Решение № 2801 от 13.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2801 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20231100103471 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС - за признаване право на собственост върху имот – апартамент в гр.София.

Ищците Р. А. Х., А. Г. Х., и Д. П. Б. твърдят, че са придобили по давност собствеността върху апартамент № 11, със застроена площ от 172.51 кв. метра, заедно с 3.244 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и мазе № 11, находящ се в гр. София, район „Младост", ж. к ****, етаж 4, като са упражнявали владение върху имота от 18.03.1993г. до 31.05.2006г. , в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. и от 19.01.2018г. до настоящия момент.

Посочват, че през 1991г. е открита процедура по продажбата на имота по реда на НДИ /отм./, като техният наследодател Г.К.Х. е определен за купувач. През 1993г.

Г.Х. е заплатил по сметката на БОДК сумата 59800лв. за покупка на жилището и от този момент семейството му е възприело имота като тяхна собственост. След смъртта на Г.Х. ищците, съответно негова преживяла съпруга, дъщеря и внук, са продължили да владеят имота като негови собственици, заплащали са дължимите за него данъци и такси, разходите за поддръжка и ремонт. Считат, че са придобили собствеността върху имота най –късно на 1.01.2018г. Молят съда да 1 приеме за установено по отношение на ответника, че те са собственици на процесния апартамент на основание давностно владение. Претендират за разноските по делото..

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощника си, областния управител на област София, упълномощен на основание чл.32 т.4 от ГПК, оспорва иска. Твърди, че процесния имот е държавна собственост, част от ведомствения жилищен фонд на МВнР, който се управлява от бившето БОДК, и е актуван с АДС. Оспорва твърдението на ищците да са придобили правото на собственост върху имота по давност, като се позовава на законовата забрана да се придобиват по давност държавни имоти, респ.и на действалия мораториум за придобиване право на собственост върху имоти държавна и общинска собственост, продължен до 31.12.2022г. Оспорва твърдението на ищците , че са упражнявали фактическа власт върху имота несмущавано и с намерение за своене. Посочва, че жилището е било предоставено на Г.Х. и на членовете на неговото семейство под наем , като те са установили фактическа власт върху имота въз основа на облигационно правоотношение. На следващо място посочва, че процедурата за закупуване на имота не е завършена, заради установената с ПМС №127/74г. забрана за продажба или замяна на жилищни имоти, включени в основните средства на БОДК.

Посочва, че още през 2016г. е започната процедура по изземване на имота от ищците по реда на ЗДС, но и до сега те не са го напуснали. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Третото лице помагач на страната на ответника – Министерство на външните работи оспорва предявения иск с твърдения, давността за придобиване на имота не е изтекла, предвид действалия в годините мораториум за придобиване на вещи частна държавна собственост.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Няма спор по делото и от представените писмени доказателства се установява, че процеснията недвижим имот – апартамент в гр.София, съставлява жилищен обект, находящ се в сграда, държавна собственост, предоставена за стопанисване на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК).

Първоначално същият е част от ведомствения жилищен фонд към МВНР, като се управлява от бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), за което има съставен АДС № 3688/06.03.1990 г. на район „Младост“.

2

Имотът е преактуван, като е съставен АДС № 03518/11.12.2003 г., одобрен от областния управител на област София, като в графа 4 за бивш собственик на имота е посочена Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната", а в графа 9 от него - че същият е предоставен на МВнР с Постановление № 252 от 05.11.2001 г. на МС. Последният съставен акт е АДС № 08800/11.02.2015 г., одобрен от областния управител на област София, като в графа 9 от него е посочено, че същият е с предоставени права за управление на МВнР.

Със Заповед №3157 от 24.12.1987 г., Г.К.Х. и семейството му, включващо и ищците Р. Х. /съпруга/ и А. Х. /дъщеря/, е настанено в процесния апартамент.

