Решение № 1534 от 15.10.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1330/2021
- Вид
- Решение № 1534
- Подписан
- 15.10.2021
- В сила
- 17.02.2023
- Състав
- Мая Недкова, Константин Димитров Иванов, Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 41 и сл. · Закон за устройство на територията
- чл. 46, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 68 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 68, б. "а" · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1534 гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мая Недкова
Членове:
Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501330 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. Н., гражданин на Руската федерация, роден на 29.11.1954 год. в Мурманска област, Руска федерация, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261161/02.04.2021 год., постановено по гр. дело № 13037/2019 год. по описа на РС-Варна, с което: 1) е отхвърлен предявения от В. В. Н., гражданин на Руската федерация срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 Г.“ ООД, с ЕИК 205575526, със седалище гр. Б., община Б., Варненска област положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът В. В. Н., гражданин на Руската федерация, е собственик въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 188/16.08.2013 год., том ІV, рег. № 7184,, дело № 617/2013 год. на нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна, на 13, 598 % ид. части от басейн, построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор *** по КК на гр. Б., Варненска област, разположена в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Б., Варненска област, с административен адрес: гр. Б., община Б., Варнеска област, местност „Г.“ ***, в която сграда ищецът притежава гараж, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Б., Варненска област; 2) е отхвърлен предявения от В. В. Н., гражданин на Руската федерация срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 и Г.“ ООД, с ЕИК 205575526, със седалище гр. Б., община Б., Варненска област иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника „Фортуна Кейп 4 и 5 и Г.“ ООД, с ЕИК 205575526, със седалище гр. Б., община Б., Варненска област да премахне катинара на входната врата за басейна, служещ като покрив на сградата с идентификатор *** по КК на гр. Б., 1
Варненска област, както и поставените забранителни табели и табелите, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на наведените от ищеца доводи, до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както и до недопускане на поискани от ищеца доказателства от значение за спора, в резултат на което решението е постановено при непълнота на доказателствата, а също е и необосновано. Съдът е подменил предмета на спора по иска за собственост, като не е съобразил направеното в съдебно заседание уточнение, че под „басейн“ ищецът има предвид плочата върху гаражите, която е площадка на бсейна, помпеното помещение, ведно с коритата на двата басейна и ползваните прилежащи площи като зона за отдих. Видно от мотивите на решението първоинстнционният съд е приел, че под басейн се имало предвид единствено коритата на двата басейна, които се пълнят с вода, което е погрешно, тъй като коритата на двата басейна не могат да функционират и да изпълняват функциите си за които са предназначени без достъпа до тях, осъществяван от стълба, прикрепена към стената на гаражите, физическия пешеходен достъп, осъществяван по тавана на гаражите и помпеното помещение. Съдът не е дал отговор и на въпроса, дали басейнът, включващ площадката около двете корита, помпеното помещение и двете корита, които се пълнят с вода, е обща част по предназначение на сградата с идентификатор *** по КК на гр. Б., в която сграда ищецът притежава апартамент, и л и пък басейнът е отделна, самостоятелна вещ – собственост на ответното дружество. В случай, че басейнът е обща част по предназначение като част от зоната за отдих към жилищната сграда, то ищецът притежава въз основа на договора за покупко-продажба от 2013 год. и идеални части от общите части на сградата, в качеството си на собственик на апартамент в същата тази сграда.
По отношение на решението в частта му, с която е отхвърлен предявения негаторен иск, ищецът счита че е неправилно и е постановено в разрез със събраните доказателства.
Неправилно са анализирани и превратно са възприети показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че достъпът на ищеца до басейна е ограничен – вратата за площадката на басейна и двете корита се заключва, заключена е от ответното друежество, ищецът няма ключ за тази врата, а около басейна има поставени забранителни табели с надпис "Частна собственост. Има видеонаблюдение"."
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените от ищеца против ответното дружество искове да бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна и ответник по исковете – „Фортуна Кейп 4 и 5 Г.“ ООД, с ЕИК 205575526, със седалище гр. Б., община Б., Варненска област, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество „Фортуна Кейп 4 и 5 Г.“ ООД, със седалище гр. Б., Варненска област, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддъжа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от В. В. Н., гражданин на Руската федерация, роден на 29.11.1954 год. в Мурманска област, Руска федерация срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 Г.“ ООД, със седалище гр. Б., Варненска област обективно кумулативно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 109 ЗС.
