Решение № 1283 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300501946 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. С. Ч. против Решение № 1791/22.04.2024г., пост. по гр.д.№ 14568/2022, ПРС, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката против С. В. В. за признаване за установено в отношенията помежду им, че не му дължи заплащане на 1/2 от сумата от 22 579,92лв. или 11 289,96лв., ведно със законна лихва от деня на плащането, дължими на основание чл.143 вр. с чл.145 от ЗЗД и чл.429 ГПК, след конституирането на С. В. В. като взискател по отношение на Р. С. Ч., за събиране на сумите присъдени с Определение на 17 гр.с. по ч.гр. д. №926/2006 г. на ПРС, дължими с издаден за тях изпълнителен лист от 21.02.2006 г., за събирането на които е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ М.О. с рег. № *** на КЧСИ, поради погасяване по давност, настъпила след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Жалбоподателят Р. Ч. поддържа, че решението е неправилно. Сочи, че тя и ответникът С. В. са били съдлъжници в качеството си на поръчители на главния длъжник М.С., като срещу тях е било образувано изп. д. №*** на ЧСИ М. О.. Ст. В. е погасил дълга изцяло и е суброгирал в правата на кредитора, като по отношение на нея това е станало за ½ от дълга, предвид качеството й на поръчител наред с изпълнилия 1 дълга поръчител. Твърди, че последното изпълнително действие срещу нея е предприето на 16.09.2014г. и до 06.02.2017г. не са предприемани изпълнителни действия. На последната дата е поискано насрочване на опис на движими вещи. Счита, че това действие на взискателя не прекъсва давността, т.к. то не е насочено пряко към имуществената сфера на длъжника, нито такъв опис действително е осъществен.

Считат, че насрочването на опис е техническа дейност на съдебния изпълнител по подготовка на извършването на същинското изпълнително действие, поради което и няма характер на действие което прекъсва давността. Счита, че пет годишната погасителна давност за вземането е започнала да тече на 16.09.2014г. и съгл. чл.117, ал.2 от ЗЗД е изтекла на 16.09.2019г.. Твърди, че след погасяване на вземането по давност взискателят С. В. е образувал ново изпълнително дело под № *** на ЧСИ М.

О., но към този момент вземането му е било погасено по давност. Сочи, че тези съображения са споделени в мотивите на съда, но остава неясно защо е приел, че с последващи изпълнителни действия през ***г. е прекъснал давността. Счита този извод за неправилен. Поддържа, че след погасяване на едно вземане по давност образуването на ново изпълнително дело и предприемане на действия по принудително изпълнение не прекъсват давността, т.к. тя вече е изтекла. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се уважава изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. В. В. е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че фактическата обстановка е правилно установена и са направени законосъобразни изводи. Поддържа тезата, че извършването на действия по принудително изпълнение след настъпване на перемпцията е законосъобразно и прекъсва давността. Сочи, че на 06.02.2017г. е поискал извършване на принудително изпълнение , с което е прекъснал погасителната давност за вземането. Фактът на бездействие на съдебния изпълнител не може да даде отражение на това прекъсване.

Сочи и че през 2021г. е поискано образуването на ново дело по което реално са извършени действия по принудително изпълнение, с което отново е прекъсната погасителната давност за вземането.

В този смисъл счита, че изводите на пъвоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между него 2 и взискателя по изпълнително дело, че сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№926/2006, ПРС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност.

Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на16.09.2014г.., поради което и с изтичане на пет годишен давностен срок задълженията са погасени.

Поддържа и че делото е перемирано, поради което последващите изпълнителни действия са невалидно извършени, респ. не водят до прекъсване на давността. С оглед новообразуваното през ***г. изпълнително производство счита, че имат правен интерес за установяване на липсата на задължения по него на осн. чл.439 от ГПК.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че вземането е погасено по давност на 16.09.2019г., но след това взискателят е образувал ново изпълнително дело и е предприел действия по принудително изпълнение, с които е прекъсната давността. Поради това е отхвърлил отрицателния установителен иск.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ *** на ЧСИ М. О., което е с предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производството.

