Решение № 410 от 09.03.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Варна, …………...2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ИВЕТА ПЕКОВА и при участието на секретаря Добринка

Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 3095 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.80ж от Закона за здравното осигуряване.

С решение

№ 14970/06.11.19г., постановено по адм.д.№ 9518/19г. Върховният административен съд е отменил решение №1344/02.07.2019г., постановено по адм. дело №1419/2018г. по описа на Варненския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на делото е жалбата, подадена от Й.К.В., ЕГН**********,*** против решение № РД-Е112-39/19.03.2018 г. на Управителя на НЗОК, с което на основание чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО вр. с прилагане на чл.20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност и във връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване /формуляр S2/, отразено в протокол № Е 112-04-12/16.03.2018г., на здравно осигуреното лице е отказано издаването на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащана от НЗОК /формуляр S2/.

В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че решението на Административен съд Варна е валидно и допустимо, но разгледано по същество, е неправилно. При постановяването му административният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и опорочават съдебния акт.

Преписката по делото не е окомплектована, за което съдът е следвало да укаже на ответника. Видно от приложеното решение на управителя на НЗОК, същото е издадено и подписано със запетая за управител, от подуправителя на НЗОК и печат на основание чл.18, ал.3 от Правилника за управление на дейността на Националната здравноосигурителна каса, според която разпоредба, правомощията на управителя на НЗОК се упражняват в негово отсъствие от подуправителя. Не се установява от доказателствата по делото дали в момента на издаването на процесния административен акт, управителят на НЗОК действително е отсъствал, което е наложило решението да бъде подписано със запетая от подуправителя на основание чл.18, ал.3 от ПУДНЗОК. Първоинстанционният съд е следвало да изиска от ответника да представи съответни доказателства, установяващи този факт /например болничен лист, заповед за отпуск или командировка при отсъствие по болест, или други доказателства, удостоверяващи, че управителят отсъства/.

3аместването се извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява /ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС/, като за да е налице валидно упражняване на правомощия по заместване, освен надлежна заповед за заместване /или както е в случая въз основа на чл.18, ал.3 от ПУДНЗОК/, следва да бъде доказана и обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от титуляра. При тези обстоятелства е останал спорен въпросът за компетентността на административния орган издал акта. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от подуправителя по заместване в хипотеза по чл.18, ал.3 от ПУДНЗОК, без да извърши проверка, налице ли е било действително отсъствие на управителя на НЗОК, което да наложи издаването на акта от подуправителя.

Един акт, издаден от материално некомпетентен орган, не може да бъде материално законосъобразен, защото е нищожен - органът няма компетентност да регулира правоотношенията, предмет на акта. Съдът не е дал указания да се ангажират доказателства за осъщественото заместване.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че мотивите на административния орган само възпроизвеждат текст на правната норма при липса на конкретно съдържание относимо към здравословното състояние и заболяване, предвид липсата на извършено изследване на здравословното състояние към момента на вземане на решението, при липса на становище относно прогнозно развитие на заболяването към същия момент, липса на обсъждане на здравословното състояние към момента на подаване на заявлението. Твърди, че е пречка да бъде преценен основния компонент по приложението на регламента, а именно възможността лечението да бъде осъществено в оправдан от медицинска гледна точка срок с оглед на текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. Доколкото не се спори, че съществува първото изискване за издаване на разрешение, а именно че е здравноосигурено лице и че лечението попада в обхвата на обезщетенията, заплащани от НЗОК, то счита, че спорът е относно факта дали лечението в Република България е достатъчно ефективно, съпоставено с лечението в чужбина.

Моли оспореното решение да бъде отменено. В с.з., чрез процесуалния си представител адв.П., поддържа жалбата. Счита, че от представената заповед от 14.03.18г. не се установява подуправителят да е бил оправомощен да издаде обжалваната заповед, поради което моли същата да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Управителят на НЗОК, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване по формуляр S2, тъй като лечението за което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК, като от СМЕ е доказано, че лечението може да се осъществи в България в оправдан от медицинска гледна точка срок и риск. Твърди и че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и съгласно указанията на Върховен административен съд, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се решение №

РД-Е112-39/19.03.2018 г. на Управителя на НЗОК, с което на основание чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО вр. с прилагане на чл.20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност и във връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване /формуляр S2/, отразено в протокол № Е 112-04-12/16.03.2018г., на Й.К.В. е отказано издаването на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/.