2
В исковата си молба и последващите я уточняващи молби, ищецът е навел следните твърдения: Въз основа на договор за покупко – продажба, скл. с нот. акт № 188/16.08.2013 год., том ІV, рег. № 7184,, дело № 617/2013 год. на нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна, е собственик на апартамент № А4-1 в сграда „Фортуна Кейп 4“ в жилищен комплекс от затворен тип, находяща се в гр. ***, ведно с 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата и 2, 3370 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор №*** по КК на гр. Б., в който е изградена жилищната сграда. Със същия договор ищецът е придобил и собствеността върху гараж № 1 в сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Б., находящ се на етаж „–1“ с площ от 15, 92 кв.м., ведно с 13, 598 % идеални части от общите части на същата сграда и 0, 4647 % идеални части от правото на строеж върху терена. Върху покрива на сградата, в която се намира собствения на ищеца гараж № 1, е изграден басейн, достъпът до който се осъществява чрез врата. Комплексът, в който са изградени жилищната сграда, гаражите и басейна, е жилищен комплекс от затворен тип – обособен е като отделен урегулирн поземлен имот, в който са построени сгради (обекти) в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците на жилища, вкл. и басейна, който е обща част на жилищния комплекс. От придобиването на жилището и гаража през 2013 год. до лятото на 2019 год. ищецът, в качеството си на собственик на жилище и гараж в комплекса, необезпокоявано е ползвал басейна. През месец юни 2019 год. узнал от свой съсед, че вратата към басейна е заключена, което препятства достъпа на ищеца до басейна; поставени са и забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество. Твърди, че през 2015 год. собственикът на земята (ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Б.) върху която е изграден жилищният комплекс „Фортуна кейп 4“ – е прехвърлил поземления имот, заедно с всички подобрения и приращения, включително и паркинг и басейн, на „Фам билдинг“ ООД, а последното от своя страна с договор за продажба по нот. акт № 150/2019 год. на ВнН е прехвърлило на ответното дружество описания поземлен имот, заедно с всички подобрения и приращения в него, включително паркинг и басейн. Ищецът счита, че в качеството си на собственик на самостоятелни обекти, изградени в поземления обект с идентификатор *** по КК на гр. Б. е собственик и на идеални части от басейна, тъй като басейнът е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. С извършения нот. акт № 150/2019 год. на ВнН, материализиращ транслативната сделка, ответното дружество оспорва собствеността на ищеца върху басейна, който е обща част към притежаваните от ищеца обекти в жилищния комплекс „Фортуна кейп 4“ гр. Б., Варненска област. Чрез заключването на вратата, водеща към басейна, от която ищецът няма ключ и се препятства достъпа му до басейна и с поставянето на забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество, последното смущава и пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху притежваните от него обекти (апартамент и гараж), изградени в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Б., обща част на които е и описаният басейн.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 188/16.08.2013 год., том ІV, рег. № 7184,, дело № 617/2013 год. на нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна, на 13, 598 % ид. части от басейн, изграден в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Б., като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор *** по КК на гр. Б., Варненска област, разположен в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Б., Варненска област, с административен адрес: гр. Б., община Б., Варнеска област, местност „Г.“ ***, в качеството си на собственик на апартамент, представляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Б., изграден в жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр. Б., към която жилищна сграда басейнът е обща част; 2) за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които ограничава достъпа на ищеца до гореописания басейн, като осигури на ищеца свободен 3 достъп до басейна, както и да премахне поставените забранителни табели и табелите, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Фортуна кейп 4 и 5 и Г.“ ООД, със седалище гр. Б., Варненска област, оспорва предявените искове, счита, че са неоснователни.
Не оспорва, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба апартамент и гараж, изградени в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Б., Варненска област.
Твърди, че правото на собственост на ищеца върху апратамента и гаража никога не е било оспорвано от ответното дружество, нито упражняването на това право от ищеца е било смущавано или ограничавано от ответника. Ищецът е суперфициарен собственик на апартамент и гараж, находящи се в изградените в терена сгради (жилищна сграда и сграда с гаражи), не е собственик на земята, върху която са построени и може да ползва земята съобразно нормата на чл. 64 ЗС.Твърди, че басейнът не е обща част към нито една от изградените в поземления имот сгради (жилищна сграда и сграда с гаражи), а е собственост на собственика на земята, тъй като за използването на сградите по предназначение, респ. за използването на обектите в сградите по предназначение, не са необходими басейн или други подобрения. Навежда още, че въз основа на сключени договори по чл. 2 ЗУЕС между етажните собственици и инвеститора, който е предходният собственик на дворното място, ползването на басейна е извършвано срещу заплащане и при задължение да се спазват санитарно-хигиенните правила и норми. Именно въз основа на тези индивидуални договори, на ищеца е предоставен и ключ за вратата, осигуряваща достъпа до басейна, който ключ се намира в негово (на ищеца) държане. Твърди също, че за времето от месец юни 2019г. до настоящия момент, ищецът не е посещавал собствените си обекти и не е бил възпрепятстван да ползва басейна. Неговата дъщеря и внуци са пребивавали в имота и са ползвали и басейна. Оспорва да са поставяни забранителни табели, както и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.