От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателката Р. Ч. е длъжник по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№962/2006, ПРС, в качеството й на поръчител на главния длъжник М.С., наред с другия поръчител С. В.. Не се спори и по факта, че В. е изпълнил задължението по изпълнителния лист в производството по изп.д.№*** на ЧСИ М. О. и е суброгирал в правата на кредитора, като по отношение на поръчителя Ч. вземането е в размер на ½ от платеното. Предвид липсата на някакви оплаквания в тази насока и съдът няма да обсъжда изрично събраните за тези факти доказателства.

От приложеното копие на изп.д.№ *** на ЧСИ М. О. се установява, че след суброгиране в правата на кредитора на 24.06.2010г. платилия длъжник Г. Б. е предприел следните изпълнителни действия против ищцата Р. Ч.: - 16.08.2012г. молба за налагане на запор на трудово възнаграждение; - 21.08.2012г.- молба за възбрана на недвижими имоти; - на 15.01.2013г наложена възбрана на недвижими имоти и запор на вземания; на 16.09.2014г. наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника; на 06.02.2017г. е постъпила молба за опис на движими вещи, като са дадени указания за внасяне на разноски за описа. Няма данни съдебният изпълнител да е уведомил взискателя за дадените указания. На 12.02.2017г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника; на 14.03.2017г. е насрочен нов опис на движими вещи в дома на длъжника; на 10.05.2017г. ново насрочване на описи на дв. вещи. С разпореждане от 08.09.2020г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

3

На 30.09.2021г. е образувано ново изп.д.№***, ЧСИ М. О., като в молбата за образуване са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 ЗЧСИ.

С оглед на тези данни от изпълнителните дела, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от 26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в редица свои решения - Р№ 51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017 г., ІV г.о., а в крайна сметка е постановил и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015г..

В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от образуването на първото изпълнително дело през 2007г. до прекратяването му по силата на закона на 20.03.2015г. /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ давностен срок за погасяване на взимането не е текъл. От момента на прекратяване на делото, на общо основание е започнала да тече погасителна давност за вземането.

Следващият спорен въпрос е дали предприетите последващи изпълнителни 4 действия, след прекратяване на делото, са прекъснали давностния срок. Всъщност, за да се даде отговор на този въпрос, в конкретния случай от главно значение е отговорът на въпроса дали извършените изпълнителни действия след настъпила ex lege перемпция на изпълнителното дело могат да прекъсват давността, респ. дали са валидно извършени и могат ли да породят правни последици. По този въпрос е налице задължително тълкуване на ВКС в ТР№ 2/04.07.2024г. по т.д.№2/2023, ОСГТК, където в т. 3 е разяснено, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В съответствие за така дадените задължителни тълкувания на закона следва да се приеме по конкретното дело, че до 20.03.2015г., давност не е текла, поради висящността на изпълнителното производство. Следващото изпълнително действие молбата за насрочване на опис на 06.02.2017г. и последващите две насрочвания на описи – през м.02 и м.05.2017г. , макар и извършени по перемирано по силата на закона изпълнително производство са прекъснали погасителната давност на вземането.

Ново действия по принудително изпълнение е извършено по новообразуваното изпълнително дело - № ***г., с възлагане на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на 30.09.2021г., което действие според съдбената практика се приравнява на молба на взискателя за предприемане на конкретно действие по принудително изпълнение.

Между 2017г. и 2021г. не е изтекъл предвидения в ЗЗД срок за погасяване на вземанията по давност, т.е. не са изтекли пет години. От 2021г. до настоящия момент също не са изтекли петте години за погасяване на вземането по давност / като е отделен въпросът, че по изпълнителното дело са предприемани и множество други действия по принудително изпълнение, които в случая не е необходимо да бъдат обсъждани изрично/.