Определение № 461 от 22.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600509 по описа за 2023 година

Производство по реда на Глава 22, вр. чл.306, ал.1, т. 4 от НПК.

Образувано по подадена на 27.10.2023 г. частна жалба от адв. Н. А. от АК – * като защитник на осъдената С. И. П. против Определение № 260024 от 12.10.2023 г. по НОХД № 1361/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното закрито съдебно заседание е осъдена да заплати на НБПП -* сумата от 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената й правна помощ по ДП № 119/2013 г. по описа на * и по НОХД № 1361/2018 г. на ОС – Пловдив, определено с Решение № ПВ-10668146/2019 от 23.04.2019г. на НБПП - *.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, тъй като не е взето предвид не до там активното участие на адв. Щ. Ц., който само е присъствал на предявяването на новото обвинение на обв. П. и на нейния разпит, в който е отказала да дава обяснения в рамките на около 1 час, без да са му предявявани материалите, а в съдебното производство е участвал само в две съдебни заседания, на които не е даван ход на делото, а в разпоредителното такова е освободен от по-нататъшно участие. По този повод се възразява срещу определения адвокатски хонорар, който се явява несправедлив и несъответстващ с действащите тогава разпоредби на чл. 19 от Наредбата за 1 заплащането на правната помощ. Затова се предлага извършването на проверка и отмяната на горепосоченото определение, да се спре изпълнението му, както и да се поиска от НБПП преразглеждане на отчетите на адв. Ц..

На Окръжна прокуратура – Пловдив е изпратено съобщение за постъпилата частна жалба, но не е изразила становище.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, защото е подадена в законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но е неоснователна.

Първостепенният съд, след като се е запознал с материалите по делото и с решението на НБПП - *, напълно обосновано е приел за установено, че адв.

Щ. Ц. от АК - * е определен и назначен за служебен защитник на осъдената С.

П. по ДП № 119/2013 г. по описа на Отдел „* и по НОХД № 1361/2018 г. на ОС – Пловдив.

Не отговаря на действителността твърдението, че адв. Ц. е взел участие само в предявяване на обвинението на обв. П. и нейния разпит на досъдебното производство. След запознаване с материалите по досъдебното производство се установява, че същият е участвал на 22.05.2018г. при предявяване на обвинението с постановление за привличането като обвиняем на С. П. и нейния разпит, а впоследствие и самостоятелно при предявяване на разследването на 08.06.2018г. /при изричен неин отказ със заявление да й се предявяват материалите/, което е изисквало допълнителни усилия, с оглед на неговия обем и сложност на фактическата обстановка.

Вярно е, че в началото на първоинстанционното производство по НОХД № 1361/2018г. на два пъти не е даван ход на делото и то най-вече поради, неосигуряване от страна на подсъдимата П. навреме на договорен защитник, като в проведеното разпоредително съдебно заседание, адв. Ц. е освободен от задълженията си на защитник. Съдебното производство е приключило с Присъда № 260057/09.2021г. по същото дело, като подсъдимата С. И. П. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, както и е лишена от право да заема съответната длъжност. С Решение № 102/22.06.2023г. по ВНОХД № 87/2022г на Апелативен съд присъдата е изменена, единствено в частта за съдебните разноски, което не е обжалвано и същата е влязла в сила.

Според ТР №4/2010г. от 19.02.2010г. по т.д. №4/2009г. на ОСНК на ВКС, винаги когато подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, впоследствие следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ, направените разноски по заплащане на възнаграждение за адвокатско възнаграждение на служебния му защитник в случаите на задължителна защита.

Както вече се упомена по-нагоре, адв. Ц. е взел участие на досъдебното и съдебното производство като служебен защитник на осъдената П., което е изисквало да при подготовката си да се запознава с материалите по делото, което е с немалка фактическа и правна сложност, както и със сериозен обем на приложените писмени доказателства. В този смисъл, преценените за дължими съдебни разноски са съобразени в решението на НБПП с техния диапазон в чл.19, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.10 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който предвижда възнаграждение на досъдебната фаза от производството в размер до 400 лева, а в съдебната до 800 лева, както и с положените усилия от адв. Ц. за реализиране правото на защита на осъдената П., като определената крайна обща сума от 900 лева не се явява прекомерна и несправедлива.

Поради тези причини и напълно законосъобразно Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 189, ал.3 от НПК с атакуваното определение е осъдил С. П. да заплати и разноските за служебно ангажирания й защитник, които съставляват възнаграждението, изплатено на адв. Щ. Ц. за предоставената от негова страна правна помощ в досъдебната и съдебна фаза от наказателното производство по делото.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се остави без уважение подадената жалба от защитника на осъдената С. П., като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пловдив, като обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл.306, ал.3 от НПК,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260024 от 12.10.2023 г. по НОХД № 1361/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4