Решение № 167 от 27.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. П. Георгиев при участието на секретаря Велислава Ем. КараМ. в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100287 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. Ц. срещу К. М. Ц. за поставянето й под запрещение.

Ищецът твърди, че е син на ответницата, която страда от параноидна шизофрения и е зависима от чужда помощ и контрол. Твърди, че с ЕР на ТЕЛК на ответницата е била определена 95% нетрудоспособност пожизнено.

Ищецът сочи конкретните прояви, които са резултат от заболяването на ответницата - продължителна дезориентираност, отказ да провежда поддържаща медикаментозна терапия, сключване на договори с различни търговски дружества (мобилни оператори, банки, небанкови кредитни институции), без да преценява условията на договорите и тежестите, които поема, както и без намерение да изпълнява задълженията си.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени лично на ответницата. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК същата е подала два отговора, с които оспорва иска. Твърди, че няма просрочени задължения към мобилни оператори и кредитни институции; че получава пенсия за инвалидност и с нея покрива всичките си разходи; че се грижи отлично за себе си, както и че е трудово заета. Желае да върне моминското си име, тъй като семейството й след развода и конкретно бившият й съпруг Иван Панев Ц. са започнали да се държат още по- нагло и арогантно с нея. Заявява и желание, жилището да бъде прехвърлено на втория й син М. И. Ц..

В открито съдебно заседание по делото, ищецът не се явява. Представлява се от адв. Радуловска която поддържа исковата молба и от адв. М., който счита, че по делото се установява наличие на предпоставките за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Позовава се на заключението по СПЕ и на събраните писмени доказателства, както и на показанията на разпитания свидетел. Моли съда да уважи предявения иск, като постанови решение за 1 поставяне под пълно запрещение на ответницата.

В открито съдебно заседание ответницата се явява лично, но не изразява изрично становище по исковата молба.

В открито съдебно заседание пред ОС- София контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура се представлява от прокурор М., която счита, че исковата молба следва да бъде уважена, тъй като са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС - ответницата страда от психично заболяване, което се приравнява на душевна болест, и не може да разбира свойството и значението на извършеното, нито да се грижи за своите интереси. Моли съда да я постави под пълно запрещение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л. 4 от делото) се установява, че ищецът П. И. Ц. е син на ответницата К. М. Ц., т.е. е активно легитимирано лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

От приетата по делото медицинска документация (епикризи и решение на ТЕЛК) се установява, че ответницата е диагностицирана със заболяване „параноидна шизофрения“, като й е призната 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ - пожизнено.

При разпита на К. Ц. по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК същата разбира зададените въпроси и дава адекватни отговори. Контактна е и ориентирана за време, място и собствената личност. Формира причинно- следствени връзки и разпознава близките си. Демонстрира ясен мисловен процес. Осъзнава социалното и здравословното си положение, както и естеството на отношенията си с други хора. Има ясни спомени за минали събития и факти, напр. придобито образование, трудова заетост, семейно положение, конфликти с бившия й съпруг. Наясно е с източниците си на доходи, като конкретизира специфични детайли по този въпрос. Споделя за участие в правни сделки –договор с мобилен оператор, ползване на „бяла карта“.

Осъзнава необходимостта от прием на лекарства, като заявява, че ги приема редовно. Сочи подробности във връзка с проследяване на психичното й състояние. Осъзнава, че е необходимо да бъде под запрещение, като изразява желание, някой от синовете й да е неин попечител, а не чуждо лице.

От приетото по делото заключение по допуснатата СПЕ се установява, че ответницата няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания.

Боледува от параноидна шизофрения, която е хронично протичаща ендогенна психоза, представляваща същинско психично заболяване в тесния смисъл на понятието и се приравнява към продължително разстройство на съзнанието.

Вещото лице е констатирало, че заболяването на ответницата датира от около 20 години и протича с параноидно- халюцинаторна симптоматика и психотично мотивирано поведение. Ответницата била неколкократно хоспитализирана, и то – по принудителен ред. Формално осъзнава болестта си, но е некритична към поведението си, което се характеризира с недооценъчност, наивитет, трудности в съобразяването, нарушена способност за справяне със сложни житейски ситуации и прогнозиране последствията от действията. Направено е заключение, че към момента ответницата не е в състояние да се грижи за себе си, респ. не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Заболяването й е 2 с хроничен ход, понижено е нивото на социалната компетентност, снижен е волевият и оценъчен критерий. Поддържащото лечение намалява честотата на пристъпите и тежестта на рецидивите, но не може да се очаква излекуване в бъдеще, нито обратно развитие на настъпилите от заболяването когнитивни нарушения.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че става въпрос за психично заболяване – продължително разстройство на съзнанието, което би могло да се задържи на това ниво, но би могло и да се влоши, в зависимост от спазване на поддържащото лечение.

Заявява, че не може да се очаква обратно развитие на процесите, а за подобрение може да се счита задържането на това ниво или да няма изявена психотична продукция като халюцинации и налудности. Сочи, че личността на ответницата вече е променена.

Разпитан е св. М. И. Ц., син на ответницата и брат на ищеца. Заявява, че майка му живее сама в гр. С., тъй като е разведена. Сочи, че с нея често се свързват хора с недобри намерения, които предлагат сключване на договори с мобилни оператори и бързи кредити. Спомня си, че майка му била взела кредит „бяла карта“, който все още изплаща. Не знае, дали редовно приема лекарства и посещава психиатър. Не е възприемал лично случай, в които ответницата изпада в дезориентация, и не знае да е изпадала в такова състояние. Не е поемал нейни задължения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от сина на ответницата, който е активно процесуално легитимирано лице в производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК .

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие или сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че само по себе си слабоумието или заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под 3 пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които цитираните по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.

Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.

С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.

Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото.

В конкретния случай е налице необходимост от ограничаване дееспособността на ответницата К. Ц., тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че тя страда от параноидна шизофрения.

Съгласно заключението на в.л. К., това е душевна болест, която представлява същинско психично заболяване в тесния смисъл на понятието и се приравнява към продължително разстройство на съзнанието. Според вещото лице, това заболяване обуславя нарушена способност за справяне със сложни житейски ситуации, както и за съобразяване и прогнозиране последствията от действията, поради което ответницата не е в състояние да се грижи за себе си и не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Не може да се очаква излекуване в бъдеще, нито обратно развитие на състоянието й, като най- добрият възможен вариант е задържането процеса на това ниво.

Тези изводи се потвърждават частично и от разпита на ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като тя има представа за време, място и собствена личност, възприема адекватно заобикалящата я среда, и паметта й е съхранена. Същевременно, обаче, самата тя осъзнава необходимостта да 4 провежда лечение и да проследява състоянието си, както и че има нужда да бъде поставена под запрещение.