Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.11.2019, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
1165/2019
Подписан
07.11.2019
В сила
07.11.2019

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 861

07.11.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор: Николай Гугушев като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1165 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д.Д., гражданин на А., с посочен по делото адрес: гр.Х., ж.к.„Д.“ №***, РПЦ Х., против Решение №УПХ 463/30.09.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените в акта съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Решението било постановено при наличие на мотиви, относими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Оспорващият посочва, че изложил подробно своята история пред административния орган, но последният неправилно приел, че не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, въпреки, че чужденецът изцяло попадал в текста на чл.9, ал.2 и случаят му следвало да бъде разгледан в контекста на лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Въпреки направените съответни действия от ДАБ, принадлежността му към уязвима група не била установена, съгласно механизма на установяване по чл.61, ал.2, ал.5 и ал.6. Оспорващият считал, че изцяло попада в обхвата на лице от особено уязвима група, определена съгласно легалната дефиниция на параграф 1, т.17 в частност, т.3 (в съответствие с легалната дефиниция на параграф 1, т.36 от Закона за здравето) и т.К от ДР на ЗУБ. Заплахата от талибаните била насочена лично срещу него и последствията от това били две години престой на легло и тежка телесна повреда, изразяваща се в пълна загуба на зрението на дясното му око и сериозно увреждане на лявото му око, за което сочи, че представя доказателства. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегвана, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, се страхувал за живота си. Нямал друг избор, освен да избяга от А., защото щял да пострада. Не искал и не можел да се завърне в А., поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Както заявил и пред ДАБ, причината да избяга от А. била заплахата за неговия живот и свобода, породена от непрекъснатите заплахи от страна на талибаните и влошаващата се икономическа обстановка с всеки изминал ден. Не отговаряли на истината описаните мотиви в административния акт, че не бил заявявал заплаха за живота си. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид при издаването на обжалвания акт. В този смисъл изводът за липса на основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обосноваващи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.

Евентуалното завръщане на жалбоподателя в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Ето защо оспорващият считал, че спрямо него са налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното разселване в случая не било приложимо, тъй като не било препоръчвано от ВКБООН, защото защитата от страна на племето и семейството била ограничена до областите, в които съществували фамилни и племенни връзки. Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, в които липсвали такива връзки, включително в урбанизираните части на страната. Твърди се още, че за търсещия закрила бил налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и същият не можел да се завърне в А., поради изложените обстоятелства. За незаконосъобразен се възприема извода на органа относно неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Отбелязва се, че решението било издадено въз основа на официалната справка на ДАБ за актуалното положение в А., в мотивите на решението обаче не били обсъдени никакви източници на информация, с изключение на тези от официалната справка. Административният орган изобщо не взел предвид последните Насоките на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018 г. (Насоки на ВКБООН). Твърди се, че според актуалното издание на насоките на ВКБООН, А. понастоящем се намирал в състояние на вътрешен военен конфликт, за което било налице основание за получаване на международна закрила от А. граждани, напуснали страната си. Липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в К. от 18.08.2019 г. и значителния брой загинали и ранени цивилни лица. В жалбата се прави обобщен извод, че макар в страната да нямало наличие на „въоръжен конфликт“ в тълкувания от органа смисъл, бил налице „конфликт“, който в значителна степен засягал именно цивилните лица, като той не бил ситуиран само в една област на А. и не било възможно контролирането му от официалните власти.

Предвид последното се счита, че ситуацията можела да бъде определена като безогледна по своите последици, доколкото информацията за обстановката в А. в месеците преди и след решението на органа, сочела наличие на непрекъснати самоубийствени атентати, при които основно загивали цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната информация. Ситуацията в страната достигала степен на безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на хуманитарен статут. Сочи се, че органът допуснал съществено нарушение, като не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело до неправилно приложение на материалния закон.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът,

Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира обжалвания административен акт за законосъобразен, съответно оспорването му за неоснователно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР под вх.№105400-1099/02.09.2019 г. и подадена чрез РПЦ – Х. под вх.№1089/16.09.2019 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 15251/16.09.2019 г., Д.Д., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 15251/16.09.2019 г., като Д.Д., гражданство А., етническа принадлежност ****, роден на *** г., в А., пр.Н., общ.С., с.Х., професия *****, образование – ****, религия *****, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрата на чужденеца, всички намиращи се в А..

Под рег.№УП 15251/20.09.2019 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д.Д. с ЛНЧ **********.

С Решение №УПХ

463/30.09.2019 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Д.Д..

На 02.10.2019 г. решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 03.10.2019 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД

05-421/08.06.2017 г. на Председателя на ДАБ, с която В. Ж. И., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Х., е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на Д.Д. е извършена на 16.09.2019 г. и към датата на издаване на процесното решение – 30.09.2019 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения, както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Излагането на подробни съображения относно хипотезите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, не прави решението немотивирано, нито мотивите му – противоречиви.

Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила. Съдът не установи наличие на твърдяното в жалбата съществено нарушение, поради неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което приема същото за неоснователно.