Решение № 1079 от 25.07.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Русе, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520103870 по описа за 2023 година

Производството по делото е във фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 1850 от 28.12.2023 г. на РРС е допусната съдебната делба между: Л. Н. П., ЕГН:********** и А. Н. А., ЕГН:**********, която да се извърши за следният недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /шестедесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка седем точка четиристотин деветдесет и едно точка едно точка тридесет и пет / в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени Заповед РД 1891/15.12.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния о б е к т е от 09.03.2023г. Адрес на имота: гр.Русе, ж.к."Изток", ул.“Киев“, №9, вх.2, ет.6, ап.11.

Самостоятелният обект се намира на етаж 6 /шест/ в сграда с идентификатор *** /шестедесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка седем точка четиристотин деветдесет и едно точка едно/, предназначение Жилищна сграда многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с иднетификатор *** /шестедесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка седем точка четиристотин деветдесет и едно/. Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1 /едно/; с площ от 79.48 кв.м. /седемдесет и девет квадратни метра и четиридесет и осем квадратни дециметра/, ведно с прилежащи части: изба №35 /тридесет и пет/ с площ от 3.18 кв.м. /три квадратни метра и осемнадесет квадратни дециметра/ и 1.874 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на стоеж върху терена; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, *** под обекта: ***, над

1 обекта: ***.

ПРИ ПРАВА – 1/2 ид.части за Л. Н. П. и 1/2 ид.части за А. Н. А..

С нарочни молби и двете страни са направили искания по сметки, както следва:

- ищцата спрямо ответника за сумата в общ размер 3900.00 лв. - по 300 лв. месечно, равняващи се на ½ от цената на месечния наем в размер на 600.00 лева за обезщетение поради лишаване от ползване на общата вещ, за периода от 13.03.2023 г. /получаване на нотариалната покана/ до 19.04.2024г. /момента на предявяване на претенцията в съда/, - ответника спрямо ищцата за направени от него подобрения в делбения имот и за разноските, направени за фонд „Ремонт“ към Етажната собственост на входа.

В проведеното открито съдебно заседание по извършване на делбата, първо след допускане на същата, ответника А., чрез пълномощника си адв.Ел.К. заявява претенция с правно основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК за възлагане на неподеляемо жилище, представляващо допуснатия до делба имот. Представя писмена декларация, че процесния имот е единствения притежаван от имот него недвижим имот и до настоящия момент той е живял в това жилище.

В съдебно заседание съделителя П. не оспорва твърдението на ответника, че същия е живял в недвижимия имот.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж. Кр.К. и е изготвено заключение. По искане на ищеца е назначена тройна съдебно-техническа експертиза, по която е депозирано писмено заключение, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.

В заключението си вещите лица сочат, че апартаментът е с площ от 78,47 кв.м. и е неделим, съгласно изискванията на чл. 40 (1) и чл. 203 (1) от ЗУТ.

Следователно допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем, съобразно техническите изисквания за обособяване на реални самостоятелни дялове, съобразно квотите на страните, при които е допусната делбата.

Вещото лице определя средната пазарна експертна оценка на процесния имот на 146622.00 лв., като стойността на дяловете на страните са по 1/2 ид.части за Л. П. и А.

А. и всеки дял е на стойност 73311.00 лв.

Настоящия съдебен състав счита, че възлагателната претенция е направена в преклузивния срок по чл. 344, ал. 4 ГПК, поради което и същата следва да бъде разгледана.

Правото на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК възниква при следните предпоставки: Делбеният имот да е жилище, т. е. имотът по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищните нужди съобразно изискванията на чл. 40 ЗУТ.

Жилището да е неподеляемо, т. е от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл. 20 ЗУТ. Имотът да е служил за жилище на наследодателя. Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище, както и да е живял в имота при откриване на наследството /датата на смъртта на наследодателя /в този смисъл ТР № 1/19.05.2004 г., ГД № 1/2004 г., ОСГК на ВКС/.

