Решение № 695 от 01.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500995 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.

Образувано е по постъпили въззивна и частна жалби, депозирани от П. И. П..

С въззивната жалба П. И. П., чрез пълномощника си адв. С. К., обжалва решение № 466/03.02.2026 г., постановено по гражданско дело №6005/2025 г. на ПдРС, ІІ бр. състав, с което е изменен размерът на издръжката, постановена с решение №3821/18.09.2022 г. по гр.д. №13443/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, която П. И. П. се е задължил да заплаща на детето си И. П. П. чрез неговата майка и законен представител Ж.

К. С., като я е увеличил от 300 лева месечно на 230.08 евро месечно, считано от 31.03.2025 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане; изменен е размерът на издръжката, постановена с решение №3821/18.09.2022 г. по гр.д. № 13443/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, която П. И. П. се е задължил да заплаща на детето си К. П. П. чрез неговата майка и законен представител Ж. К. С., като е увеличен от 250 лева месечно на 204.52 евро месечно, считано от 31.03.2025 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със 1 законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за издръжките на двете деца и е осъден П. И. П. да заплати по сметка на ПдРС държавна такса върху увеличението в общ размер 65.65 евро.

Навеждат се от жалбоподателя доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се неправилна преценка на доказателствата и липса на мотиви. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят може да реализира доходи от 3000-4000 лева и получава наем, като се е позовал на твърденията на ищцата и показанията на нейна родственица. Твърди, че определения размер на издръжката надвишава доказания доход на ответника. Не са обсъдени разходите му, няма баланс между възможностите на двамата родители. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се определи издръжка в размер на 160 евро месечно за К. П. П. и 180 евро месечно за И. П. П., евентуално - издръжката да се намали съобразно размера на доказаните доходи. Да се отмени допуснатото предварително изпълнение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Претендират се разноски в размер на 350 евро. Акцентира се на разходите на децата, сумите, които майката заплаща на бащата за семейното жилище и възможностите на бащата. Излагат се подробни съображения във връзка с наведените във въззивната жалба доводи. Твърди се заплащане на наем от 145 лв. от С. на жалбоподателя.

По делото е налична молба от жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение.

Срещу същата е постъпил отговор от въззиваемите, че нормата има императивен характер и молбата следва да се остави без уважение.

С депозираната частна жалба въззивникът атакува определение №2167 от 19.02.2026 г., постановено по гр. дело №6005/2025 г. на ПдРС, с което е осъден П. И. П. да заплати на Ж. К. С. сумата от 373.24 евро разноски по делото за адвокатски хонорар съразмерно с уважената част от исковете.

Счита определението за немотивирано. Не са обсъдени доводите на жалбоподателя. Иска отмяна на атакувания акт и постановяване на ново определение, с което да се остави без уважение молбата за присъждане на разноски, евентуално - да се отмени определението и делото да се върне на ПдРС за ново произнасяне. Отново при условията на евентуалност - да се измени определението, като се намали размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение да се потвърди. Твърди 2 се, че договорът за правна защита и съдействие е приложен на лист 16 от първоинстанционното дело. Отбелязано е и плащане на сумата от 800 лева.

Излагат се съображения, че сумата не е прекомерна, тъй като са предявени два иска. Касае се за допълване на решението, а не за изменението му, като се позовава на съдебна практика. Постъпило е и допълнение към отговора на частната жалба, като се претендират допълнителни разноски в размер на 686 евро, освен сумата от 345 евро.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на съдебния акт.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивния съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, предявена от Ж. К. С., в качеството на законен представител на малолетните деца И. и К.

П.и, срещу П. И. П. за изменение на присъдената с решение №3821/18.09.2022 г. по гр.д. №13443/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд издръжка от 300 лева на 500 лева месечно за детето И. и от 250 лева на 400 лева месечно за детето К., считано от завеждане на иска, ведно със законните последици.

Твърди се, че от влизане в сила на предходното решение нуждите на двете деца от учебни пособия, храна и облекло са се увеличили. И. е на * години, ученичка в * клас в Пловдив, а К. посещава детска градина за последна година в Пловдив. Майката дава на И. по 10 лева джобни на ден.

Сметката за телефон е 30 лева месечно. Предстои кандидатстване на детето в гимназии след * клас. Посещава частни уроци по математика, за които майката заплаща по 240 лева месечно, както и на курс по НВО по математика с такса от 110 лева месечно. Ходи и на уроци по български език с месечна 3 такса от 107.26 лева, или годишна такава – 1287 лева, платима на три равни вноски. За подготовка на учебната година за пособия и облекло майката платила общо 600 лева. Храна, дрехи и обувки извън училище стрували още 200 лева месечно. Детето имало нужда и от ортодонтско лечение на зъбите, но майката нямала достатъчно средства и за това. К. посещавал детска градина.

