Решение № 740 от 21.01.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 740

Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИАНА ШОТЕВА

Членове:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора МАРИН НИКОЛОВ ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА канд № 20257180702621 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Г. Д. от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба предявена от И. В. М., [ЕГН] от [населено място], ***, чрез пълномощника си адвокат Н. Б. М., против Решение № 1132 от 04.10.2025г. на Пловдивски районен съд, XVI наказателен състав, постановено по а.н.дело № 20255330200597 по описа на същия съд за 2025 г., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 10057228 на ОД на МВР [населено място], с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Твърденията са, че относно процесния МПС автобус „Мерцедес О 530“ заснетата скорост не съвпада със скоростта от представената GPS система на процесния автобус и в този смисъл техническото средство АТСС „CELERITAS MVD 2020“ не е отчело точно скоростта. Поддържа се също така, че в заснетия участък от пътя се е движело и друго МПС и е по - логично АТСС да не е заснело скоростта на процесното МПС, а на друго МПС - движещия се преди него автомобил. В този смисъл касационния жалбоподател поддържа, че заснетото изображение за движението на МПС не доказва извършване на нарушението, като същото не кореспондира и с останалите доказателства по делото.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения ЕФ да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. М. в писмено становище, приложено по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА на посочените в нея касационни основания.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от И. В. М., [ЕГН], против Електронен фиш серия К № 10057228 на ОД на МВР [населено място], с който на М., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 18.11.2024г. в 12:37 часа, в [населено място], бул. България номер 228 в посока от Изток към Запад, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с техническо средство АТСС „CELERITAS MVD 2020“ № 000355ВВ, движението на МПС „Мерцедес О 530“, с рег. № [рег. номер], със скорост от 85 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 35 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето И. В. М., който е бил водач на МПС, след представена декларация по чл.189, ал.4 от ЗДв.П от законен представител на „Меритранс 2017“ ЕООД, на чието име е регистрирано процесното МПС и след издаден на негово име ЕФ серия К № 10037670 от 18.11.2024г., който е бил анулиран.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол за проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024г. на техническо средство за контрол и Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-28960/18.11.2024 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че в случая е налице нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П, установено с автоматизирано техническо средство, отговарящо на метрологичните изисквания, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Констатирано е, че в съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) е съставен протокол за използване на АТСС, придружен със снимка на техническото средство установило нарушението.

В заключение, решаващият съд е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При това положение процесният ЕФ е потвърден с оспореното в настоящото производство решение на ПРС.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационната жалба са идентични с тези наведени пред районния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне и препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният електронен фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани съответните доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържанието на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола ([населено място], б***), посока на движение на контролираното МПС (От Изток към Запад), ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен).

Все в тази насока, във връзка с възраженията на касационния жалбоподател, следва да се констатира още, че от представената към ЕФ снимка еднозначно и недвусмислено се установява кое моторно превозно средство е засечено с автоматизираното техническо средство. Самата снимка е достатъчно ясна и позволява недвусмислена индивидуализация на заснетото МПС – марка и регистрационен номер. В същото време тя (разглежданата снимка) съдържа всички останали метаданни характеризиращи нарушението (GPS координати, посока на движение, дата и час на нарушението, разстояние, установена скорост на движение на МПС с техническото средство).

Ето защо, според настоящия съдебен състав коментираната снимка е годно доказателствено средство по смисъл на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото обосновава несъмнен извод за осъществен от жалбоподателя състав на административно нарушение. Изводите на първоинстанционният съд в тази насока се основават на изключително детайлна и прецизна оценка на доказателстевата съвкупност и се споделят и от настоящата инстанция.

В обсъждания контекст обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил и възражението на жалбоподателя, поддържано и пред настоящата инстанция, че установената скорост на движение на МПС, не съвпада със скоростта на GPS системата на автомобила, съставляващ автобус за обществен градски транспорт. Не съществува никакво основание да се приеме, че използваното АТТС „CELERITAS MVD 2020“ № 000355ВВ (което е от одобрен тип и е преминало годишен технически преглед, който показва годността на техническото средство), не е измерило точно скоростта. На отчетените данни за скоростта посредством въпросното техническо средство, в никаква степен не биха могли да се противопоставят данните от представената от жалбоподателя извадка от GPS системата на процесния автомобил, доколкото въпросната справка изхожда от неидентифицирано техническо средство, без да съществуват данни за неговата годност и точност при отчитане на скоростта.

С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен – същият правилно е издаден по отношение на И. В. М., предвид приложената декларация от собственика по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, от която е видно, че водач на превозното средство е И. В. М..

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател И. В. М. е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 66,44 евро изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).