Решение № 180 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пазарджик, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20245200100370 по описа за 2024 година

Настоящото определение се постановява на осн. чл. 140 ГПК – подготовка на делото в закрито съдебно заседание.

Предявен е иск с основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 530/2024 г. на Пазарджишкия районен съд. Искът е предявен от заявителя в заповедното производство Т. И. К. против Б. И. Л. с адрес: гр.П., ул.***, срещу която е издадена заповедта за изпълнение.

Предмет на иска за вземания /главница и лихви/, за които е било подадена заявление и съответно – издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК: 29 500 лв. – главница и законна лихва върху тази сума за период от 07.02.2024 г. до изплащане на вземането.

Установителният иск за съществуване на вземанията е предявен в законния едномесечен срок – на 07.06.2024 г., като се има предвид, че на 09.05.2024 г. на кредитора Т. К. е връчено съобщение, с което съдът го уведомява за подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. Именно от това произтича и правният интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК.

1

Обстоятелствата, на които ищецът основа претенциите си срещу ответницата са, че двамата са подписали Договор за прехвърляне на дружествен дял от 22.08.2023 г. с нотариално удостоверяване на подписите рег.№6007 от 22.08.2023г. на Нотариус Таня Дъбова с район на действие P C Пазарджик, вписана в НК с per. №422 и нотариално удостоверяване на съдържанието рег.

№6008 от 22.08.2023г. на Нотариус Таня Дъбова с район на действие PC Пазарджик, вписана в НК с p e r . №422, с който ответницата купува дружествените дялове на ищеца в ***/сега ЕООД/, ЕИК:206375105, общо за сума в размер на 73 000 лева, която е договорена да се плати разсрочено.

Първото плащане било извършено съгласно договорките и било в размер 40 000 лева, заплатено по банкова сметка. Останалите 33 000 лева било договорено да се платят разсрочено на единадесет равни ежемесечни вноски, първата от които – през м. септември, с уговорен срок - до 22-ро число на съответния месец. Месечната вноска била в размер на 3 000 лева и ответницата направила следните плащания /освен първото от 40 000 лв./: на 23.10.2023г. - 1500 лева, на 02.11.2023 г. - 1000 лева и на 24.11.2023г. - 1000 лева. Според чл.3 от договора, неплащането на повече от една месечна вноска, правело изискуемо цялото остатъчно вземане. Налице било неплащане на повече от една месечна вноска и останалата дължима сума в размер на 29500 лева. била предсрочно изискуема. , като същата е в размер на 29500 лева.

Ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК до Районен съд Пазарджик, като е образувано ЧГД №530/2024г. по описа на съда и имало издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Постъпило писмено възражение от длъжника /ответницата/ по реда на чл.415 от ГПК и в дадения едномесечен срок кредиторът /ищец/ предявявал настоящият иск.

Питумът на исковата молба е: Да се приеме за установено по отношение на Б. И. Л., ЕГН **********, от гр.П., ул.***, че дължи на Т. И. К., с ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ул.***, сумата от 29500 лв., представляваща „остатъчно заплащане на дружествени дялове на ищеца в ***/сега ЕООД/, ЕИК:206375105“, във връзка с подписан Договор за прехвърляне на дружествен дял от 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 07.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Исковата молба съдържа и искане за присъждане на разноските в полза на ищеца.

Т.е. вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, е за неплатен остатък от цената по договор за прехвърляне /продажба/ на дружествени дялове, по отношение на която сделка се прилагат правилата на ЗЗД относно договора за продажба, както и – общите норми на гражданско право относно договорите: сключване, действие и недействителност.

