Определение № 530 от 01.12.2025, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Русе, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20254500601054 по описа за 2025 година Производството е по Глава двадесет и втора, вр с чл.270, ал.4 от НПК.

Образувано е по Жалба от подсъдим по висящо дело в съдебната му фаза (НОХД № 973/25г. по описа на Районен съд - Русе) – В. Ц.

Х., подадена чрез защитника му адв.О. Б.,, срещу протоколно Определение № 2001 от 14.11.2025г., постановено в съдебно заседание по делото, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия за изменение на изпълняваната спрямо него, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека (постановено е потвърждаване на изпълняваната мярка).

Жалбата се явява с правно основание чл.270 от НПК, като с нея се излага недоволство от определението и се прави искане за отмяната му, като бъде постановено ново от окръжния съд, с което мярката „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека. Искането се аргументира с промяна на обстоятелство, съобразено от значение и обуславящо вземането на атакуваната мярка – твърди се за намалена степен на изискваната обоснованост на предложението за авторство, за продъжителност на задържането, която към момента следва да се прецени като надхвърляща разумни граници и актуална липса на основание да се приеме наличието на някоя от опасностите, визирани в чл.63, ал.1 от НПК.

Въззивният съд,като взе предвид събраните в наказателното производство доказателства от значение по въпроса за мярката за 1 неотклонение и направените в жалбата оплаквания, констатира нейната неоснователност, съответно следва атакуваното определение да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция констатира, че изводите на районния съд за продължаващо едновременно наличие на предпоставките, обусловили вземането и изпълнение на най-тежката мярка по отношение на Х. са правилни, което определя законосъобразност на атакуваното определение, а освен това правилна е преценката в случая за липса на промяна в обстоятелствата, която да налага нещо различно.

Доколкото за последното се акцентира на считаното, че е налице промяна степента на доказаност на извършителството (в асепекта на достатъчното за обосновано предположение), което по жалбата се извежда основно от съдържанието на актуално разпитани в съдебното следствие пред първата инстанция свидетели, заявяващи теза за несъпричастност на Х. към деянията, съставляващи продължаваното престъпление измама, въведено с обвинението, окръжният съд първо констатира, че сама по себе си тезата не се явява стабилно въведена в съвкупността, след като един от свидетелите вече бил посочил противното (в досъдебната фаза на процеса), а на второ място – че при наличие на актуалните твърдения от страна на свидетелите П. и В., самата идентичност на битието им с тази на подсъдимия (установяваща се при съпоставянето на показанията в тази им част, с данните за предходна престъпна деятелност от страна на процесния подсъдим, следващо от влезлите в сила осъдителни съдебни актове), поставя под значително съмнение обективността на изложеното вече в съдебната фаза касателно несъпричастност на последния към деянието, предмет на делото (която оценъчна дейност поначало се дължи от първата инстанция при решаване на делото по същество). Или на практика не е налице ново обстоятелство с такава тежест, че да повлияе на оставащото по преценка на въззивната инстанция и към момента, качество на доказателствената съвкупност, подкрепяща обвинителната теза (в това число показанията на св.Л., доказателствената информация от СРС, показанията на св.В. на досъдебното производство и други източници, потенциално подлежащи на обсъждане и съдържащи и косвена доказателствена информация, като тя продължава да обективира в достатъчна степен обосновано предположение за авторство в 2 достатъчна за целите на мярката за неотклонение степен, като положителната оценка за това качество се явява достатъчна (наред и с останалите комулативни предпоставки) за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение и занапред. Тези предпоставки продължават да са налице, в частност и свързаните с положителния отговор за оставаща опасност, при неизпълнение именно на тази мярка за процесуална принуда, Х. да се укрие и едновременно с това и опасността да извърши престъпление. Както правилно е съобразил съда по същество, напълно сигурен белег и за двете опасности е комплекса от предходни осъждания на Х., в това число за измами от вид като процесните и факта, че точно по времето, предхождащо привличането му като обвиняем по настоящото дело се укрил в чужбина така, че се наложило да бъде издирван, установен и осигурен за целите на производството с приложение ЗЕЕЗА. В допълнение, тук е налице и значително по-висока степен на обществена опасност на престъплениието, а от там и на дееца (в аспекта на налично обоснованото предположение за авторство по предмета на настоящото дело), предпоставяща и по-висока степен на очакване за реализиране на тези опасности, предвид неизолираността на процесните прояви, високата конспиративност, находчивост, многоактност на действията, посредством които се постигнало до неправилната представа у измамените лица, и задружна деятелност с други, визирани в обвинението лица и изполването на особено безпардонно и безчовечно въздействие, сериозно травмиращо личната сфера и психиката на пострадалите (особено както е подходено при един от процесните случай с твърдение за спешно здравно състояние на близък познат), така, че пострадалите да се разпоредят със свое имущество и да понесат съставомерни вреди, което подсилва правилността на оценката, че за постигане целите на мярката за неотклонение, адекватна такава продължава да се явява именно най-тежката от предвидените в НПК. Наред с това, определено времето на изпълнение на мярката до момента, не би могло да се прецени като неразумно, включително и поради факта, че даже не е достигнала допустимата, сравнително малка продължителност от гледна точка на провеждано съдебно производство със сложност и тежест на обвинението като процесното, каквато се предвижда при същите предпоставки за подготвителната, досъдебна фаза на процеса, въведена с чл.63, ал.4, пр.1 от НПК.

