Решение № 272 от 16.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100114480 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност, с която срещу ЗК „Л.И.“ АД са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 37 006.12 лева имуществени вреди и 18 771.83 лева мораторна лихва върху главницата за периода 01.12.2016 г. – 30.11.2021 г.

При условията на евентуалност предявява исковете срещу З. С. П. – В., съдебен изпълнител с рег. № 734 на Камарата на ЧСИ.

Ищецът твърди, че с решение от 14.06.2010 г. по т.д. № 2228/2009 г. по описа на СГС,VІ-16 състав е открито производство по несъстоятелност на „Л.“ ЕООД, а с решение от 30.05.2011 г. е обявен в несъстоятелност. В.Р. била назначена за постоянен синдик на дружеството с определение от 26.07.2010 г.

На 19.04.2013 г. при ЧСИ З. В. било образувано изпълнително дело № 20137340400680 с взискател „Л.“ ЕООД и длъжник О.В.Г. за събиране на дълг на обща стойност 533 602.16 лева главници, както и лихви и разноски по изпълнението. На съдебния изпълнител постоянният синдик възложил действията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

На 15.06.2015 г. по делото постъпило удостоверение за актуални трудови договори на длъжника към 09.06.2015 г. Върху трудово възнаграждение на О.Г. от работодателя му „Д.Д.Т.“ АД съдебният изпълнител не наложил запор.

На 03.04.2017 г. синдикът поискал пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като изрично посочил, че при наличие на секвестируем доход следва да се наложи запор на трудовото възнаграждение.

1

Установило се, че длъжникът все още се намира в трудови правоотношения с „Д.Д.Т.“ АД, при основен месечен доход от 2 000 лева. Съдебният изпълнител отново не наложил запор.

На 28.03.2019 г. синдикът отново подал молба за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника О.Г. и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На 19.06.2019 г. и на 20.08.2019 г. постъпили удостоверения от НАП за актуални трудови договори на О.Г..

Съдебният изпълнител не събрал никакви суми, поради което с молба от 07.10.2020 г. синдикът подал молба за извършване на имуществени справки и предприемане на изпълнителни действия върху имуществото на длъжника, но такива не последвали.

На 11.01.2021 г. Рашева подала молба за прехвърляне на делото при ЧСИ, рег. № 732. По образуваното изп.д. № 20217320400088 съдебен изпълнител В.Ц. изпратила запорно съобщение до работодателя на длъжника „Д.Ф.Б.“ АД. Постъпил отговор, че трудовият договор на О.Г. е прекратен на 05.02.2021 г.

От работодателя на Г. „М.И.т“ ЕООД постъпил отговор, че трудовият договор на този служител е прекратен на 02.02.2021 г.

Поради бездействието на съдебния изпълнител З. В. ищецът не успял да събере дължимите му суми от секвестируемия доход на О.Г..

Установило се от справка на НОИ, че в периода от 2013 г. до 05.02.2021 г. О.Г. имал сключени трудови и граждански договори, като от получаваните от длъжника задължения съдебният изпълнител могъл да събере в периода 01.12.2016 г. – 30.11.2021 г. суми на обща стойност 37 006.12 лева.

С бездействието си съдебният изпълнител причинил на ищеца имуществена вреда в посочения размер. Дължала се и законна лихва в размер на 18 771.83 лева за периода 01.12.2016 г. – 30.11.2021 г.

З. В., като съдебен изпълнител, имала сключена застраховка при ЗК „Л.И.“ АД, който ищецът сочи като предпочитан ответник по предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ЗК „Л.И.“ АД е подал отговор, в който оспорва предявените искове.

Заявява, че не е налице пряка причинна връзка между противоправните действия на съдебния изпълнител и имуществените вреди, както и неправомерното поведение на З. В. като съдебен изпълнител.

Оспорва надлежно извършени действия на синдика по посочване на изпълнителните действия, като това било направено едва с молба от 30.04.2017 г.

Ответникът З. В. е подала отговор, в който не оспорва, че с молбата за образуване на изпълнителното дело синдикът на дружеството – взискател 2 възложил действия по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. След проучване имущественото състояние на длъжника, били наложени запори на банкови сметки, от които постъпили суми. На 18.05.2015 г. взискателят представил нови изпълнителни листове и поискал присъединяване на вземанията по тях и отново възложил действия по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Наложени били възбрани върху недвижимо имущество на длъжника.

До 03.04.2017 г. не било налице незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, тъй като на негова преценка били предоставени изпълнителните действия, които да предприеме. Запор на трудовото възнаграждение взискателят посочил за първи път с молба от 03.04.2017 г.

