Решение № 35 от 13.02.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Нови пазар, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Д. В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20233620100616 по описа за 2023 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу ответника С. В. С. от гр. П., за установяване, че вземанията по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1125/2022 г. на НПРС, съществуват.

Предявените искове са обективно кумулативно съединени, както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 700,00 лв. главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 80,85 лв. договорна лихва за периода от 08.11.2019 г.до 06.05.2020г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 153,61 лв. лихва за забава за периода от датата 15.07.2020 г. до 12.09.2022 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че по силата на договор за кредит от разстояние № *** г. ищецът като кредитор е предоставил на ответника сумата от 700 лв. Съгласно посоченото в договора, ответникът е следвало да изплати предоставения му кредит, съгласно погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски представлявали плащане на главницата, ведно с договорната лихва по кредита.

Ищецът сочи, че ответникът не е извършвал плащания, с които да върне изцяло или 1 отчасти предоставения му кредит.

Съгласно договора, ответникът дължи на ищеца сумата от 700,00 лв.- главница;

80,85 лв. договорна лихва за периода от 08.11.2019 г.до 06.05.2020г.; 153,61 лв. лихва за забава за периода от датата 15.07.2020 г. до 12.09.2022 г.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че вземанията му по издадената заповед по ч.гр.д. № 1125/2022г. на НПРС срещу ответника за сумите: 700,00 лв.- главница; 80,85 лв. договорна лихва за периода от 08.11.2019 г.до 06.05.2020г.; 153,61 лв. лихва за забава за периода от датата 15.07.2020 г. до 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2022 г., съществуват.

Ищецът претендира разноски.

Ответникът се представлява от особен представител, който е представил писмен отговор по исковете. Особеният представител оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че не е доказано твърдението за сключен между страните договор. Позовава се на нарушения на чл. 10 ЗПК, както и че сключения договор е на шрифт по – малък от 12 кегела. Оспорва действителността на сключения договор поради липса на подпис на страните, съгл. чл. 11, ал.1 ЗПК. Оспорва сключването на договора чрез електронна платформа, съгл. чл. 6 ЗПФУР.

Представителят на ответника сочи, че от представените от ищеца документи, вкл.на технически носител не може да се установи, че са подписани по надлежния ред от ответника, както и от законен представител на ищеца.

Особеният представител на ответника моли да се отхвърлят предявените искове изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. № 1125/2022 г. на НПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение № 522/10.11.2022 г. срещу ответницата за сумите от 700 лв.- главница; 80,85 лв. договорна лихва за периода от 08.11.2019 г.до 06.05.2020г.; 153,61 лв. лихва за забава за периода от датата 15.07.2020 г. до 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2022 г., съществуват.

Присъдени са и разноски в размер на 25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

2

Издадената заповед за изпълнение не е била връчена на длъжника, а било залепено уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдебните книжа са останали неполучени. Поради това и на основание чл. 414 ГПК, в резултат на което заявителят е предявил настоящите искове на основание чл.415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по делото е сключил в електронна форма Договор за предоставяне на кредит № *** г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

С договора за кредит, страните са уговорили помежду си предоставянето от кредитора „Изи финанс“ ЕООД на кредитополучателя С. В. С., на кредит в размер на сумата от 700 лв., при посочените в договора условия за нейното изплащане. Съгласно договора срокът за погасяване на кредита е 180 дни, при фиксиран ГЛП – 40,15% и ГПР от 48,3 %.

Съгласно договора в чл. 3, е предвидено кредитополучателят да предостави на кредитора в срок от 5 дни, от датата на сключване на договора едно от посочените в него обезпечения. Като такива са посочени банкова гаранция (т.1) или поръчителство от две физически лица (т.2), отговарящи на посочените в договора условия.

Съгласно посоченото в чл. 3, ал.2 от договора, в случай на евентуално неизпълнение на посоченото задължение за обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора сумата от 335,64 лв.

В чл. 4 от договора е посочен погасителния план за изплащане на предоставения кредит, като същия включва както сумите, дължими при условие, че се предостави исканото обезпечение, така и в т. 2 на ал. 3 са посочени сумите, дължими при непредставяне на обезпечение.

Общия размер на всички дължими суми при представяне на обезпечение са 780,85 лв., докато при непредставяне на обезпечение, т.е с включена неустойка, те са 1116,49 лв.

Съгласно представените от ищеца доказателства на л. 16, се установява, че на 08.11.2019 г. ответникът е бил одобрен за сключване на искания договор за кредит, и на същата дата е извършен превод по посочената от ответника банкова сметка в размер на предоставения заем от 700 лв., чийто срок за изплащане е 180 дни.

По делото е приложено платежно нареждане от кредитора през пощенска банка за извършване на паричен превод на сума от 700 лв. по посочената от кредитополучателя банкова сметка.

3

Ищецът твърди, че ответникът не е изплатил нито една от погасителните вноски по договора за кредит.

От името на ответника не са представени доказателства за извършени от него плащания по договора за кредит.

Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.

24 ЗПК.

Въз основа на описаните факти, относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът приема, че същия отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, като от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Спорно по делото е сключен ли е между страните договор за кредит и валидно ли е сключен договорът за кредит.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му.

Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

В настоящия случай по делото е представено на хартиен носител проведената с ответника електронна кореспонденция, съгласно която, на 08.11.2019 г. в 11,25ч. ответникът 4 е уведомен за съдържанието на проектодоговора, приложимите общи условия, както и за реда по който следва да потвърди сключването на договора. В 11,55 ч., след постъпил отговор от ответника, съгласно приложеното електронно съобщение, същия е уведомен за извършената транзакция в размер на 700 лв. от това съдът приема, че ответникът е извършил необходимото потвърждение на условията по договора с описаните в него и в исковата молба параметри.

Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

Съдът приема, че такова известие е изпратено от ответника и същия се е съгласил и е сключил договора за кредит за сумата от 700 лв., която е получил и по банковата си сметка.

Параметрите на договора за кредит са индивидуализирани в самия договор, който е сключен с неквалифициран електронен подпис - отразените индивидуализиращи данни на ответника.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Тази формулировка за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е в пълна сила и по отношение на договора за кредит и от нейното съдържание се установява, че не се изисква подписването на договора с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, поради което и съдът приема, че е налице действителен договор за кредит.

Поради изложеното, съдът намира, че искането на особения представител на ответника по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на представения договор за кредит, поради което на основание чл. 194 ГПК оспорването следва да се признае за недоказано.

С оглед изложеното съдът приема, че между страните е сключен Договор за кредит № *** г., с посочените в него параметри.

Сключеният договор съответства на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, предвид посоченото в договора за лихвен процент от 40,15 %. Посочен е съгл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 48,30 % (ГПР) и обща дължима сума при представяне на обезпечение е посочена в размер на 780,85 лв., а при непредставяне на обезпечение в размер на 1116,49 лв. В чл. 4 от договора е посочен и погасителния план приложим в зависимост дали е дадено или не обезпечението по чл. 3 от него, с което е спазен чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК.

Разпечатката съдържа 50 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3f1c4d3-3535-44b8-ad14-65e05b2ba8b1