От тригодишен тренирал футбол, последно във ФК „*“, за което като екипировка майката осигурявала по около 200 лева месечно. Детето ходело на ментална аритметика от 2024 г., като месечната такса е 149 лева. Спечелил състезание за това в детската градина и бил награден с грамота и медал.

Майката осигурявала и по 60 лева месечно за посещение на театри и екскурзии. Отделно били необходими и около 100 лева месечно за дрехи, обувки и храна за К.. Майката твърди, че бащата е уведомяван по вайбър за всички текущи разходи за двете деца, но не е пожелал да поеме поне половината от разходите. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника си по делото оспорва исковете по размер. Твърди, че възнаграждението му не е достатъчно, за да удовлетвори исковата претенция. Според него не е настъпила трайна промяна в нуждите на двете деца с оглед краткия период от постановяване на досегашното решение за издръжка на децата. Самият той имал големи месечни разходи по изплащане на задължения и консумативи. Ответникът водил и съдебно дело за намаляване на размера на досегашните издръжки за децата, като искът по него е отхвърлен от съда с влязло в сила решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е баща на децата И. и К..

С влязло в сила на 18.09.2023 г. решение №3821/18.09.2022 г. по гр.д. №13443/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд е одобрено споразумение между родителите, като бащата се е съгласил да плаща издръжка на И. по 300 лева месечно, а за К. – по 250 лева месечно, считано от 18.09.2023 г.

Според служебна бележка от ДГ „*“ – гр. Пловдив, К. П. я посещава през учебната 2024/2025 г. в * група.

К. е състезател от ПФК „*“ – Пловдив от декември 2024 г. с месечна такса от 80 лева. Закупена му е екипировка на обща стойност 190 лева. Участвал е в 2 турнира с общо 110 лева такса за двата.

Според служебна бележка от СУ „*“ – гр. Пловдив, И. е учила там през учебната 2024/2025 г. в * клас, дневна форма на обучение.

Приложено е удостоверение №691/07.08.2025 г. от СУ „*“ – гр.

Пловдив, според което И. учи там през учебната 2025/2026 г. в * клас.

С решение №2993/02.07.2024 г. по гр. дело №15447/2023 г. на Районен съд – Пловдив е отхвърлен иска на П. П. за намаляване на размера на 4 издръжките за двете деца.

Според трудов договор с „*“ ЕООД – гр. София, бащата е служител там с основно месечно възнаграждение от * лева на пълен работен ден – 8 часа.

Приложена е справка от ТД на НАП – Пловдив от 16.06.2025 г. за доходите на страните, според която майката работи в „*“ ООД – Пловдив и за периода от м. януари до март 2025 г. е получавала по 933 лева месечна заплата, а за април – 1077 лева. Има на свое име ½ ид. част от апартамент в гр.

Пловдив и 3 бр. МПС. Бащата П. П. работи в „*“ ЕООД – София и за периода от февруари до април 2025 г. включително е получавал по 1077 лева месечна заплата. Има на свое име идеални части от 3 недвижими имота - един в Пловдив и два в Разград, както и 3 бр. МПС.

Според приложен по делото социален доклад от Д“СП“ – Пловдив от 10.09.2025 г., основни грижи за двете деца се полагат от майката. Същата не възпрепятства контактите на двете деца с бащата и те редовно се срещали с него. Бащата вземал детето К. по два пъти месечно за по няколко часа, а с И. само обядвали понякога заедно. Тя често отказвала да се види с баща си, защото след срещите се връщала разплакана. Той се карал и я обиждал.

Бащата не вземал децата с преспиване, тъй като нямал жилище в Пловдив.

Майката и децата живеят в апартамент в Пловдив, придобит по време на брака и по думите на майката изплатен от нея. Страните имат жилищен спор за този апартамент. Жилището е добре обзаведено. За И. имало отделна детска стая, а К. спял при майка си. В хола нямало мебели, тъй като при изнасянето си бащата ги взел, както и климатика. Бащата работел като *** в Разград, като работел предимно нощно време. Водел децата в Разград през лятната ваканция. Бащата имал изградена емоционална връзка с детето К.. И. не желаела да разговаря с него и не всеки път желаела да се срещат. Бащата водил децата през лятото на море, като отказал да наеме отделно помещение за И. и тя се срамувала да спи при него и К.. Според майката, децата не били приоритет за бащата. Той самият заявява, че ежедневно се чувал с тях по телефона.

Разпечатката съдържа 47 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3eda1c1-7c23-4964-90d9-409c9acb2a8f