Решение № 2514 от 21.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2514 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100505267 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5267/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е. Г. Ф. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20018437 от 04.03.2022 г на СРС, 32 състав по гр.дело №16277/2021 г по описа на СРС ; в частта , с която признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД , че въззивникът дължи на „Т.Б. ” АД ЕИК **** гр.София сумата от 2309 лева главница по договор за кредит овърдрафт от 03.07.2014 г , ведно със със законната лихва от 21.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 90 лева разноски за нотариална такса във връзка с връчване на нотариална покана ; за които суми е издадена /частично/ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 29.09.2017 г по ч.гр.д.№66774/2017 г на СРС , 32 състав ; както и Ф. е осъден да заплати сумата от 653,68 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Договорът за заем е реален , а ищецът не е доказал , че сумата по договора за заем е предадена на ответника .

Въззиваемата страна в писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна. Налице е договор за кредит , който не е реален , а е консенсуален и формален . Според приетата от СРС съдебно-графическа експертиза ответникът е подписал договора за кредит . Сума по кредита е предоставена от банката чрез „Изипей“ .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 14.03.2022 г , поради което въззивната жалба от 25.03.2022 г е депозирана в срок и е допустима. Налице е 1 правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че задълженията на ответника са доказани с договор за кредит овърдрафт от 03.07.2014 г и ССЕ . Според ССЕ има счетоводни данни за усвояване и обслужване на кредита на ответника .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Действително , по делото не са представени от „Изипей“ два броя разписки подписани от ответника , с които на 03.07.2014 г той е усвоил кредита . Причина за това е изтичането на срока са съхранение на счетоводните документи по ЗСчет . От друга страна , според СГЕ договорът за кредит е подписан от ответника . Налице са счетоводни данни у ищеца за усвояване на кредита в деня на договора . Предвид способът за предоставяне на кредита /на каса на „Изипей“/ самото наличие на договора е индиция , че сумата по кредита е била предоставена . ССЕ установява счетоводни данни у ищеца за плащания от страна на ответника , но тези плащания отдавна са преустановени . Законосъобразно първоинстанционният съд е уважил исковете в посочената част , въззивната жалба е неоснователна .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева по всеки от предявените искове – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20018437 от 04.03.2022 г на СРС, 32 състав по гр.дело №16277/2021 г по описа на СРС ; в частта , с която признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД , че Е. Г. Ф. ЕГН ********** от гр.София дължи на „Т.Б. ” АД ЕИК **** гр.София сумата от 2309 лева главница по договор за кредит овърдрафт от 03.07.2014 г , ведно със със законната лихва от 21.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 90 лева разноски за нотариална такса във връзка с връчване на нотариална покана ; за които суми е издадена /частично/ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 29.09.2017 г по ч.гр.д.№66774/2017 г на СРС , 32 състав ; както и Ф. е осъден да заплати на „Т.Б. ” АД сумата от 653,68 лева разноски пред 2

СРС.

ОСЪЖДА Е. Г. Ф. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Т.Б. ” АД ЕИК **** гр.София сумата от 463,14 лева разноски пред СГС /депозит за особен представител /.

ОСЪЖДА Е. Г. Ф. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от 71,18 лева държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3