След тази дата В. наложила запор на банкови сметки на длъжника и извършила опис на негови движими вещи. В началото на 2017 г. при нея било образувано и друго изпълнително дело, по което О.Г. бил солидарен длъжник – изп.д. № 20177340400020. По него на работодателите на длъжника били изпращани запорни съобщения, които се връщали в цялост с отбелязване, че не могат да бъдат връчени. Затова по изпълнителното дело от 2013 г. действия по налагане на запор върху трудови възнаграждения на Г. не били предприемани. В периода 03.04.2017 г. – 28.03.2019 г. не било налице незаконосъобразно бездействие от страна на съдебния изпълнител З. В.. По изпълнително дело № 20137340400680 съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до работодателя на О.Г. „Д.Д.Т.“ АД на 19.09.2019 г., но адресатът не е бил установен на адреса. Въпреки оставеното уведомление, не се явило лице, което да получи съобщението.

Претендираните имуществени вреди под формата на пропусната полза предполагали сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице.

Последвалите изпълнителни действия показали, че събиране на вземането на взискателя от наложени запори върху трудови възнаграждения на длъжника не се е осъществило.

Отделно от това, О.Г. имал задължения към НАП, който е присъединен взискател и при евентуално събиране на суми, този присъединен по право взискател би се удовлетворил преди дружеството. С привилегия се ползвали и таксите и разноските по изпълнителното дело.

В отговора е направено и възражение за погасяване по давност на претенциите за лихви.

Третото лице помагач на страната на ответника З. П. – В. – „ДЗИ-Общо застраховане“ АД възразява срещу основателността на предявената от ищцовото дружество претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно пасивно и обективно съединени искове с 3 правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 461, т. 3 от КЗ вр. чл. 25 от ЗЧСИ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Чл. 25, ал. 1 от ЗЧИ задължава частният съдебен изпълнител да се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

От приетите по делото застрахователни полици

№

212516211000001/14.12.2015 г., № 212517211000001/02.12.2016 г. и № 212518211000001/19.12.2017 г. се установява, че за времето от 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. при „ДЗИ-Общо застраховане“ АД е била застрахована отговорността на З. С. П.-В. за имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и/или на трети лица от виновно неизпълнение на задълженията й на частен съдебен изпълнител.

За времето от 04.01.2019 г. до 03.01.2022 г. професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител З. П. – В. е била застрахована при ЗК

„Л.И.“

АД

(застрахователни полици

№№

0088054/13121910000173/03.01.2019 г., 008854/13122010010145/27.12.2019 г. и 0088054/13122110000245/28.12.2020 г.)

Отговорността на предпочитания от ищеца ответник по главния иск с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 вр. чл. 461, т. 3 от КЗ вр. чл. 25 от ЗЧСИ, както и отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ е обусловена от установяване на вреди, които частният съдебен изпълнител неправомерно е причинил при извършване на своята дейност.

По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Активно легитимирано е лицето, което твърди, че в резултат на нарушения в дейността си, частният съдебен изпълнител му е причинил вреди и това поражда правото му да получи обезщетение.

Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Ангажирането на отговорността на ответника, в качеството му на частен съдебен изпълнител, е обусловено от пълно и главно доказване на вредите, тяхната пряка причинна 4 връзка с изпълнението на работата на ответника, което изпълнение е противоправно и виновно. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест на ищеца, която съдът му е указал с определението по доклада на делото с определение от 31.05.2022 г.

Ищецът извежда правото си да получи обезщетение от бездействие на частния съдебен изпълнител З. П.-В. да наложи запор по образуваното изп.д.

№ 20137340400680 върху получавани от длъжника О.В.Г. възнаграждения за периода декември 2016 г. – ноември 2021 г.

Установява се от събраните по делото доказателства, че упълномощен от синдика на „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност адвокат е подал молба на 19.04.2013 г. до ЧСИ, рег. № 734 З. П.-В. за образуване на изпълнително дело срещу О.В.Г. за събиране на сумите по приложения изпълнителен лист. На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, взискателят е възложил на ЧСИ, рег. № 734 изцяло проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.

Още на 22.04.2013 г. е извършена справка за притежавани от длъжника О.Г. недвижими имоти и са изискани копия от документи, свързани с права на длъжника върху вещи и вземания.

През юни 2013 г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „Г.“ ООД и са изпратени запорни съобщения до банки за налагане на запор върху вземания на О.Г. по банкови сметки.

През 2015 г. са присъединени допълнителни вземания на взискателя към О.Г. по осем изпълнителни листа.

Изготвена е нова справка за притежавани от длъжника недвижим имоти, за задължения към НАП, както и за актуални трудови договори.

На 04.06.2015 г. до О.Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са описани задълженията по всички представени от „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност изпълнителни листи и е вписана възбрана върху сграда за търговия в гр. Севлиево.

На 03.04.2017 г. представителят на взискателя е подал молба до ЧСИ, рег. № 734, в която е поискал продължаване на изпълнението по изп.д. № 5

20137340400680 – проучване на имущественото състояние на О.Г. и при наличие на секвестируемо имущество или доходи – налагане на възбрана/запор, включително върху трудовото възнаграждение на длъжника.

След внасяне на дължимите авансови такси ЧСИ З. П.-В. е направила справка в регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ към 16.05.2017 г. и е изпратила запорно съобщение до „Търговска банка Д“ АД.