Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2072 от 21.10.2019, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4009/2019
Вид
Решение № 2072
Подписан
21.10.2019
В сила
16.03.2020
Състав
ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда
  • чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р

Е Ш Е Н И Е

№..... гр. Плевен,21.10.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ІI ри гр.състав, в публичното заседание двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря Наталия Николова като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 4009 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувана по искова молба подадена от Л.В. *** против ОД на МВР, в която се твърди, че работи на длъжност мл. инспектор група ООР към ***. Твърди се, че осъществява трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на смени дневна и нощна от 22.00-06.00ч. с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбите на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че за периода от 01.05.2016-30.05.2017г. е положил общо 2936 часа нощен труд. Твърди се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период от 10 април 2016г.- 31.03.2019г е действала Наредба

№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Или за процесния период от 01.05.2016г.- 30.05.2019г. е положил 2936 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на 3355 часа или извънреден труд 420 часа.Твърди се, че сумата , която се дължи е 2520лв. Претендира се и и лихва за забава в размер на 450лв. за периода 01.05.2016г.-30.05.2019г. Предвид изложеното по-горе моли да се постанови решение, с което да осъди ответника ОДМВР-Плевен да му заплати, както следва: на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 2520лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.05.2016-30.05.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 450лв. представляваща мораторна лихва, за периода от 01.05.2016год.до 30.05.2019г. Ищецът е направил изменение на предявените искове, като иска с правно основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР да се счита предявен за сумата 2600,28 лв и по чл.86 от ЗЗД за сумата 320,15 лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.

Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за процесния период. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер, и моли съда да ги отхвърли.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и възраженията н,а страните, констатира следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 86 от ЗЗД.

По делото не е спорно, че между страните ищецът е работил при ответника за процесния период 01 май 2016г.-30.05.2019г., на длъжност „***“ към ***. Не се спори между страните, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от ЗВМР и за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.

9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период, обхващащ времето от 01.05.2016 -30.05.2019г. са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период. След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г. В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-не-благоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период.

Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за периода 17.06.2016 -30.05.2019г. вкл. ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 2714 часа.

При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 3102,102 часа, като за разликата 388,102 е изчислено брутно трудово възнаграждение в размер на

2600,28лв, изчислено със средна ставка 6,70 лв, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки работен месец.

По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Съдът приема, че за периода 01.05.2016г.- 16.06.2016г. ответникът е направил възражение за давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 б. „а“ от ЗЗД вземанията за трудово възнаграждение се погасяват с тригодишна давност.Исковата молба е подадена на 17.06.2019г., поради което за периода 01.05.2016г.- 17.06.2016г. предявения иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.В последното съдебно заседание ответникът е направил възражение, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 „г“ от НРВПО обнародвана в ДВ бр. 41/2017г. В посочената разпоредба /чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган - Инспекция по труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в извънреден труд, той следва да бъде заплатен от работодателя.