Определение № 1307 от 18.07.2025, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1307 гр. Враца, 18.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420101185 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 232 ГПК.

Производството по настоящото гр. дело № 1185/2025 год. по описа на Районен съд - Враца е образувано по искова молба от "Топлофикация - Враца" ЕАД, ЕИК 106006256 против Б. Л.

К., ЕГН ********** и е с правно основание чл. 422. вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 92,39 лева, представляваща стойността на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 30.04.2019 год. до 30.04.2024 год., за топлоснабден имот апартамент № 15, находящ се в гр. Враца, ул. "Васил Кънчов" № 46, вх. А, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

На 09.06.2025 год. от ответника е постъпило заявление вх. № 8357, с което представя доказателство за извършено плащане на сума в размер на 92,39 лева.

С Разпореждане № 2660 от 11.06.2025 год., съдът е разпоредил препис от заявлението да се изпрати на ищеца "Топлофикация - Враца" ЕАД за становище.

Постъпила е молба вх. № 8830/16.06.2025 год. от ищеца, с която заявява, че действително ответникът е платил изцяло сумата, представляваща главница по претендираното вземане, но са останали неизплатени сумите за разноски, които ищцовото дружество претендира, в т. ч. и сторените разноски по ч. гр. дело № 3662/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.

Предвид горното, съдът с Разпореждане № 2926/25.06.2025 год. е указал на ищеца да уточни дали поддържа исковата молба или желае прекратяване на производството поради оттегляне, респективно отказ от иска, с произтичащото от това задължение на съда да се произнесе по по въпроса за разноските с оглед изричното направеното от страната искане за това.

Постъпила е молба вх. № 9639 от 27.06.2025 год. от ищеца "Топлофикация - Враца" ЕАД чрез юрк. В. Н. с пълномощно по делото, изрично упълномощена по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, с която е заявено оттегляне на иска. Отправено е искане за присъждане сторените в настоящото производство и в производството по ч. гр. дело № 3662/2024 год. по описа на 1

Районен съд - Враца.

Съдът, след като се запозна с молбата, в частта й относно оттегляне на предявения иск, намери същата за основателна.

Съгласно чл.232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Производството по настоящото дело се намира във фаза преди насрочване на първо съдебно заседание.

При наличието на изрично заявление от страна на ищеца за оттегляне на предявения иск, направено в предвидения от закона срок, производството по делото следва да се прекрати.

По отношение на искането на ищеца за присъждане на разноски съдът намира следното:

Всяка страна има да иска от противната да й заплати сторените по делото разноски, ако се окаже, че противната страна с поведението си е дала повод за завеждане на делото.

Възникналото в тази връзка облигационно правоотношение между страните представлява отговорността за разноски. По общо правило разноски се дължат от страната, която с поведението си е причина за съдебния спор. Израз на това правило е разпоредбата на чл. 78 ГПК, съгласно която, ако искът бъде уважен, заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска (ал. 1). Отговорността за разноски ще бъде на ищеца, ако претенцията му не бъде уважена, съразмерно с отхвърлената част от иска (ал.

3). Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца (ал. 2). С цитираните разпоредби законодателят последователно е прокарал идеята, че разноски се дължат винаги, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, настоящият съдебен състав не намира основание да смята, че същата тази идея е изключена от разпоредбата на ал. 4 на чл. 78 ГПК, само защото изрично не е посочена в нея. Разпореждането, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, не означава нито, че в тази хипотеза ищецът не би имал право на разноски, нито че процесуалното поведение на ответника не подлежи на преценка от страна на съда.

Според преобладаващата съдебна практика, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, произнасянето по отоговорността за разноските в хипотеза на пълно или частично прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ от иска е в зависимост от преценката на съда на конкретните причини, наложили предявяването на иска и извършването на разноски по делото, както и настъпилите след завеждане на делото факти, довели до отпадане на правния интерес от водене на този иск, респективно до неговото оттегляне.

В случая следва да намери приложени по аналогия нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като фактическия състав на отговорността за разноски във всички случаи включва неоснователно предизивикан правен спор. Не би могло да се приеме, че при прекратяване на делото поради оттегляне, респективно отказ от иска, е без значение за произнасянето по разноските дали същото е извършено с оглед процесуалното поведение на ответника.

Да се приеме противното, би означавало, от една страна, да не се държи сметка за фактическия състав на отговорността за разноски, а от друга, да се застави ищецът да продължава едно дело, от което вече няма интерес поради постигане на целените с иска 2 правни последици след неговото предявяване, с единствен мотив да се стигне до постановяване на акт по същество, с който съдът да му присъди направените разноски.

Последното ще е възможно поради трайно установената съдебна практика, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (т. 1 от ТР № 119 от 01.12.1956 по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС).

В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането на претендираното вземане е станало след образуване на производството и получаване на препис от исковата молба. Нещо повече, в хода на производството по ч. гр. дело № 3662/2024 год. по описа на Районен съд - Враца, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК от "Топлофикация - Враца" ЕАД срещу длъжникът Б. Л. К. от същия е постъпило писмено възражение по чл. 414 ГПК, във връзка с което е образувано и производството по настоящото гр. дело № 1185/2025 год. по описа на Районен съд - Враца.

В настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75,00 лева, от които дължими са 25,00 лева, предвид обстоятелството, че с иковата молба е предявен един иск за главница в размер на 92,39 лева, представляваща стойността на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 30.04.2019 год. до 30.04.2024 год., за топлоснабден имот - апартамент № 15, находящ се в гр. Враца, ул. "Васил Кънчов" № 46, вх. А. Претендира се и юрисконсултско възнаграждениев размер на 100,00 лева, което съдът намира за основателно.

На следващо място, с оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената Заповед за изпълнение № 2202 от 20.11.2024 год. по ч.гр.д. № 3662/2024 год. по описа на Районен съд – Враца включва вземане за държавна такса в размер на 25,00 лева и за юрисконсултско възнаграждние в размер на 50,00 лева, които се следват на ищцовото дружество.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. дело № 1185/2025 год. по описа на Районен съд - Враца.

ОСЪЖДА Б. Л. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация - Враца" ЕАД сумата 200,00 лева разноски, от които 25,00 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и 25,00 лева - държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 3662/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4