Решение № 1620 от 28.11.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5035/2024
- Вид
- Решение № 1620
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Тихомира Георгиева Казасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1620 гр. Русе, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520105035 по описа за 2024 година
П. П. – юрисконсулт на „А1 България“ ЕАД заявява, че представляваното от него дружество и С. П. В. са обвързани от облигационни правоотношения, основани на Договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер 504684612 от 10.05.2019г., със системен партиден номер М5264168, към който посредством приложение била и уговорена услуга А1 ТВ (фиксирана телевизия) с абонатен номер 201000421656 с план А1 ТВ Стандартен с промоционална месечна такса 13.99 лева и стандартна месечна такса 15.99 лева.
За периода 23.05.2021г. – 22.11.2021г. мобилният оператор изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта, но ответникът не заплатил съответните цени. Предвид натрупаните просрочени задължения и съобразно разпоредбите на ОУ, ищецът прекратил договора на 25.01.2022г. С оглед клаузата на т.8.2 от Приложение №1 за посочената услуга, начислил неустойка в размер на 100 лева, тъй като абонатът не върнал предоставеното му за ползване оборудване – 1 бр. приемник.
Ищецът пояснява, че дългът на С. В. възлиза на 333 лева, от които: 166.49 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 100 лева – неустойки и 66.51 лева – мораторна лихва за периода 15.07.2021г. – 13.05.2024г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1360/16.05.2024г., издадена по ЧГД №2650/2024г. по описа на РРС срещу С. П. В. за сумите: 266.49 лева – главница за периода 25.06.2021г. – 25.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2024г. до окончателното й изплащане; 66.51 лева – мораторна лихва за периода 15.07.2021г. – 1
13.05.2024г.; 25 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид подаденото от ответника възражение, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, П. П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ул.“П.“№...., вх...., ет...., ап....дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Кукуш“№1, представляван от А.М. и М.М. сумите: 166.49 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 100 лева – общ размер неустойки и 66.51 лева – мораторна лихва за периода 15.07.2021г. – 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.05.2024г. до окончателното им изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1360/16.05.2024г., издадена по ЧГД №2650/2024г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК С. П. В. не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:
Договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с номер 504684612 от 10.05.2019г., по силата на който, ответникът като абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги ползвал услуга А1 ТВ (фиксирана телевизия) с абонатен номер 201000421656 с план А1 ТВ Стандартен с промоционална месечна такса 13.99 лева и стандартна месечна такса 15.99 лева.
Ищцовото дружество издало: фактура №0432623910/25.06.2021г. за периода 23.05.2021г. – 22.06.2021г.; фактура №0434159860/26.07.2021г. за периода 23.06.2021г. – 22.07.2021г.; фактура №0435687459/26.08.2021г. за периода 23.07.2021г. – 22.08.2021г.; фактура №0437211403/27.09.2021г. за периода 23.08.2021г. – 22.09.2021г.; фактура №0438733281/27.10.2021г. за периода
23.09.2021г.
–
22.10.2021г.; фактура
№**********/26.11.2021г. за периода
23.10.2021г.
–
22.11.2021г.;
Сметка
№0557597143/25.01.2022г. Прилага Общи условия.
Въз основа на заявление, депозирано от „А1 България“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №2650/2024г. и издадена заповед №1360/16.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С. П. В. за сумите: 266.49 лева – главница за периода 25.06.2021г. – 25.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2024г. до окончателното й изплащане; 66.51 лева – мораторна лихва за периода 15.07.2021г. – 13.05.2024г.; 25 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в 2 производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 166.49 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 100 лева – общ размер неустойки и 66.51 лева – мораторна лихва за периода 15.07.2021г. – 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.05.2024г. до окончателното им изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1360/16.05.2024г., издадена по ЧГД №2650/2024г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което, на 07.08.2024г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №8400 от 26.09.2024г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №2650/2024г. по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 75 лева – разноски по ЧГД №2650/2024г. по описа на РРС и 175 лева – разноски по ГД №5035/2024г. по описа на РРС, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ул.“П.“№....., вх......, ет......, ап.........дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Кукуш“№1, представляван от А.М. и М.М. сумите: 166.49 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 100 лева – общ размер неустойки и 66.51 лева – 3 мораторна лихва за периода 15.07.2021г. – 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.05.2024г. до окончателното им изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1360/16.05.2024г., издадена по ЧГД №2650/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН ********** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 направените по ГД №5035/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 175 лева.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН ********** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 направените по ЧГД №2650/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 75 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4