В настоящият случай съделителя А. е направил искане делбеният имот да бъде поставен в негов дял с твърдение, че не притежава друго жилище. От приетата СТЕ се установи, че делбения имот е неподелям. От писмените и гласни доказателства се 2 установи, а и не се оспорва от другия съделител, че делбеният имот е служил за жилище на наследодателя и към момента на придобиване на съсобствеността между страните, както и при откриване на наследството, ответника е живял в делбеното жилище заедно с наследодателя.

На следващо място, по отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот.

В подкрепа на искането за възлагане на имота ответника е декларирал, че не притежава друг жилищен имот, освен процесния, че до смъртта на родителите си и до настоящия момент само той е живял в това жилище и съделителката не живее в имота. Тези обстоятелства не се оспориха и от ищеца по делото.

Съдът счита, че от съвкупната преценка на ангажираните от ответника доказателства се установява безспорно, че същия не притежава друго жилище.

С оглед на изложеното, съобразявайки всички доказателства по делото в подкрепа на извода, че имотът следва да се третира като сънаследствен съдът намира, че възлагателната претенция следва да бъде уважена. Чрез изборът на този способ за ликвидиране на съсобствеността, имотът ще се запази за наследника, който е живял години наред в него и има спомени и лично отношение като към свой дом, без да се налага да премине в собственост на трето лице при публичната продан. За уравнение на дяловете, при условията на чл. 349, ал. 5 ГПК в полза на съделителя Л. П. да се присъди парично уравнение, съобразено с дела й от 1/2 идеална част на база паричната стойност на делбения имот, определена от вещото лице във втората фаза на процеса на 146622.00 лв. Дължимата сума за уравнение дела на Л. П. е 73311.00 лв. Сумата за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва следва да бъдат платени в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението.

По претенциите по сметки.

Относно претенцията на Л. П. срещу А. А., за осъждане ответника, да плати на ищцата, обезщетение поради лишаване от ползване на общата вещ, за периода от 13.03.2023 г. /получаване на нотариалната покана/ до 19.04.2024г. /момента на предявяване на претенцията в съда/ , в общ размер 3900 лв. - по 300 лв. месечно , равняващи се на ½ от цената на месечния наем в размер на 600.00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Източник на вземането е едно фактическо положение -реалното ползването на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношения, на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на вещното право. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забраната по чл. 59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл. т. на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика лично да ползува своята част от имота. Съгласно дадените разяснения с ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, лишаване от лично ползване по смисъла на на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което препятства или 3 ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Препятстването от страна на ползващия съсобственикна възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, макар и по силата на правомерно поведение, нарушава забраната по чл. 31, ал. 1 ЗС да не се пречи и поражда установеното в чл. 31, ал. 2 ЗС право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност съсобственици пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците: поради това, че съсобственикът не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, има право на парично обезщетение.

Обезщетението за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване.

Едва след осъществяване на посочените релевантни факти, еднолично ползване на имота от съсобственика, адресат на волеизявлението на неползващия съсобственик, че желае да се ползва от правомощията си на собственик, може да се квалифицира като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да се компенсира.

Следователно, за да бъде уважена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, съсобственикът, заявил иска си за обезщетение за ползата, от която е лишен, поради използването от страна на съсобственика - ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността, следва да установи, както че имотът е съсобствен и факта на ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на процесния имот от ответника, така и че има отправена писмена покана до другия съсобственик за обезщетение и ползата, която е пропуснал след поканата обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

В настоящото производство между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото еднозначно се установява, че след откриване на наследството съделителя А. лично и изцяло ползва и до приключване на устните състезания по делото продължава да ползва по този начин съсобствения между страните имот – сама живее в жилището.

Поканата до другия съсобственик за обезщетение или „поискването“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да е „писмено” /устната покана е без правно значение/.

Съдържанието на „писменото поискване” по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС не е уредено нормативно т. е всяко писмено волеизявление, отправено от неползващ съсобственик до ползващ съсобственик, съдържащо искане за лично полване или искане за плащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана, като е без значение дали е нарочна или се съдържа в друг акт. В този смисъл с ТР № 7/02.11.2012 г., ТД № 7/2012 г. ОСГК, е прието, че „...задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за плащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.