Решение № 2547 от 04.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2547 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №

20243110103126 по описа за 2024 година

Исковата молба е предявена от Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № ***, служебен адрес: ***, тел:***, email: *** срещу „К.

К. М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л.

О.. Ищцата претендирана от съда да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „К. К. М.* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л. О. Т., сумата в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща такса за оценка на риска, предвидена в Договор № 400003972 за потребителски кредит тип „К. У." от 30.05.2022 г., тъй като клаузата противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

На 30.05.2022 г. между ищцата Т. Р. Г. ЕГН ********** и „К. К. М." ЕАД, ЕИК~***Гсъс седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л. О. Т. се сключва Договор № 400003972 за потребителски кредит тип „К. У.". По силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на Т. Р. Г., която се задължава да върне предоставената сума в срок до 30.05.2023 г. на 12 месечни вноски, при лихвен процент от 23,88 % и годишен процент на разходите 49,98 %. В Договор № 400003972 за потребителски кредит тип „К.

У." от 30.05.2022 г. е предвидена такса за оценка на риска в размер на 150 лв. Посочено е тази такса да се финансира от Кредитора и да се възстановява от Кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно Погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита.

Съгласно погасителния план към Договор № 400003972 за потребителски кредит тип „К. У.“ от 30.05.2022 г., първата погасителна вноска е с падеж 30.06.2022 г., а последната под номер 12 с падеж 30.05.2023 г.. Размерът и падежа на всяка погасителна вноска е както следва:

1.

30.06.2022 г. - вноска в размер на 39,88 лв.,

2.

30.07.2022 г. - вноска в размер на 38,57 лв.,

1

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

30.08.2022 г. - вноска в размер на 38,74 лв.,

30.09.2022 г. - вноска в размер на 38,19 лв.,

30.10.2022 г. - вноска в размер на 36,93 лв.,

30.11.2022 г. - вноска в размер на 37,09 лв.,

30.12.2022 г. - вноска в размер на 35,87 лв.,

30.01.2023 г. - вноска в размер на 36,03 лв.,

30.02.2023 г. - вноска в размер на 34,17 лв.,

30.03.2023 г. - вноска в размер на 34,34 лв.,

30.04.2023 г. - вноска в размер на 34,50 лв.,

30.05.2023 г. - вноска в размер на 999,64 лв.

В погасителния план, не е посочено каква част от вноската включва главницата и каква част възнаградителната лихвата.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор № 400003972 за потребителски кредит тип „К. У.“ от 30.05.2022 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./.

Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.

289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай считаме, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на Т. Р. Г. е вменено задължение за заплащане на такса за оценка на риска.

Счита, че по отношение на сключения между Т. Р. Г. и „К. К. М." ЕАД Договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В Договор № 400003972 за потребителски кредит тип „К. У." от 30.05.2022 г. е посочено, че Т. Р. Г. дължи еднократно заплащане на такса за оценка на риска, която се поема от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно Погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита. В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже 2 сключването на договора изобщо или в искания размер на заема.

В настоящия случай, счита, че не е приложима нормата на чл.10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Претендираната сума за такса за оценка на риска в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/ цели недължима облага на кредитора с оглед предоставената в заем сума.

Следва да се отбележи, че Законът за защита на потребителите в чл. 143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, счита, че няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор.

Така уговорена такса за оценка на риска, всъщност води до допълнително вземане на Кредитора, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и води до скрито оскъпяване на кредита, поради което се явява неравноправна и недействителна, както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл. 16 от ЗПК и неоснователно обогатяване на кредитодателя.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Предвид гореизложеното, счита, че Т. Р. Г. не дължи заплащане на такса за оценка на риска в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, тъй като клаузата за такса за оценка на риска, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

От друга страна в Договор № 400003972 за потребителски кредит тип „К. У.“ от 30.05.2022 г., липсва съществен императивно предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК реквизит, а именно: липсва начинът на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Видно от договора в ГПР не е включен разхода - такса за оценка на риска. Ако този разход беше включен, ГПР ще надхвърли определеният в член 19, ал. 4 ЗПК, според който максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за 3 нищожни.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид гореизложеното считаме, че не е изпълнено изискването на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.10, т.11 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.