Определение № 212 от 29.04.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. В., 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500116 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано по частна жалба от А. М. , адвокат от АК -В. като особен представител на ответницата Д. В. П. , ЕГН: ********** по гр.д. № 414 / 2022г ВРС против определението от 29.03.20204г по гр.д. № 414 /2022г ВРС, с което е отказано да бъде определено допълнително адвокатско възнаграждение на особения представител на ответницата по делото Поддържа в частната жалба, че постановеното определение е незаконосъобразно и необосновано . ВРС не се е съобразил със закона и със задължителната съдебна практика.По делото е било безспорно , че особения представител към момента на поискването от негова страна за заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение в качеството му на особен представител на ответницата по делото се е бил явил в трето поредно заседание по делото, а самото дело е било пренасрочено за още едно съдебно заседание - на 26.04.2024г, което ще бъде четвъртото съдебно заседание, на което трябва отново за се яви като особен представител на ответницата .

ВРС е следвало да се съобрази със Закона за адвокатурата , който в чл.36 е записано, че адвокатските възнаграждения се определят съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В Чл. 7, ал.9 на цитираната Наредба е записано следното (9) (Нова - ДВ, бр.

1

68 от 2020 г., изм., бр. 88 от 2022 г. ) При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.

Твърди се, че в закона не са поставени никакви изисквания относно начина на провеждане на съответното съдебно заседание, за да се получи възнаграждението на особения представител . Достатъчно е било само обстоятелството дали се е състояло това съдебно заседание .

ВРС не се е съобразил и със задължителната съдебна практика по въпроса за възнагражденията на особения представител по дело , а именно с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., в което в т.6 е записано следното :„6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли Съда да приеме , че обжалваното определение следва да бъде отменено и да се задължи ищеца по гр.д. № 414 /2022г ВРС да заплати допълнително възнаграждение в размер на общо 500лв за двете допълнителни съдебни заседания по делото след проведените първи две такива съдебни заседания .

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частната жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното :

Частната жалба на адв. М. срещу определение от 29.03.2024г по грд № 414/2022г, с което е отказано да бъде определен допълнителен адвокатски хонорар на особения представител на ответницата е редовна, като подадена в законоустановения срок .

По същество същата е неоснователна.

Процесуалното представителство може да произтича от закона – в случаите на изрично уредено законно представителство, но негов източник обичайно е договорът между представител и представляван, тъй като предоставения обем на представителна власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните, независимо дали се касае за договор за упълномощаване или за специфичния договор за адвокатска услуга, при 2 която упълномощаването се извежда от адвокатското пълномощно, а не от договора.

Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК), ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е свързана с липсата на известен адрес.

Особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт.

Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК.

Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.

След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както 3 преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.

В конкретният случай, съдията –докладчик е назначил адвокат А. М. за особен представител на ответника Д. В. П., с определение № 1395 от 21.07.2023г по грд № 414/22г по описа на ВдОС. В уведомителното писмо от Съвета на адвокатска колегия-Видин на основание чл. 7 от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Адв.съвет –В.е определил възнаграждение в размер на 300 лв., като възнаграждението е внесено от ищеца и изплатено на адв. М..

В чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е уредена хипотезата, в която при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Това е допълнително възнаграждение, което се дължи на адвоката, при провеждане на повече от две съдебни заседания. В случая е проведено едно съдебно заседание на 29.03.2024г., като заседанията проведени на 22.01.2024 и на 23.02.2024г. са отлагани, поради нередовното призоваване на страните, което не може да се вмени във вина на ищеца.

Възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата се дължи за процесуално представителство, защита и съдействие, каквито в случая са осъществени от адв. А. М. , размерът на възнаграждението е определен по този ред, съобразен и със становището на Адвокатски съвет-В.

Делото не е с фактическа и правна сложност и не се налага допълнително заплащане за всяко последващо съдебно заседание.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Видински окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.03.2024г по гр.д № 414/2022г по описа на ВдРС, с което е отказано да бъде определен 4 допълнителен адвокатски хонорар на особения представител на ответницата Д. В. П. , ЕГН: ********** .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5