Решение № 859 от 02.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Сливен, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Т. като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20262230100941 по описа за 2026 година

Предмет на разглеждане е иск за обявяване нищожност на сключен Договор за потребителски кредит с правно основание чл.22 ЗПК.

Ищцата твърди, че сключила договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 27.12.2024 г. с ответника за сума в размер на 3 000 лв. за срок о т 18 месеца, с обща сума за връщане 4 050 лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит 3 000 лв. и лихва в размер на 1 050 лв., лихвен процент в размер на 23.33% и ГПР 49.66%. Сочи, че съгл. т.5 от договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на ответното дружество. С одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можело да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Сочи, че в договора в т.2 било отбелязано, че неразделна част от него бил погасителен план, но такъв нямало приложен. От търговския регистър се установявало, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество.

Твърди, че на същата дата 27.12.2024г. ищцата сключила договор за гаранция/поръчителство с Multitude bank p.l.c, със седалище и адрес на управление в Малта. По този договор съгл. т.1.6 се дължала такса за гаранта в 1 размер на 3 180 лв., платима съобразно условия и падежи в погасителен план, който обаче също не бил приложен към договора.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не бил спазен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като таксата гарант не била включена в размера на ГПР обявен по договора. Клаузата за такса гарант прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

В случая предоставянето на обезпечение било условие за сключване на договора за кредит, разхода за гарант е бил известен на кредитора при сключване на договора за кредит и е следвало да бъде включен в общия разход и в ГПР.

Твърди, че платила по договора сума в общ размер на 4 420 лв. (2 260.09 евро). Отпуснатият кредит бил 3 000 лв. (1 534 евро), т.е. надплатила 1 420 лв.

Иска се от съда признаване на установено между страните, че сключения от тях договор № ***/27.12.2024г. за предоставяне на потребителски кредит е недействителен, като противоречащ на ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва искът. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит. Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора като изтъква, че изчисления ГПР по кредита отговарял на изискванията на ЗПК. Сочи, че ищцата доброволно поела задължение да предостави обезпечение, чрез сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/27.12.2024г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата сума от 3 000 лв., платима на 18 бр. вноски с първа падежна дата 26.01.2025г. Уговорена била лихва в размер на 1 050 лв. при посочен лихвен процент 23,33%, ГПР – 49,66%, в който бил включен разхода за възнаградителна лихва от 1 050 лв., а общата дължима сума по договора възлиза на 4 050 лв. / главница 3 000 лв. и лихва 2

1 050 лв./. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответното дружество заемател.

Не е спорно, а и се установява от съдържанието на договора за кредит – чл.4, че този разход не е включен в ГПР.

На 29.12.2024г. ищцата сключила с Multitude Bank договор за гаранция /поръчителство/, като дължала такса на гаранта в размер на 3 180 лв., платима на месечни вноски в размери , условия и падежи, съобразно погасителен план по договора за гаранция и съвпадащи по брой и дати с вноските по договора за кредит.

По делото няма представен погасителен план по нито един от двата договора.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.22 ЗПК за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит № ***/27.12.2024г., като противоречащ на закона е допустим, а по същество основателен.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за 3 недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на ЗПК. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая не е приложен действително обявения ГПР по договора. Съдът счита, че възнаграждението на поръчителя/гарант също следва да бъде включено в ГПР на договора за заем, тъй като представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 ДР ЗПК. Този разход е непосредствено свързан с договора за кредит и обслужва този договор, тъй като, ако не е отпуснатия паричен заем, сключването на договор за гаранция би бил без предмет. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§ 1 ДР ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство/гаранция е предвидено възнаграждение, което по своята същност представлява разход, 4 пряко свързан с договора за потребителски кредит и условие за отпускането му. Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включване на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР значително ще надхвърли законово определения максимален размер, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Общото задължение на ищеца е съответно на сборните плащания, в които се включва и задължението за плащане на възнаграждение за поръчителя/гарант. Плащането му обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК, което означава, че процесният договор е в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка.

В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да прогласи нищожността.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените 5 разноски по делото. Тъй като производството е прекратено по иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то на ищцата се следва възнаграждение за платена държавна такса само по иска за нищожност в размер на 147,88 € и половината от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 160 € или разноски в общ размер на 307,88 €. В случая неоснователно е възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, тъй като минималният размер възлиза на 523,85 € по наредба, съобразно цената на иска за нищожност на договора.

Ищцата следва да заплати на ответното дружество разноски по чл.78, ал.3 ГПК, относно прекратяване на производството по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, което съдът определя в размер на 50 евро.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 ЗПК сключеният между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к „Младост“ 3, бул.„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителя *** Д. и Р. Т. Д., ЕГН: ********** от с.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“***“ № 1, Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/27.12.2024г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Младост“ 3, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от *** Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. Д., ЕГН: ********** от с.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“***“ № 1, сума в размер на 307,88 € /триста и седем евро и 0,88 евро цента/, деловодни разноски.