Определение № 453 от 18.09.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Пещера, 18.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди * година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100687 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 3255/03.07.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от К. Н. Щ., ЕГН **********, с адрес: с. Равногор, общ. Брацигово, обл.

Пазарджик, ул. „*“ № 6 против Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

Асеновград, ул. „*“ № 44, С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.

„*“ № 10, Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „*“, бл. 161, вх.

„Б“, ет. 1, ап. 1, М. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. Храбрино, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „*“ № 16 и В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „*“, бл. 161, вх. „Б“, ет. 1, ап. 1, с която са предявени пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците Е. Н. П., С. Д.

Д., Д. С. Д., М. С. К. и В. С. Д., че ищцата К. Н. Щ. е собственик на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с.

Равногор, целият с площ от 450 кв.м., находящ се в с. Равногор, общ.

Брацигово, обл. Пазарджик, ул. „*“ № 16, при граници и съседи: УПИ III-622, У П И IV-621, УПИ VIII-618 и УПИ I-619, ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда , със застроена площ от 115 кв.м. и целите едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м., на основание наследство и давностно владение, продължило повече от 30 години, считано от 01.09.1984 г.

Ищцата К. Щ. твърди, че тя и ответниците Е. П., С. Д., Д. Д., М. К. и В.

Д. са наследници на Н. Д. Щ., бивш жител на с. Равногор, починал на 02.05.1980 г. Сочи, че общият им наследодател Н. Д. Щ., който е неин баща, през 1955 г. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с.

Равногор, целият с площ от 450 кв.м., находящ се в с. Равногор, общ.

1

Брацигово, ул. „*“ № 16, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и УПИ I-619, ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 115 кв.м. и целите едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м. Останалата 1/2 идеална част от поземления имот, заедно с 1/2 идеална част от построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, били собственост на чичо й И.

Д. Щ., а понастоящем на неговата дъщеря С.И Щ.. Ищцата излага, че баща й не разполагал с документ за собственост на процесния имот. Твърди, че през 1984 г., след като бракът й бил прекратен, се прибрала в с. Равногор и останала да живее постоянно в процесния недвижим имот заедно с майка си, за която полагала грижи до смъртта й. Докато бил жив баща й също ходела често в имота в с. Равногор, грижила се за двамата си родители и им помагала за поддръжката на имота и сградите в него. Твърди, че приживе родителите й уведомили сестрите й, че процесният поземлен имот и сградите в него ще останат в собственост на ищцата, тъй като тя полага грижи за тях. Ищцата със свои средства извършила много подобрения в имота и сградите в него. Сочи, че докато били живи родителите й, сестрите й идвали от време на време на гости, за да ги видят, но никога не са владели и ползвали имота и сградите в него.

Ищцата твърди, че от 01.09.1984 г. до настоящия момент, владее и ползва имота и сградите, построени в него, явно, постоянно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Изтъква, че през този период тя е заплащала всички данъци и такси битови отпадъци на имота, както и че със свои средства е извършвала всички ремонтни дейности и поддръжката на двора и сградите в него. Твърди, че ответниците знаят, че имотът и сградите в него са собственост на ищцата, че те не разполагат с ключ за имота и сградите в него, както и че от 1984 г. до настоящия момент никой от ответниците не е владял или ползвал имота и сградите в него, нито е предявявал някакви претенции относно тях. Поддържа, че всички съседи и жители на с. Равногор знаят, че имотът и сградите в него, са собственост на ищцата.

Сочи, че в началото на 2023 г. решила да се снабди с документ за собственост на имота – нотариален акт за придобиване право на собственост върху имота и разположените в него сгради по обстоятелствена проверка, въз основа на наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години.

След консултация с нотариус разбрала, че за да й бъде издаден нотариален акт за собственост на имота е необходимо всички наследници на баща й да подпишат декларации, че нямат претенции относно имота и построените в него сгради. След проведен разговор с ответниците Е. П. и С. Д. първоначално двете заявили, че нямат претенции относно имота и сградите в него, но ще подпишат исканите декларации при условие ищцата веднага, след като се снабди с нотариален акт за собственост на имота, да го прехвърли на сина си. Впоследствие ответниците Е. П. и С. Д. отказали да подпишат декларация, че признават правото на собственост на ищцата върху процесния 2 имот и сградите в него и нямат претенции към тях. Останалите ответници Д.

Д., М. К. и В. Д. подписали нотариално заверени декларации, в които заявили, че нямат никакви претенции към гореописания недвижим имот и сградите в него, тъй като същите са собственост на ищцата на основание давностно владение.

Ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

С молба с вх. № 3426/12.07.2023 г., подадена от ищцата К. Н. Щ., чрез адв. Е. А.-Василева, преди изпращане на препис от исковата молба за отговор на ответниците, ищцата е заявила, че оттегля исковата претенция спрямо ответниците Д. С. Д., М. С. К. и В. С. Д. и моли производството по делото по отношение на тези ответници да бъде прекратено.

С влязло в законна сила Определение № 353/12.07.2023 г. по гр.д. № 687/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера производството по настоящото гражданско дело е прекратено по отношение на исковете чл.

