Решение № 625 от 09.11.2018, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 09.11.2018 г. град К.В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Казанлъшкият районен съд II граждански състав

На единадесети октомври година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател:

Стела Георгиева

Секретар: М.

М.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Стела Георгиева гражданско дело №1136 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

В исковата си молба пълномощникът на ищеца адв. И. М. твърди, че доверителят му Д.П.К., ЕГН ********** ***. По професия е *** и работи като такъв в сферата на строителството.

Сочи, че първоначално срещу него било образувано наказателното производство на 13.11.2014 г. от ОП - гр. С.за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с ал.

1 от НК по повод съобщение на Н. П. Р.за това, че на 04.11.2014 г. в района на язовир „К.", общ. К.е бил отвлечен и малтретиран, като деянието било извършено от четири лица: Х.П.Д.ЕГН **********, М.Х.Х.ЕГН **********, М.Л.Б.

ЕГН ********** и Д.П.К. ЕГН **********.

Заявява, че с Постановление на разследващия полицай и по указания на наблюдаващия прокурор от 14.11.2014 г. по Досъдебно производство № 284 зм - 1502/2014 г. по описа на РУ „Полиция" К., на 15.11.2014 г. Д.П.К. бил привлечен като обвиняем за това, че на 04.11.2004 г. на територията на община К.с Х.П.Д., ЕГН **********; М.Л.Б., ЕГН ********** и М.Х.Х.ЕГН ********** е отвлякъл Н. П. Р., с ЕГН **********, като деянието било извършено от две или повече лица и представлявало опасен рецидив - престъпление по чл.142, ал. З, т.

1, предл. второ, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК. В момента на привличането му било връчено и постановление за 72 часово задържане № 4391/15.11.2014 г. от наблюдаващия прокурор. С Определение, постановено в съдебно заседание по ЧНД № 478 от 18.11.2014 г. по описа на Окръжен съд - С.на обвиняемия Д.П.К. била определена мярка за неотклонение „Задържане под стража". След обжалване на съдебния акт от служебния му защитник, мярката за неотклонение била потвърдена по ВЧНД № 460/2014 г. на Апелативен съд - П.. С Постановление от 08.07.2015 г. наблюдаващия прокурор от ОП С.изменил мярката за неотклонение „Задържане под стража", наложена от съда по отношение на обвиняемия Д.П.К. в по-лека, а именно „Подписка", считано от 17.00 часа на 12.07.2015 г.

По-късно, с постановление от 19.10.2015 г. на наблюдаващия прокурор от ОП С.наказателното производство по Досъдебно производство № 284 зм - 1502/2014 г. по описа на РУ „Полиция" К.било частично прекратено по отношение на четиримата извършители за повдигнатите срещу тях обвинения при условията на опасен рецидив, а конкретно за Д.П.К. по чл. 142, ал. З, т. 1, предл. второ, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" от НК. Спрямо него била отменена и мярката за неотклонение „Подписка". Със същото постановление материалите по ДП били изпратени на Р.п.К. с дадени указания за продължаване разследването срещу четиримата, вкл. и Д.П.К. по чл.

131, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.

2, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 293, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и непосредствено с този акт, чрез Постановление на разследващия полицай и по указания на наблюдаващия прокурор на 25.02.2016 год. му било повдигнато обвинение, което представлявало видоизменение или преквалификация, съобразно събраните данни на вече повдигнатото обвинение в извършване на престъпление/я от общ характер, а именно: затова, че на 04.11.2014 г. в района на язовир „К.", общ. К., в съучастие като извършител с Х.П.Д., ЕГН **********; М.Х.Х., ЕГН **********; М.Л.Б., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда на Н. П. Р.с ЕГН **********, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане на лявото бедро, като деянието е извършено с користна цел, за да бъде прикрито друго престъпление и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 10, т. 11 пр. второ и т. 12 пр. първо във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. И затова, че на 04.11.2014 г. в района на язовир „К.", общ. К., в съучастие като извършител с Х.П.Д.ЕГН **********, М.Х.Х.ЕГН **********, М.Л.Б.

ЕГН ********** е подбудил Н. П. Р., с ЕГН ********** към престъпление по чл.

290, ал. 1 от НК /лъжесвидетелстване, изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на неистина пред надлежен орган на власт/ в качеството му на свидетел по ДП № 520/2014 г. по описа на РУ К.и ДП 52-к/2014 г. по описа на ОСлО при ОП С.- престъпление по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Заявява, че с постановление № СП-66/2016 г. от

24.04.2017 г. прокурор при РП К.е прекратил наказателното производство срещу М.Л.Б. ЕГН ********** и Д.П.К. ЕГН ********** за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 10, т. 11 пр. второ и т. 12 пр. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Посоченото постановление е влязло в законна сила от 25.04.2017 г.

Твърди, че действията на П.по повдигане на обвинение на ищеца били незаконосъобразни.

Пълномощникът на ищеца заявява, че след образуването на производство срещу него и привличането му като обвиняем животът на ищеца коренно се променил. И в личния, и в обществения и в социалния живот на Д.К., МН „Задържане под стража", последващата МН „Подписка", повдигнатите обвинения за извършени умишлени престъпления, необосновано дългият период на воденото против него наказателно производство са оказали силно негативно въздействие. Повдигнатото обвинение е повлияло силно върху психическото състояние и здраве на ищеца, който е преживял огромно психическо напрежение, получил е емоционален срив, въз основа на преживения стрес. Изпитал е притеснения и безпокойство в завишена степен, породено от наказанието предвидено по обвинението за престъпление по чл. 142, ал. З, т. 1, предл. второ, във вр. с чл.142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.

142, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК, което е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество.

Сочи, че в конкретния случай претърпените емоционални и психологически терзания от ищеца, били в размер, надхвърлящ обичайното – почти 8 месеца /7 месеца и 27 дни/ продължил престоят му в ареста при условия непокриващи критериите на чл. З от ЕКЗПЧОС, без условия за лична и обща хигиена. За един дълъг период от време бил поставен при необичайни и крайно неприятни условия на живот. Бил принуден да се унижава и търпи страдания за липсата на най-елементарни потребности. Третиран бил като престъпник. Докато е бил в ареста е получил психическо разстройство, свързано с болки в главата и аномалии на кръвното налягане, за което му били давани лекарства, обстоятелства отразени в документацията на дневниците водени в РЗ „Следствени арести" – С.

Негативните преживявания от лишаването му от свобода и правото на свободно придвижване са се отразили на спокойствието му и на психическото му състояние и са продължили дълго след това.

Твърди, че след изменението на МН „Задържане под стража" в „Парична гаранция" ищецът постоянно усещал притеснение и неудобство сред роднините, колегите, близките и съседите си от повдигнатото му обвинение. Случаят, за който бил арестуван и обвинен, бил известен, както на обществото, така и на неговите близки, които знаели, че бил обвинен за това деяние. Тази информация се разпространила из град К.и след пускането му от ареста хората започнали да странят от него. Коментирало се, че било доказано, че е извършил престъплението, и че ще влезе в затвора за много дълъг период от време. В резултат на ширещите се слухове колеги, приятели и познати се отдръпнали от него. Ищецът от своя страна също започнал да страни от тях, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство. Станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с околните и познатите. По този начин бил засегнат личния и обществения му авторитет, честта и доброто му име. Чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Отделно от това поради наложената му МН „Подписка" ограничил до минимум възможността за професионална работа, личните ангажименти, свързани с напускане на обичайното си местоживеене. Въпреки, че не работел по трудов договор, ищецът в този период загубил възможност за добра професионална реализация и му били отклонени д. във финансово изражение оферти за работа, свързани с обекти извън гр. К.. Факта, че ищецът бил пуснат от следствения арест осем месеца след задържането му не го успокоявало. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това че е обвинен в извършването на престъпление. Шест месеца след освобождаването му от ареста получил нервно разстройство и потърсил медицинска помощ в МБАЛ ЕООД, гр. К.. Наложило се медицинско лечение, включително чрез инжекции. Близо две години след излизането от ареста изчаквал да се съберат доказателства, като бил уверен в своята установяваща невиновност. През целия период на наказателното производство ищецът е изпитвал психическо напрежение, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпление, което не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Страхът от незаконно осъждане в този житейски превратен размер от минимум 10 години лишаване от свобода е продължил в период, несъобразен с този по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС - две години и шест месеца, от които 8 месеца в ареста, като през този период ищецът бил викан многократно за процесуални действия.

Заявява, че и след прекратяване на наказателното производство отрицателните му преживявания, свързани с този период не са се преустановили, за голяма част от близките и познатите му неговото име се асоциирало с недобро обществено поведение. Счита, че неоснователното обвинение, че е извършил тези престъпления, за които е бил обвинен неизбежно рефлектирало върху авторитета му и чувството му за лично достойнство.

Психическият тормоз, преживян в местата за изпълнение на наложената МН „ЗС", променил изцяло житейското му развитие. При задържането му в ареста ищецът е имал приятелка, с която са планували евентуална сватба и семеен живот.

След продължителния престой в следствения арест, отношенията между тях се влошили и това довело до раздялата им. Преживяното в ареста и травмата от раздялата довела до отчуждаване на ищеца от хората и задълбочилата се неспособност да се доверява, което от своя страна го правело и към настоящия момент неспособен да създаде семейство. Времето прекарано в килията, лишен от нормално общуване и контакти променило коренно психиката му и въпреки изминалите години, спомена от тези дни го преследвал, както в собствените му мисли, така и в отношенията му с околните. Всичко това довело до ограничаване на социалните му контакти.

Твърди, че ищецът е бил в условията на обвиняемо лице без да са били налице основанията на закона за това.

Заявява, че прекратяването на наказателното производство било с основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК: „деянието не е извършено или не съставлява престъпление" и достатъчно фактическо и правно основание, за да се приеме, че и определянето на наложената репресия в т.ч. и мярката за неотклонение са лишени от основание за законовата строгост.

Сочи, че е безспорен факта, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване, че той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът е получил отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, притеснения, напрежение, страх от неоснователно осъждане и от лишаване от свобода, накърняване на името и авторитета му, засягане на честта и достойнството му, страх от тежкото наказание, което се предвиждало за тежкото умишлено престъпление, промяна на начина му на живот, загуба на лично време, ограничаване на законни права, затрудняване на ежедневието му. Уронен бил авторитета на ищеца пред приятелите и познати. Основна негова грижа в този продължителен период било да докаже невинността си и защити името си.