Въз основа на молба от Г.Х. и Р. Х. е започнала процедура по закупуване на имота по реда на действалата тогава Наредба за недвижимнте имоти (НДИ) С писмо № Б-09-00-90 от 04 март 1991 г. на директора на БОДК до Общински народен съвет община „Младост“ Г.К.Х. е определен за купувач на апартамент № 11, блок 208А. Ж.К „Младост“.

На 18.03.1993 г. Г.К.Х. е превел от сметката си в Обединена Българска Банка по сметка на БОДК в ТБ София сумата от 59 800 лева за покупка па жилището.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че към м.03.1991г., имотът е обитаван от Г.Х., съпругата му Р. Х. и тяхната дъщеря – А. Х..

На 15.10.1993г. във връзка с консумативните разходи на наемателите на БОДК, директорът на БОДК уведомява домоуправителя, че процесният апартамент № 11 е продаден и не е на БОДК.

На 03.02.2011г., Р. Х. е поискала довършване на процедурата по изкупуване на жилището. В молбата си изрично е посочила, че с плащането на определената за изкупуването на имота цена обитателите в него се считат за собственици, поради което са извършвали ремонт в апартамента, на общите части на сградата и сумите за общи части са плащани от тях като собственици.

На 07.08.2012г. е отказано довършването на процедурата по покупко – продажба на жилището. Р. Х. е поканена да го освободи, с предупреждение за последиците при неизпълнение – изземване на имота. Поканата за доброволно предаване е получена лично от Р. Х. на 09.08.2012 г., видно от обратна разписка.

На 07.11.2019г. е издадена Заповед № ДС-20-00028/07.11.2019 г. на областния управител на област София за изземване на процесния имот. Заповедта е обжалвана и потвърдена с влязло в сила съдебно Решение Ко 493/20.01.2022 г., 3 постановено по адм. д. N 10299/2021 г. по описа на ВАС, 4-то отделение, с което е потвърдено Решение № 3987/17.06.2021 г., постановено по адм. д. № 11567/2020 г. по описа на АССГ. След влизане в сила на заповедта е издадено Постановление № ДС-20П-1/21.04.2022 г. на областния управител на област София за изпълнение, като няма спор, че имотът не е иззет от ищците и към датата на приключване на устните състезания имотът се намира във фактическа власт на ищците.

От показанията на свидетелите М.С. и Н.Ш., се установява, че ищците живеят в имота от 1989г. Първоначално Р. Х., съпругът й Г.Х. и дъщеря им А. Х., а след 1997г. – от датата н раждането му, и синът й Д. Б.. Свидетелите установяват, че ищците не са освобождавали имота, извършвани са ремонти в него, в т. ч. и по външната фасада – смяна на дограма и изолация, както и, че всички разходи, дължими за общите части са заплащани от ищците като собственици, не като наематели на имота.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и съответни на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги възприема изцяло.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Ищците предявяват иск за собственост, основан на придобивна давност, срещу Държавата, на който ответникът противопоставя възражение за действалия през годините, в т.ч. и през процесния период, мораториум за придобиване по давност на вещи частна държавна и общинска собственост.

С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ , бр. 31 от 1990 г. като придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост , е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност.

За вещите , частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца 4 като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г.

С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр.

18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. След влизане в сила на решението, обнародвано в ДВ бр. 18 от 04.03.2022г., т.е. от 08.03.2022г. следва да се счита за неприложима нормата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, за в бъдеще, като от 09.03.2022г. тече придобивна давност за частна държавна и общинска собственост.

В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и настоящият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на §1 ДР ЗС с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се прилага мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, 5 съдът е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права т.е. да не приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост / така Решение № 50141 от 25.04.2023г., постановено по к.гр.д.№ 3194/2021г. на ВКС, Първо ГО/.

Предвид това, макар процесния имот да е бил частна държавна собственост, върху която ищците са осъществявали фактическа власт повече от 30 години и в определен период от време да са действали норми, придобили популярност като „мораториум върху придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост“, тези норми, към настоящия момент нямат отражение върху правата им на собственост свързани със заявеното от тях придобивно основание – придобивна давност.