Присъда № 29 от 30.11.2023, Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към присъда №29 от 30.11.2023 година по НОХД №834/2023 година по описа на РС - Ловеч

Срещу подсъдимата Я.П.П. от град В. е било предявено обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.”а” във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за това, че на 29.01.2020 г. около 11.20ч, на първокласен път 1-4 / С. - В./, при километър 39+100, в землището на с. Голец, обл. Ловеч, с посока на движение гр.В., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес А-160“ с peг. № * **** ** собственост на П.Д.П. от гр.В., нарушила правилата за движение от Закона за движение по пътищата - чл.20 ал.1 /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/ - не е контролирала непрекъснато лек автомобил „Мерцедес А160“ с peг. № * **** ** и по непредпазливост причинила значителни имуществени вреди както следва:

- на лек автомобил „Рено-Сценик“ с peг. № ** **** **, собственост на Г.П.Ш. от гр. Д., обл. В., щета в размер на 3600 лв.;

- на лек автомобил „Мазда 6“ с peг. № ** **** **, собственост на Л.Л.С. от гр. С. щета в размер на 8 000 лв.;

- на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с peг. № ** **** **, собственост на Е.И.Й. от гр. Г., щета в размер на 691 лв. и - на автобус „Н.“ модел „Т.“ с надпис „ МАН“ с peг. № ** **** **, собственост на фирма „Ю.И.“ ЕООД гр. С., щета в размер на 11 000 лв. или всичко на обща стойност 23 291.00 лева.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението против подсъдимата П. така, както е повдигнато в хода на досъдебното производство и в обвинителния акт. Счита, че в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание, проведено по реда на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК се е установила фактическата обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт. Според прокурора деянието на подсъдимата П. е доказано по безспорен начин, основният въпрос, който следва да се обсъди е какво наказание да й се наложи. Счита, че при така установената фактическа обстановка, на подсъдимата П. следва да бъде наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета или на същата да се наложи наказание 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което при условията на чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години. Същата следва да бъде лишена от право да управлява МПС, като се съобрази, че има три деца, за които се грижи, след извършване на ПТП-то не е била лишавана от това право, до сега няма наложени административни наказания и счита, че едно лишаване за срок от три месеца ще изпълни своето предназначение. Следва да й бъдат възложени направените разноски по досъдебното производство, а вещественото доказателство, лекият автомобил – да бъде върнат на собственика.

1

Подсъдимата Я.П.П., редовно призован се явява лично и с адвокат Д.С. от АК - Ловеч, като правят искане за разглеждане на делото при условията на съкратеното съдебно следствие. П. се признава за виновна и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание лишаване от свобода и минимално наказание лишаване от право да управлявам МПС, тъй като има три деца, две от които живеят при нея извън град В. и й се налага ежедневно да ги кара на училище. Защитникът й адвокат С. счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Изтъква, че подзащитната й е извършила деяние, което се явява наказуемо по смисъла на НК. Моли при определяне наказанието, което следва да й бъде наложено, съдът да вземе предвид наличието на редица смекчаващи вината обстоятелства. От една страна, пълното съдействие на разследващите органи за разриване обективната истина, самопризнанията, които е направила и в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното такова, чистото й съдебно минало и че се касае за деяние, което не е умишлено. Приема, че следва да й бъдат възложени направените разноски по досъдебното производство, които да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч, а вещественото доказателство, лекият автомобил, който е шофирала – да бъде върнат на собственика. Счита, че не са причинени значителни щети, поради което моли съда да определи наказание в размера на предвидения в закона минимум.

С оглед признаване на вината от подсъдимата и изразеното от нея съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът след одобряване на направените от подсъдимата самопризнания разгледа и реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

От събраните по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимата самопризнание относно изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието й да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Я.П.П. била разведена, неосъждана, с висше образование, работела като продавач-консултант във фирма „****“ ООД.

Същата притежавала свидетелство за управление на МПС №284352711 с категория „В“, което било издадено на 15.05.2020 г. от ОД МВР - В..