124 от ГПК, предявени от ищцата К. Н. Щ., против ответниците Д. С. Д., М.

С. К. и В. С. Д., поради оттегляне на исковете.

Производството е продължило да се води по исковете с правно основание по чл. 124 от ГПК на К. Н. Щ. против Е. Н. П. и С. Д. Д..

Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответниците Е. П. и С.

Д..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е. П. и С. Д., в който намират предявените искове за недопустими и неоснователни. Сочат, че действително, те и ищцата са наследници на Н. Д. Щ., бивш жител на с. Равногор, починал на 02.05.1980 г., както и че същият е бил собственик на недвижимия имот, описан в исковата молба, за който не е притежавал документ за собственост. Излагат, че действително останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот и 1/2 идеална част от построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда са били собственост на И. Д. Щ., брат на общия им наследодател Н. Д. Щ., като понастоящем са собственост на дъщерята на последния – С.И Щ..

Ответниците Е. П. и С. Д. отричат ищцата да е живяла в процесния имот от 1984 г. постоянно. Сочат, че професията й на детска учителка често я отвеждала в различни краища на страната, доста отдалечени от с. Равногор, където тя оставала да живее и работи през цялата учебна година. Твърдят, че общият им наследодател Н. Щ. и съпругата му С. Щ. били здрави и приживе сами се грижили за себе си и за имота, в който живели. Двамата имали нужда от чужда помощ едва в края на жизнения си път и то не за дълго време – Н.

Щ. за около месец и С. Щ. за кратко време, тъй като не могла да се възстанови след оперативното лечение, наложило се в резултат на фрактура на тазобедрената й става. Ответницата Е. П. твърди, че тя осигурила средствата в размер на 1000,00 лв., необходими за операцията на майка й С.

Щ..

3

Ответниците Е. П. и С. Д. твърдят, че Н. Щ. и С. Щ. не са ги уведомявали приживе нито устно, нито писмено, че процесният недвижим имот, заедно с построените в него сгради, ще останат в собственост на ищцата в отплата на грижите, които тя е полагала за тях. Напротив родителите им неведнъж заявявали, че процесният имот след смъртта им ще остане на всички наследници. Дори майка им С. Щ. казвала на ответницата Е.

П. да отстоява до край правата си върху имота и да не ги отстъпва на ищцата.

Ответницата Е. П. поддържа, че голяма част от подобренията в процесния имот са извършени през годините от нея и съпруга й. Те закупили и докарали със собствен транспорт в имота голяма част от материалите, необходими за построяването на едноетажната масивна сграда с площ от 22,00 кв.м. и на едноетажната масивна сграда с площ от 4,00 кв.м.

Електрическата инсталация на тези сгради била изпълнена от съпруга й.

Всичко това те правили с ясното съзнание, че поддържат и облагородяват един съсобствен имот. Нито за миг не си помислили, че помагат на ищцата да поддържа един имот, който е само неин.

Ответниците Е. П. и С. Д. сочат, че докато били живи Н. Щ. и С. Щ. обитавали процесния имот, а след смъртта им те посещавали имота периодично, веднъж на няколко месеца. Излагат, че независимо, че към настоящия момент ищцата живее в имота, то тя не ползва имота постоянно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано, считано от 01.09.1984 г., както твърди в исковата молба. Сочат, че когато регулярно през годината посещават имота остават да нощуват в него и ползват по предназначение построените в него сгради. Твърдят, че владеят и ползват имота като техен съсобствен, оставен им в наследство от родителите им, както и че са заплащали и продължават да плащат данъци за имота. Заявяват, че за тях, за ищцата, а и за цяло с. Равногор, имотът е съсобствен между страните. Акцентират, че никога по никакъв начин ищцата не е демонстрирала пред тях или пред другите жители на с. Равногор, че счита процесния имот за свой собствен и не е отблъсквала владението на ответниците по отношение на процесния имот.

Поддържат, че през 2023 г. ищцата се свързала с тях по телефона, след което посетила дома на ответницата С. Д., като оставила изготвени декларации и помолила ответниците да ги подпишат и заверят нотариално.

След като прочели декларациите и след консултация с адвокат ответниците разбрали, че ищцата иска да се снабди с нотариален акт за собственост върху целия процесен имот в техен ущърб. Затова отказали да подпишат декларациите. Скоро след това синът на ищцата се свързал по телефона с ответницата Е. П. и я попитал дали ще подпише оставената й декларация.

Същата заявила, че няма да я подпише и не се отказва от дела си от бащиния си имот. В отговор синът на ищцата попитал ответницата Е. П. каква е цената, за която е склонна да продаде на ищцата своя дял от имота, тъй като тя иска да го закупи. Ответницата Е. П. заявила, че предвид задкулисното поведение на ищцата, не е склонна да й продаде своята част от имота за каквато и да е сума.

4

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. Д. депозира допълнение на отговора на исковата молба, с което представя писмени доказателства.

Ответниците Е. П. и С. Д. молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажират писмени доказателства. Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.

СЪДЪТ при преценка на заявените в исковата молба фактически твърдения намира, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: