Определение № 402 от 14.05.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 223/2025
- Вид
- Определение № 402
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 14.05.2025
- Състав
- Теодора Матева Нейчева, Атанас Дечков Христов, Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402 гр. Разград, 14.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора М. Нейчева
Членове:
Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253300500223 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 в.в. с чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 1215/14.04.2025г. по частно гражданско дело № 20253330100626 по описа за 2025 година на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу С. Е. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с настоящ адрес: с. *******, общ. **********, ул. ***** № 3, за следните суми, посочени като дължими по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № ********* и Приложение № CARD-********: 836,91 лв. (осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляващи главница за периода от 07.09.2019 г. до 07.06.2021 г. ведно със законната лихва считано от 31.03.2025 г.; обезщетение за забава в размер на 236,05 лв. (двеста тридесет и шест лева и 05 стотинки), начислено за периода от 08.06.2021 г. до 31.03.2025 г. и за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.
Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика – Определение № 38 от 16.01.2020 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 938/2019 г., Определение № 269093 от 21.05.2021 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1300/2021 г., Определение № 260780 от 24.03.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 790/2021 г., Определение от 21.01.2020 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 19/2020 г., Определение от № 11696 от 05.10.2023 г. по частно гражданско дело № 20231100510866 по описа за 2023 на СГС, Определение No 12852 от 26.10.2023 г. по въззивно частно гражданско дело No 20231100510598 по описа за 2023 на СГС, Определение № 1688 от 10.07.2023 1 г. на ОС - Пловдив по в.ч.гр.д. № 1729/2023 г., Определение № 327 от 12.05.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 216/2022 г., Определение № 2153 от 6.06.2023 г. на ОС - Варна по в.ч.гр.д. № 1003/2023 г., Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС - Сливен по в.ч.гр.д. № 480/2022 г., Определение № 699 от 1.09.2022 г. на ОС - Шумен по в.ч.гр.д. № 326/2022 г. и др.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:
Искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против С. Е. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
*******, общ. **********, ул. ***** № 3, за следните суми, посочени като дължими по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX-******* и Приложение № CARD-********: 836,91 лв. (осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляващи главница за периода от 07.09.2019 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва считано от 31.03.2025 г.; обезщетение за забава в размер на 236,05 лв. (двеста тридесет и шест лева и 05 стотинки), начислено за периода от 08.06.2021 г. до 31.03.2025 г.
Постъпилото заявление от "Агенция за събиране на вземания”ЕАД съдът е намерил за нередовно и с разпореждане № 1080/2.04.2025г. е дал на заявителя тридневен срок, в който да поясни обстоятелствата, на които се основава искането: извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.
Констатираните нередовности не са отстранени в дадения на страната тридневен срок, а с молба заявителят е изразил несъгласие с дадените указания.
С обжалваното разпореждане районният съд е констатирал неизпълнението на указанията, обоснована вероятност за недействителност на договора за потребителски кредит, предвид неравноправни клаузи и такива, противоречащи на закона, както и че неяснотата относно извършени частични плащания поставя в невъзможност съда да определи дали заявлението е изцяло или частично неоснователно. Предвид неизпълнението на дадените указания, касаещи редовността на заявлението, съдът го е отхвърлил в цялост.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се поставя началото на исковото производство, ако такова бъде развито – чл.422 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 в.в. с чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба, трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава 2 искът. В случая липсва конкретизация относно извършените от длъжника плащания по договора – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. Задължение на заповедния съд е да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи и на клаузи, противоречащи на закона и добрите нрави, съгл. чл.411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК, която преценка би могла да доведе до редукция на дължимото вземане и уважаване на заявлението в една част. Непрецизирането на обстоятелствата относно претендираните вземания обаче е пречка за подобна преценка.
Дадените от районния съд указания за отстраняване на нередовностите в заявлението са законосъобразни. Неизпълнението им влече като последица отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 378 от 12.05.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500227 по описа за 2025 година, Определение № 64 от 22.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500041 по описа за 2025 година, Определение № 126 от 04.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500066 по описа за 2025 година, Определение № 629 от 03.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500455 по описа за 2024 година, Определение № 635 от 05.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500452 по описа за 2024 година, Определение № 630 от 03.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500453 по описа за 2024 година.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1215/14.04.2025г. по частно гражданско дело № 20253330100626 по описа за 2025 година на Разградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3