В законния срок е постъпил писмен отговор от пълномощник на ответника, който не оспорва допустимостта на иска, но го счита за изцяло неоснователен. Възраженията са за недействителност или евентуално – за унищожаемост на договора за прехвърляне на дяловете, откъдето следва и твърдението за недължимост на остатъка от уговорената в него цена, 2 респективно – за несъществуване на вземанията за главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Като основание за нищожност се сочи противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на уговорените престации при незначителна стойност на дружествените дялове – под 5 000 лв. по твърдение на ответницата, както и – поради знанието на ищеца, че тя преимуществено е заплатила оборудването на ресторанта, в който се осъществява дейността на дружеството, както и е вложила освен всичките си финанси също и постоянни денонощни усилия за развитието му, поради което ще иска да запази инвестираното от нея, с надеждата да го възстанови. За това била приела предложената цена за закупуването на дяловете, без да преговаря, както и – от страх, че ще я нападне отново, след като я бил пребил по-рано, за което имало наказателно производство.

Част от тези обстоятелства се сочат и като основание на възраженията за унищожаване на сделката като сключена при заплаха и/или при крайна нужда и явно неизгодни условия, като се прави следното подробно изложение на фактите:

Договорът бил сключен с вече бившия съдружник Т. К., с който ответница преди живеела на семейни начала и който в продължение на години упражнявал психически тормоз и физическо насилие над нея. Макар и явно неизгоден, този договор бил единственият избор за нея, тъй като се осъществил в кратки срокове след поредния нанесен й от ищеца побой, за който тя вече подала сигнал след прегледа си в МБАЛ Пазарджик, поради нанесената й поредна травма.

Търговско дружество *** ЕООД, ЕИК 206375105 било създадено на 29.01.2021г., за да развива дейност като ресторант в гр. Пазарджик. За оборудване на заведението и стартиране на общия бизнес с ищеца Б. И. Л. теглила няколко банкови кредита като физическо лице, а именно: от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД сума в размер на 16 728 лв., от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД - 6900 лв., както и заеми от близки и роднини. Към този момент живеят на семейни начала в нейното жилище в гр.

П., като при учредяване на търговското дружество били в добри отношения и „със светли планове за бъдещето“. Договорките, които двамата имат са тя да се грижи за ресторанта, персонала и менюто, а от оборота му той да заплаща разходите на заведението, осигуровките на персонала и данъците на дружеството, както и при необходимост от някаква техническа поддръжка на оборудването- той да я осигурява.

След стартиране на заведението, в което и двамата трябва да полагат труд и усилие за успешното му развитие, Т. И. К. започва психически да я тормози и периодично да й посяга дори физически. Отношенията им се влошават значително през 2023 г., като именно той започва освен да я обижда 3 и да й посяга. Той дори спира да ходи в заведението, преустановява всякаква дейност, с която да подпомага работата на общия им бизнес, като оставя това изцяло на Б. Л.. Изисква обаче от нея да му дава оборота, за да си покрива лични нужди и капризи. Тя работи в ресторанта и като *** и като ***, поради липсата на достатъчно персонал, като поради страх от поредния побой и обиди е принудена да дава целия оборот от заведението на човека, с който живее на семейни начала. В момента, в който тя отказва да му дава всичките изкарани от заведението пари, той започва да ходи в ресторанта и да взима оборота сам, като така на практика тя не може да се разплаща за текущите доставки и заплати на персонала.

При един от последните такива случаи, а именно на 28.07.2023 г. ответницата твърди, че ищецът я пребил в близост до заведението, а преди това пред персонала я обиждал и псувал. Изплашена поради нанесеният и удар в главата, тя посещава МБАЛ Пазарджик, където подава и сигнал срещу него, както и молба за издаване на ограничителна заповед. Образувано било досъдебно производство ЗМ 773/2023г. по описа на РУ МВР ВЕЛИНГРАД и вх. № 3968/2023г. по описа на Районна прокуратура гр. Пазарджик за престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а във вр. с чл.130, ал. 2 НК, а към настоящия момент - НОХД 851/24Г., XXI състав, по описа на РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК срещу Т. И. К. за същото престъпление.