С решение № 14970/06.11.19г., постановено по адм.д.№ 9518/19г. Върховният административен съд е отменил решение №1344/02.07.2019г., постановено по адм. дело №1419/2018г. по описа на Варненския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като е дал указания относно новото разглеждане на делото да се укаже на ответника да окомплектова преписката, като представи съответни доказателства, установяващи факта, че към момента на издаване на оспорения акт управителят на НЗОК действително е отсъствал, което е наложило решението да бъде подписано от подуправителя на основание чл.18, ал.3 от ПУДНЗОК /например болничен лист, заповед за отпуск или командировка при отсъствие по болест, или други доказателства, удостоверяващи, че управителят отсъства/, т.е. доказателства за осъществено заместване.

От заявление с вх. №

Е112-02-5/21.02.2018г. се установява, че жалбоподателят е подал същото до ЦУ на НЗОК, чрез РЗОК – Варна/вх.№94-00-2674/16.02.2018г./ за издаване на разрешение /формуляр S2/ за планирано лечение извън държавата по одигуряване/пребиваване, като към него са приложени декларация по чл.19 ЗЗЛД, декларации, медицинско заключение от 15.02.18г. с приложени изследвания, уведомително писмо от лечебно заведение в Белгия с посочени дати на хоспитализация, на операцията и на изписване; необходими документи: формуляр Е112/S2/валиден за срок от един месец/, с предвидена дата на постъпване, като са посочени и разходите за хоспитализация.

Заявлението и приложените към него документи са изпратени на проф. д-р Ива Петкова и проф. д-р Лъчезар Войнов - национални консултанти по очни болести, определени със заповед на министъра на здравеопазването, както и до д-р Илиян Шандурков - председател на Българското дружество по офталмология с писмо изх.№Е112-02-5/26.02.2018г. с искане за експертните им писмени становища относно това възможно ли е провеждането на лечението в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в лечебно заведение на територията на Република България, в съответствие с конкретната медицинска диагноза на пациента, текущото му здравословно състояние, вероятното развитие на заболяването и възможната прогноза за резултата от неговото лечение и дали предлаганото лечение се прилага на територията на Република България с еднаква ефикасност, както лечението, което се предлага от лечебното заведение в другата държава членка на ЕС. Становищата са изискани с оглед преценката дали са налице критериите за получаване на разрешение, съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност.

В становището на проф. д-р И. П./постъпило на 06.03.2018 г./ - национален консултант по очни болести е посочено, че е прегледала медицинската документация на пациента В. с диагноза: Пролиферативна диабетна ретинопатия. Хемофталм на лявото око; пациентът е провеждал лазерно лечение по повод промените в ретината, но поради напредналия стадий на промените в лявото око в момента се представя с хемофталм, като се нуждае от пapс плана витректомия и тампонада, която трябва да се прецени допълнително; операцията се извършва рутинно на територията на страната.

Съгласно експертното писмено становище на д-р И. Ш./постъпило на 12.03.2018 г./ предложеното на г-н В. лечение рутинно се извършва в лечебни заведения на територията на Република България, както държавни, така и частни; това е планова хирургична интервенция, която цели лечение на тежките усложнения на диабета; що се отнася до функционалното подобрение, това е въпрос на възстановяване на трофиката на увредената ретина. Посочено е и че ефективността на предлаганото в България лечение по конкретният случай не се различава от тази на другите европейски държави, като в подкрепа на това заявява, че в страната се работи по същата оперативна методика, със същите консумативи и апарати за очна хирургия, както в цяла Европа и поради факта, че лечението на В. може да се проведе с еднаква ефикасност и без неоправдано забавяне в лечебно заведение на територията на Република България, а негово право на избор е дали да се лекува с талон 7 по Здравна каса или като платен пациент, е предложил списък на лечебните заведения, където има опит с подобна патология: Очна клиника на Александровска болница - София, Очна клиника на УМБАЛ „Св. Анна“ София, Очна клиника на УМБАЛ

„Св. Георги“- Пловдив, Специализирана Очна Болница „Зора“ София, МЦ „Фокус“ - София, СОБАЛ „Вижън“ София.

В експертното писмено становище на проф. д-р Л. В., полученото на 13.03.18г., е посочено, че видно от представената медицинска документация се касае за ретрохиелоиден хемофталм, насочен за лечение в чужбина, като такова лечение се прилага в момента в България в Очна клиника на Александровска болница, Окръжна болница -София, болница „Вижън“ и болница „Зора“.

От протокол № 12 Е112-04.12/16.03.2018г. се установява, че комисията, назначена със Заповед № РД-18-8/23.01.17г., за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по пребиваване/формуляр S2/, заплащано от НЗОК, в случаите, когато такова разрешение се изисква съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на заседанието си, проведено на 16.03.18г. е разгледала молбата на В. и приложените към нея документи /по т.10 от протокола/, като е установено, че здравноосигуреното лице Й.В. е с диагноза „Пролиферативна диабетна ретинопатия ок. утр.