Предвид това, при липса на предпоставки за изменение на 3 мярката за неотклонение, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.270, ал.4 от НПК, Окръжен съд - Русе,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2001 от 14.11.2025г., постановено в съдебно заседание на същата дата по НОХД № 973/25г. по описа на Районен съд – Русе, с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана по отношение на подс.Х..

Определението е окончателно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Русе, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20254500601054 по описа за 2025 година Производството е по Глава двадесет и втора, вр с чл.270, ал.4 от НПК.

Образувано е по Жалба от подсъдим по висящо дело в съдебната му фаза (НОХД № 973/25г. по описа на Районен съд - Русе) – В. Ц.

Х., подадена чрез защитника му адв.О. Б.,, срещу протоколно Определение № 2001 от 14.11.2025г., постановено в съдебно заседание по делото, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия за изменение на изпълняваната спрямо него, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека (постановено е потвърждаване на изпълняваната мярка).

Жалбата се явява с правно основание чл.270 от НПК, като с нея се излага недоволство от определението и се прави искане за отмяната му, като бъде постановено ново от окръжния съд, с което мярката „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека. Искането се аргументира с промяна на обстоятелство, съобразено от значение и обуславящо вземането на атакуваната мярка – твърди се за намалена степен на изискваната обоснованост на предложението за авторство, за продъжителност на задържането, която към момента следва да се прецени като надхвърляща разумни граници и актуална липса на основание да се приеме наличието на някоя от опасностите, визирани в чл.63, ал.1 от НПК.

Въззивният съд,като взе предвид събраните в наказателното производство доказателства от значение по въпроса за мярката за 1 неотклонение и направените в жалбата оплаквания, констатира нейната неоснователност, съответно следва атакуваното определение да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция констатира, че изводите на районния съд за продължаващо едновременно наличие на предпоставките, обусловили вземането и изпълнение на най-тежката мярка по отношение на Х. са правилни, което определя законосъобразност на атакуваното определение, а освен това правилна е преценката в случая за липса на промяна в обстоятелствата, която да налага нещо различно.

Доколкото за последното се акцентира на считаното, че е налице промяна степента на доказаност на извършителството (в асепекта на достатъчното за обосновано предположение), което по жалбата се извежда основно от съдържанието на актуално разпитани в съдебното следствие пред първата инстанция свидетели, заявяващи теза за несъпричастност на Х. към деянията, съставляващи продължаваното престъпление измама, въведено с обвинението, окръжният съд първо констатира, че сама по себе си тезата не се явява стабилно въведена в съвкупността, след като един от свидетелите вече бил посочил противното (в досъдебната фаза на процеса), а на второ място – че при наличие на актуалните твърдения от страна на свидетелите П. и В., самата идентичност на битието им с тази на подсъдимия (установяваща се при съпоставянето на показанията в тази им част, с данните за предходна престъпна деятелност от страна на процесния подсъдим, следващо от влезлите в сила осъдителни съдебни актове), поставя под значително съмнение обективността на изложеното вече в съдебната фаза касателно несъпричастност на последния към деянието, предмет на делото (която оценъчна дейност поначало се дължи от първата инстанция при решаване на делото по същество). Или на практика не е налице ново обстоятелство с такава тежест, че да повлияе на оставащото по преценка на въззивната инстанция и към момента, качество на доказателствената съвкупност, подкрепяща обвинителната теза (в това число показанията на св.Л., доказателствената информация от СРС, показанията на св.В. на досъдебното производство и други източници, потенциално подлежащи на обсъждане и съдържащи и косвена доказателствена информация, като тя продължава да обективира в достатъчна степен обосновано предположение за авторство в 2 достатъчна за целите на мярката за неотклонение степен, като положителната оценка за това качество се явява достатъчна (наред и с останалите комулативни предпоставки) за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение и занапред. Тези предпоставки продължават да са налице, в частност и свързаните с положителния отговор за оставаща опасност, при неизпълнение именно на тази мярка за процесуална принуда, Х. да се укрие и едновременно с това и опасността да извърши престъпление. Както правилно е съобразил съда по същество, напълно сигурен белег и за двете опасности е комплекса от предходни осъждания на Х., в това число за измами от вид като процесните и факта, че точно по времето, предхождащо привличането му като обвиняем по настоящото дело се укрил в чужбина така, че се наложило да бъде издирван, установен и осигурен за целите на производството с приложение ЗЕЕЗА. В допълнение, тук е налице и значително по-висока степен на обществена опасност на престъплениието, а от там и на дееца (в аспекта на налично обоснованото предположение за авторство по предмета на настоящото дело), предпоставяща и по-висока степен на очакване за реализиране на тези опасности, предвид неизолираността на процесните прояви, високата конспиративност, находчивост, многоактност на действията, посредством които се постигнало до неправилната представа у измамените лица, и задружна деятелност с други, визирани в обвинението лица и изполването на особено безпардонно и безчовечно въздействие, сериозно травмиращо личната сфера и психиката на пострадалите (особено както е подходено при един от процесните случай с твърдение за спешно здравно състояние на близък познат), така, че пострадалите да се разпоредят със свое имущество и да понесат съставомерни вреди, което подсилва правилността на оценката, че за постигане целите на мярката за неотклонение, адекватна такава продължава да се явява именно най-тежката от предвидените в НПК. Наред с това, определено времето на изпълнение на мярката до момента, не би могло да се прецени като неразумно, включително и поради факта, че даже не е достигнала допустимата, сравнително малка продължителност от гледна точка на провеждано съдебно производство със сложност и тежест на обвинението като процесното, каквато се предвижда при същите предпоставки за подготвителната, досъдебна фаза на процеса, въведена с чл.63, ал.4, пр.1 от НПК.