В отговора се твърди, че след тази дата започва и най-силният натиск и тормоз срещу нея. Макар по силата на ограничителната заповед ищецът да не може да посещава заведението, не спира да я тормози по всякакъв начин, като чрез адвокати се свързва с нея с условието, че или ще изкупи дружествените му дялове в *** ЕООД, ЕИК 206375105 срещу определена от него цена, или той няма да изкупи нейните, ще продължи да я тормози - невербално и при удобна възможност и вербално, като също така ще се погрижи да разграби заведението и да го докара до фалит. Б. И. Л. била изплашена и в безизходица, тъй като Т. И. К. е живял с нея в нейното жилище - т. е знае къде живее, имал е достъп до дома и, а освен това - познава и двете и деца и съответно, знае къде е местоработата и, запознат е с ежедневните и навици, както и - с финансовото и положение.

В този момент търговското дружество било с множество задължения към НАП и персонала, тъй като на практика ответницата била в невъзможност да заплаща задълженията, поради липса на приходите от заведението.

Тя не упражнява друга трудова дейност, няма други приходи и единствените такива за нея било от ресторанта, като с тях освен личната си издръжка и тази на двете си деца била принудена да изплаща и кредитите, които е изтеглила, за да инвестира за обзавеждане и оборудване.

За сключване на договора обаче и било поставено още едно условие - да оттегли жалбата си до полицията за осъществения срещу нея побой, както и да оттегли молбата си за закрила.

Така Б. И. Л. е поставена да избира между това да живее в страх и с многобройни задължения към финансови институции, или да изкупи дяловете на ищеца на поискана от него стойност с надеждата тормозът срещу нея да спре и тя да се опита да се стабилизира психически и финансово.

Така се стигнало до сделката на 22.08.2023г., за която и е определена 4 цена на дяловете без право на преговори и избор, тъй като купувачката се страхувала, че побоят ще започне отново, а в същото време - ще загуби и единствения бизнес, който може да и осигури изплащане на личните задължения и издръжката и.

Ответницата счита, че определената цена била явно неизгодна, защото към този момент търговско дружество *** имало задължения към доставчици, персонал и НАП над 60 000 лв., а печалбата му била в значително по-ниски размери. Закупените дялове същевременно били на незначителна стойност, което прави сделката на практика нееквивалентн. При състоянието на фирмата и размерът на задълженията и към момента на прехвърляне на дружествените дялове продаденото от Т. И. К. е било със стойност дори под 5 000 лв.

Въпреки това и при страх от последваща агресия от Т. И. К. ответницата теглила поредния кредит и изплатила част от цената, като сключва процесния договор.

Твърди, че последващите вноски започнала да плаща, макар и частично, защото знаела, че при липса на плащания ищецът ще се появи отново и няма да има защита срещу действията му - дали в дома и или в заведението. Тези действия от негова страна не спрели, а се засилили, след като разбирал, че независимо от оттеглената от нейна страна жалба, производството срещу него е продължило, тъй като деянието му се квалифицира като престъпление от общ характер и на 21.03.2024 г. му е повдигнато обвинение.

В първото съдебно заседание във връзка с възраженията на ответницата, направени в отговора, пълномощникът на ответника допълва обстоятелствата, на които се основава иска, като представя нови писмени доказателства, съдържащи изявления двустранни уговорки на страните, насочени към уреждане на техните правоотношения, с дати:14.08.23 г., 22.08.2023 г. и 21.09.2023 г. Твърди, че не можело да се говори за натиск за подписване на договора за прехвърляне на дружествения дял от доверителя му на ответницата, а уговорената цена съответства на неговата действителна стойност, като се имат предвид правата, задълженията и фактическите отношения, включени в капитала на дружеството, управляващо ресторанта, за който говори ответницата в отговора си. Самата тя признавала, че става дума за работещ бизнес, който може да покрие разходите си и да получава печалба.