Решение № 21904 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21904 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110171041 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ................ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Г. Г. и Й. П. Г. за заплащане от всеки от тях на следните суми: сумата от 110,70 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ..................., находящ се в гр.

................., за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /08.07.2021 г./ до плащането, сумата от 22,26 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 29.06.2021 г., сумата от 21,86 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /08.07.2021 г./ до плащането, както и сумата от 4,62 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. Г. Г., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. В., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че не е бил клиент на ищеца, не е бил собственик/ползвател на процесния имот. Счита, че не е налице валидно облигационно отношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва претенциите за лихви. Оспорва годността и точността на техническите устройства, с които е отчетено потреблението на ТЕ. Оспорва законността на методиката. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Й. П. Г., чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Излага съображения, че ищецът не разполага със законова база, на чието основание да формира задълженията, които претендира като се позовава на решения и определение на ВАС. Оспорва верността на счетоводните записи и представените извлечения. Счита, че няма данни за сключен договор между ЕС и ФДР за процесния период, като посочва, че сключеният договор е изтекъл през 2005 г., а нов е сключен през 2020 г. т.е. след процесния период.

Оспорва претенциите за лихви, като счита, че не е поставяна в забава. Излага, че липсва съгласие за авансово/прогнозно плащане. Оспорва годността и точността на техническите устройства, с които е отчетено потреблението на ТЕ. Твърди, че не е била потребител на ТЕ, не е била собственик/ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – .............., не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените от ищеца квоти. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода 2 или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от ............ Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда в ............. (л. ........... от делото) се установява, че В. Г. Г. и Й. П. Г. са придобили процесния ..................., находящ се в гр. София, ............., ет. 7. Доколкото няма други данни по делото и във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се приеме, че всеки от тях е придобил 1/2 ид.ч. от имота. Договорът касае обект с аб. № 319063.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че тъй като в Договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.09.1990 г., апартаментът е посочен с № ................, се касае за имот, различен от процесния. Вярно е, че в договора апартаментът е посочен с .............., но от съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства следва безсъмненият извод, че се касае за един и същ имот, като аргументите за това са следните:

Както в договора, така и в молбата за вписване на законна ипотека е посочено, че се издават въз основа на заповед № ....................., адресът на апартамента е един и същ, като е посочено, че се намира на ет. .... от процесната сграда, еднакви са застроената площ, броя и вида на помещенията, прилежащото избено помещение № ...., площта му, границите и съседите, както на апартамента, така и на избеното помещение, идеалните части от общите части и от правото на строеж върху мястото. В договора е посочено, че част от средствата за заплащане на цената на имота са заемни средства от ДСК в размер 13 583 лв. В молбата за вписване на законна ипотека е посочен размера на отпуснатия заем – 13 583 лв. В списък на живущите (л. 21 от делото), под № 21 е вписана Й. П. Г. срещу ................... на ет. 7 срещу подпис.

Видно от списъка апартамент .............. е на ет. ..... и срещу него е вписано друго лице, различно от ответниците. Видно от списъка на етаж има по три апартамента, като на ет. ..... са апартаменти с номера ............ Както в договора, така и в молбата за вписване на законна ипотека като съсед на продавания апартамент на ет. ... е посочен ап. .....

Гореизложеното налага извода, че в Договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.09.1990 г. е допусната техническа грешка, като апартаментът е посочен с № ................, но без съмнение се касае за един и същ имот – процесният.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са 3 налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2007 г. В качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответниците да са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от недвижимия имот, нито да са учредили вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период. Видно от заключението и от разясненията на вещото лице в о.с.з. за имота на ответниците е начислявана единствено ТЕ за сградна инсталация при спазване на нормативната уредба, действала в процесния период.

Неоснователно е възражението на ответниците с доводи за непоискана доставка на топлинна енергия. Съгласно задължителните за съдилищата 4 разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.