На 29.01.2020г. пострадалите Е.И.Й. и Б.К.К.-Й., пътували по първокласен път I-4 в посока гр.С. с товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с № ** **** **, собственост на Е.Й. и управляван от него. Около 11:00 часа се намирали в землището на с.Голец, обл.Ловеч. Времето било лошо, ръмял дъжд. Пред него се движел автобус „Х. Т.“ с надпис „MAH“ с peг. № ** **** **, на фирма „Ю.И.“, управляван от свидетеля В.А.Т.. Той пътувал по 2 маршрута гр.В. - гр.С. и превозвал около 20 пътници. Пред въпросния автобус се движел лек автомобил марка „Рено-Сценик“ с peг. № ** **** **, собственост на Г.П.Ш. от гр.Д., управляван от свидетеля Б.Н.Ш. от гр.Д.. До него се возела съпругата му Г.П.Ш.. Срещу тях в посока гр.В. движението било интензивно и се движели колона от автомобили. Свидетелите Г. и Б. Ш., Е.Й. и В.Т. забелязали как от средата на колоната от автомобили излязъл един малък според тях автомобил „ Мерцедес“, който започнал да се пързаля и движи на зиг - заг, лакатушене. Свидетеля В.Т. възприел, че лекият автомобил „Мерцедес“ поне два пъти лъкатушел и на третия път се ударил в лекият автомобил „Рено“, който се движел пред него. Свидетелите Г. и Б. Ш. възприели лекият автомобил „Мерцедес“, който плъзгайки се на зиг-заг приближавал към техния автомобил и в един момент последвал удар между двата автомобила. От удара тяхната кола се завъртял на 180 градуса и се опряла в мантинелата до пътя.

В колоната от автомобили, движещи се в посока от гр.С. към гр.В. се намирал и лек автомобил „Мазда 6“ с peг. № ** **** **, собственост на Л.Л.С. от гр.С., управляван от свидетелката В.Р.С. – негова съпруга. Същия ден тя пътувала от гр.С. за гр.Д.. Пътувала заедно с двете си деца. Пред нея на значително разстояние имало автомобили и зад нея също имало автомобили, но на разстояние. На страничното ляво огледало тя забелязала лек автомобил „Мерцедес“ А класа, сребърен металик на цвят, как изпреварил колите зад нея и се поднесъл неуправляем. Той криволичел по пътя и тя възприела, че се движи на зиг-заг в лентата за насрещно движение. В следващия момент забелязала, че срещу нея се движи автобус „MAH“ и тя се опитала да избегне удара с него, като преминала плътно в дясно, но мантинелата на пътя й попречила и тогова автобусът я ударил. Тя не могла да си отвори десните врати, тъй като пречела мантинелата, а левите били повредени от удара с автобуса. Страничното предно лява стъкло на нейния автомобил било счупено и тя успяла да излезе от него. На помощ й се притекли хора от спрели автомобили и успели да извадят и нейните деца от автомобила.

Понеже била много изплашена, тя не запитала за имената им. Дори един човек й извадил клемата на акумулатора, тъй като двигателя на автомобила пушел. След това на мястото дошли и други хора и тя в разговор чула, че водачът на автомобила „Мерцедес“, карал много бързо и изпреварвала рисковано. Тя видяла, че шофьор на лекият автомобил „Мерцедес А-160“ била жена. Това била обвиняемата Я.П.П.. Тя не е ходила при нея, но от хора, които били ходили при нея разбрала, че тя била неадекватна и не помнела, че е с дете в колата.

Свидетеля В.Т. възприел, че лекият автомобил „Рено“ бил ударен от лекия автомобил „Мерцедес“ странично, тъй като „Рено“-то се завъртяло.

След като лекият автомобил „Мерцедес“ ударил лекият автомобил „Рено“ се насочил към автобуса на свидетеля. Той се опитал да избегне удара като завъртял волана на ляво и така „Мерцедесът“ се ударил в неговата дясна страна. Ударил цялата дясна предница и спукал гумата. След удара автобусът 3

,, Х. Т.“ с надпис „МАН“ притиснал лекият автомобил „Мазда“ плътно до мантинелата.

