС.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3