Решение № 1778 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1778 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330204401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 0333 – 000712 от 29.06.2023 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП на А. Й. М. е наложено наказание глоба в размер на 30,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. П. сочи конкретни пороци на НП, като моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Не се претендират разноски. Релевира се възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В процесните АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:

На 19.06.2023 г., в 15,33 часа, в Община Родопи на път III - 375, км. 31 в посока от изток към запад, жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „Ауди С - 8“, черно на цвят с разрешение за временно движение на ПС 012В728, серия В № 0788942, като извършил следното нарушение: при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка.

За посоченото бил съставен АУАН в присъствието на жалбоподателя, който последният подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

Актосъставителят, впоследствие и административно наказващия орган, при издаването на НП квалифицирали описаното като нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно 2 значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими 3 факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай.

Както вече беше посочено, според приетата от актосъставителя и административно наказващия орган фактическа обстановка на 19.06.2023 г. в 15,33 часа в община Родопи, на път III - 375, км. 31 в посока от изток към запад, жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „Ауди С - 8“, като при изпреварване не съобразил поведението си с пътната маркировка. Видно е че в описанието на вмененото административно нарушение както в АУАН, така и в обжалваното НП липсва ясно и недвусмислено посочване на вида на маркировката, която се твърди жалбоподателят да не е съобразил при предприемане на маневра изпреварване.

Според чл. 2 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка - пътната маркировка се състои от надлъжни маркировки, стрелки, напречни маркировки, текст и символи върху пътното платно и пътните съоръжения и се осъществява чрез полагането на материали за пътна маркировка, като боя, термопластични материали, втвърдяващи се на студено материали, предварително изработени ленти и символи, пътни кабари или други материали. В чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба - надлъжната пътна маркировка се състои от линии, нанесени успоредно на оста на пътя, и се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за 4 движение, и на неговите граници. Ал. 2 на цитирания член сочи наименованията и изображенията на надлъжната пътна маркировка, а именно:

1. "Единична непрекъсната линия" – М1; 2. "Двойна непрекъсната линия" М2; 3. "Единична прекъсната линия" - М3;4. "Двойна прекъсната линия" М4; 5. "Двойна смесена линия" - М5. В следващите членове 11 – 16 от Наредбата уреждат предназначението на посочените пътни маркировки и забраните, които същите въвеждат.

От съдържанието на процесните АУАН и НП се установява, че липсва посочване на конкретен вид пътна маркировка, която се твърди жалбоподателят да не е съобразил, поради което е налице неяснота във фактическата рамка на вмененото административно нарушение, обуславяща извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере каква пътна маркировка не е съобразил с поведението си на пътя. Видно е, че в предмета и процеса на доказване се създава прекалено голяма неопределеност, която е несъвместима както с изискването на чл. 303 НПК за несъмнена установеност на нарушението, така и с принципите за право на защита.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

5

Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Не на последно място следва да се съобрази, че ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то на практика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.