Били уведомени органите на полицията и ЦСМП-Ловеч. Бил извършен оглед и образувано досъдебно производство. В хода на разследването била назначена съдебно авто-техническа експертиза и допълнителна съдебно авто-техническа експертиза, оценъчна експертиза и съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице по назначената съдебно авто-техническа и допълнителна съдебно автотехническа експертиза се установило, че от техническа гледна точка условията за движение били добри и нямали връзка с настъпване на произшествието. От същото заключение е видно, че лек автомобил „Мерцедес А-160“ с peг. № * **** **, преди удара с лек автомобил „Рено“ се е движел със скорост от 116.07 км/ч. В същото време лек автомобил „Рено“ се е движел със скорост от 94.14 км/ч. При удара в автобус „MAH“ скоростта на лекият автомобил „Мерцедес“ е била 57.06 км/ч, а на автобуса е била 74.92 км/ч. При удара в лекият автомобил „Мазда 6“ скоростта на автобуса „ МАН“" е била 44.47 км/ч, а на лекият автомобил е била 33.21 км/ч. В заключението си вещото лице е приело, че лекият автомобил „Мерцедес А-160“ се е движел в посока гр.В. със скорост от 116 км/ч. Той е започнал изпреварване на движещите се пред него автомобили, като е навлязъл в лентата за насрещно движение /в случая в посока към гр. С./. В следствие на неправилни действия с органите на управление лекият автомобил е загубил напречна устойчивост и започнал неустойчиво движение /поднасяне/. Водачът на автомобила, който го управлявал, подсъдимата Я.П.П. не успяла да го стабилизира и да се прибере в отредената лента за движение. В същия този момент в лентата за гр.С. се движел и лек автомобил „Рено“. Между двата автомобила възникнал удар, като „Реното“ е ударено в предно ляво колело, в следствие на което се завърта и продължавайки към гр.С. със задната част напред, спряло в дясната по посоката си мантинела. Лекият автомобил „Мерцедес“ продължил в посока гр.В. с променен ъгъл на вектора на скоростта си и се ударил в дясната челна и странична част на движещия се в дясно в посока гр.С. автобус. В следствие на този удар лекият автомобил „Мерцедес“ излязъл от платното за движение и се установил в крайпътна ливада. Автобусът „МАН“, в следствие на удара, се отклонил на ляво и навлязъл в лентата за движение посока гр. В. и ударил с предната си лява част лявата странична част на лек автомобил „Мазда 6“. Преди удара лекият автомобил „Мазда 6“ намалил скоростта си от около 90 км/ч до 33 км/ч и се отклонил максимално в дясно спрямо посоката си на движение, достигайки до мантинелата.

Товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“, управляван от свидетеля Е.Й. се движел след автобуса „MAH“ в посока гр.С. със скорост като на автобуса. Ударен бил от колело, най-вероятно откачено от лек автомобил „Рено“ в следствие на удара му с лек автомобил „Мерцедес А160“.

4

От заключението на допълнителната авто-техническа експертиза се установило, че изпреварването на автомобилите е започнало при прекъсната осова линия и водачката не лекият автомобил „Мерцедес А 160“, Я. П. е имала видимост към насреща движещите се моторни превозни средства, към момента на навлизане в лентата за насрещно движение.

Според заключението на вещото лице скоростта не е причина за загуба на устойчивост на лек автомобил „Мерцедес А 160“, тъй като той е бил проектиран да се движи устойчиво, в право направление със скорост повисока от изчислената, дори при мокра настилка. След извършените анализи и изчисления вещото лице е приело, че при възникналата ситуация ПТП-то е било непредотвратимо чрез спиране както при скоростите, с които са се движели автомобилите, така и при движение със скорости, съобразно определените максимално разрешени скорости.